Чудото на прехода: Нито един „месия" не го отнесе защото махмурлукът е лечим
Жельо МИХОВ
За политиците и хилядите кандидати за властта изминалата седмица, че и по-предходната, бяха изпълнени със страсти. Както и за избирателите, но те са свикнали. Почти всички техни дни са със същият трепет и заряд с тази разлика, че борбата е не за влизане, а за оставане.
Нека проследим една поредна битка с реалността, случваща се в Родопите.
Събота, ден са размисли и страсти
По-хубаво от лошото време няма. Особено когато денят е почивен, особено когато и трябва да се разсъждава. Небето е сиво, а прогнозата-аха да завали. Това е един от тези дни, в които работата е лишена от всякакъв смисъл, а активният мързел пречупва характери, подчинява мисленето на цели групи, оковава ги по масите и им предлага кратките изкушения на благата си. Сиреч картината е следната: маса пред гараж на панелка, десетина стола, тава с разкъсани сърми в нея и бутилка домашна ракия.
Няколко човека са се изпънали и надигат пластмасови чашки. Пред всекиго има по две. Едната за „сливова", другата за лимонада. През масата се протягат ръце, подавайки си бутилката. Чашите се почукват една в друга в наздравица със заглушител, а масата нищи различни теми. Махалата е оживена. Много хора са се върнали заради изборите.
Така и темата се насочва право към тях. Кой, с кого, за колко… обещания и т.н. Всеки е обременен от вота. Не заради идеята обаче. Един е застъпник, друг в комисия, трети пък просто недоволства, че е изтървал голямото омесване с останалите в партийната тълпа. Започва се мерене. На обещанията. Един ще вземе 30, друг 40, трети 50-60 кинта за свършената работа. Всъщност никой и не смята да си дава зор.
„Ще отида сутринта да се мерна веднъж, също така по някое време вечерта и на другия ден ще си търся парите", категоричен е един от размишляващите. „Изобщо не смятам да ходя. Работата не е дали ще защитаваш нечий интерес, ще гледаш за нарушения и други глупости. Фатката е да гласуваш за тези, които те наемат. Казах им го още на събранието. Тоест те първо ни посочиха с кой номер, с коя преференция и така. Затова им викам: „Изобщо няма да вися цял ден. Гласувам за каквото ми казахте и се махам", разказва втори. „Инструктирани сме до 10.30 часа да минем всички през урните и след това да правим каквото си искаме. За 30 лева ще стана толкова рано в неделя и след това да се е…т", надига чашката друг от компанията.
Заедно са, говорят за различни партии, но ги обединява общата идея-да спечелят реално от това да хванат бюлетината и да я вкарат в цепката на онази прозрачна кутия. Между тях няма спорове, няма борба на идеалите, няма сравняване на политики. Има една обща маса и всичко, което е поставено на нея. Няма скрито покрито. Онова с хиксчето и номера в квадратчето и кръгчето означава още един повод да се съберат на същата маса и да покрият разноските за още един мохабет. Това не е размисъл, това е мисъл за просъществуване.
Неделя, напечена тенекия и джъст а литъл сеир
В деня на вота Родопите се пробуждат както всяка една неделя-трудно и полека. С тази разлика, че навсякъде се говори за избори. Слънце напира да се промъкне през облаците и по всичко личи, че мисията ще е успешна. Панелните блокове във „Възрожденци" не изглеждат чак толкова мрачни. Сякаш бюлетините, които ще попаднат в урните, наистина ще са темелите на нещо ново, та чак и природата се пробужда в предпролетно настроение. С малката разлика, че отново е есен, а тепърва ще идват сметките за ток с нови цени.
„Трябва да се прави зимнината, че иначе лошо. За избори винаги има време", казва възрастен мъж от квартала, който е запалил огън между блоковете и намества тенекия върху два камъка. Готви се да пече чушки за лютеница. Жена му носи кофи с продукцията. Пазарил ги на добра цена. Чакат го двадесет кила, казва. После ще дойде ред на беленето, меленето и всички останали процедури. „Накрая ще броим бурканчетата и ще ги разпределяме", смигва мъжът. Досущ като на избори. Махва с ръка на минаващите покрай него няколко комшии. Изнасят се в пакет към училището, където ще упражнят пряката демокрация. След достойното им гражданско присъствие в историческите документи от този вот ще се отдадат на своето разбиране за употреба на този вид политическа доктрина.
„За десет минути гласуваме и след това се готвим за барбекю. Прекрасно време за почивка преди зимата. Комшията може и някоя и друга опечена чушка да даде за салата. Който ще да печели, който иска нека се занимава с глупости. Може довечера да погледаме малко сеир, с трепет като при зяпане на треторазряден американски екшън", очертават си плановете от групата, крачейки към урните.
Следват репортажи, данни за активността, чат-пат по някоя жалба, резултати, пресконференции на партии…
Понеделник, махмурлук и нова надежда
Преди и по време на изборите винаги е забранен алкохолът. Но за махмурлука никой не е казал и дума. А той неизменно следва всеки вот в страната. Тишина и спокойствие. Животът продължава в естествения си ритъм. Просто един загубен ден за българското образование, понеже школата са в почивка, в тях кипи усилена дейност по справяне с причинените безобразия-вкарване и подреждане на чиновете, премахване на висящите чаршафи, олицетворяващи съкровеността на вота. Все бели, като байряци на предаващите се пред неустоимата доктрина на демокрацията.
Голямото броене е към края си и дава старт на големите сметки. Ако ги питаш, всички са победители. Разочарование може да има само у посмелите да се упътят към урните.
За останалите е просто понеделник.
Вторник, съмнение за прецакване след надцакването
„Шшш, абе, к`во става? В понеделник щяхме да си получим парите, нещо брояхте и смятахте, не се ли наситихте на математика вече? К`вото казахте, това направихме. Не се еб..вайте, ей!", реди по телефона мъж от онази съботна тайфа, която обсъждаше основните привилегии на пряката демокрация, а именно-пряката печалба от налагането й. Кофти избор на партия или просто поредните аритметици, чиито обещания са по формулата Х+У=Й. Това е въпросът. Ден първи от новата ера на тазгодишния вот започва като дежа вю. Нищо общо с ден последен, както обикновено. Щедростта се е размазала в бетонната стена на реалността.
Между другото времето започва да се разваля. Аха да завали, но се разминава. Слънце няма, но усмихнати муцуни те гледат отвсякъде. Особено от гланцираните предизборни послания, разлепени по всевъзможни места.
Сряда, неть перестройка, ничего неть
Родопите се събуждат постарому. Аха пак да вали, но не би. Меко е. В политиката тонът също е на път да омекне. Все още всички с обещанията са в процес на почесване и подръгване. Демек, още не е ясно какво ще е следващото правителство. Няма и особено значение. Зимата е далеч. Въпреки това камиони с дърва за огрев сноват из града. Осем кубика са струпани току пред вход на жилищен блок, а комшии недоволстват от липсата на място при излизане. „Нямам време сега, ще ги вкарвам през уикенда", се извинява собственикът. Разбира се, това означава шум от резачки, цепене и всичката останала гюрултия покрай прибирането им в мазето. Следват нацупени физиономии, както и коментари от сорта: „Закъснях и аз, трябваше досега да съм поръчал дървата. Дано другата седмица да не вали". „Да, ама дават разваляне, дори и сняг", следва никак не успокоително. „Баси!", слага точка на разговора от ответната страна.
И все още няма пари от партиите.
Четвъртък, новата надежда, сервирана на старата софра
„Еее, вече не издържах, щяха да се обаждат, ама отидохме до щаба. К`во ни въртят толкова? Казаха, направихме го. От застъпници искат да ни направят престъпници ли? Да им разбием главите и изпотрошим офиса и са дотам. Големи тарикати се извъдиха по изборите всички!", разказва мъж от съботната тайфа.
„Влизаме вътре и си искаме парите. Питат в коя секция гласувахме. Гледат в протоколите, чудят се, а на едното момче казват, че не бил гласувал и той като изтрещя: „Абе нещастници, до моя глас ли опряхте и до тези пари ли, че ми въртите номера. Аз съм гласувал, пък вие си е..те роднините!", им вика. И аре, дадоха ни дължимото. Но го направиха така, с видимо нежелание. А какви сладкодумници бяха когато ни увещаваха да им пазим интересите като застъпници!", допълва друг от групата.
Масата за „размисъл" се зарежда отново. Настроенията стават все по-бодри. Пуска се музика от телефон и мохабетът продължава в съвсем друга насока. Той ще е до късно. До първите часове на следващия ден…
Петък, за да победиш махмурлука, винаги бъди пиян
Махмурлукът няма нищо общо с демокрацията. Той по никакъв начин не кореспондира със свободната воля. Той ограничава правата и свободите на всички. Запрещава и други, обикновено по-лесни за изпълнение човешки дадености. Така чрез него се достига до нов и тягостен ден за размисъл. Влизайки в реалността с последствията на антидемократичната пропаганда на организма, човек осъзнава разни неща. Първо, изборите не решават нищо, пък според Марк Твен в противен случай биха били забранени. Второ, парите за единица бюлетина стигат за няколко часа. И трето, колкото и все по-често да ни се случват, все не успяват да покрият ежемесечните сметки за ток и други благини. В този ред на мисли можем да достигнем до извода, че изборите в България създават алкохолици. И пак така с прозренията, а колко ли страшен би бил за всички партии един всеобщ народен махмурлук?
***
Всеки последен агитационен ден завършва в петък, в събота е мълчанието в неделя-изборите. Някаква неуместна препратка към Библията. С тази разлика, че тук „месиите" са в пъти повече, но нито един от тях не е поел кръста, а си умират от кеф да обясняват как ще превърнат водата във вино. За тях чудесата са от вот до вот, а за вярващите дните от седмицата са едни и същи в продължение на години. Махмурлукът е различен, но за радост на месиите-лечим. Това е чудото на прехода-при толкова болка да не го отнесе нито един „чудотворец".
На снимките:
На опашка за „демокрация"
„Знанието" е натъкано в ъгъла в деня на вота
отлично, родопито!
ОтговорИзтриване