С евтин етикет развихме „Drink and food” туризъм

Милиони през границата и уикендите на жадните и гладните

Жельо МИХОВ

Офертите са горещи и валят. Европа търси работна ръка сред нашенци. Бране на всякакви плодове, сортиране на яйца, тютюн, работници в строителството и всякакви други дейности. Заплащането е различно-от 25 евро на ден до 1 600 евро на месец. Съюзът е в криза, но никой от Португалия до Италия не иска да се захване с подобна дейност. Офертите са към бедните роднини в ЕС. А напливът е толкова голям, че в изискванията на равноправните ни партньори за бране на малини, примерно, скоро време ще фигурира и висше образование. Щото вече настояват за средно и английски. Никой от поданиците на „равноправните” обаче не се натиска да брули джанки в Родопите. Но пък няма нищо против да поотпусне в алкохолен туризъм. А как се правят градусите, ако знаеха…

Офертите валят, а ние чакаме туристи. И те идват, но рядко с фотоапарати. Пристигат с жадни гърла и празни торби. За нашенци остава бруленето на джанките и брането на малини в Португалия, както и доста други селскостопански дейности, за които нито един от „равноправните” не му иде и на ум. В 21 век създадохме понятието „роби-доброволци”. А как „робите” посрещат жадните и гладни „господари”? Е, тогава вече става интересно.

***
Граничните пунктове „Златоград” и „Маказа” разшириха географията на Родопите. Милиони са преминали през проходите в двете посоки, което донесе своите позитиви за областите и от двете страни на границата. Едните търсят плажове, другите забавления и пълни хладилници с етикет „евтинджос”. Нашенци окупираха плажните ивици на забравени дори от гърците села, докато в плановете на комшиите уикендът придоби други покупателни измерения. И двата съседни региона бързо се настроиха за своите клиенти.
„Излизахме от Кърджали в посока Хасково. На първата отбивка вдясно, още преди табелата на града, видяхме долните гащи на едно момиче. Първо съзряхме тях поради позата, в която беше застанала. Девойката бе клекнала и разтворила крака към преминаващите автомобили. Фокусът на вниманието моментално попада между белите й бедра, които сякаш пращаха послание „Спри или кажи сбогом на забавленията по пътя”. А мястото идеално-горичка, пуст паркинг…”, разказват впечатленията си гости от Комотини.

Иде петък…

Контингентът на жрици на любовта се увеличи, дори на места, където обикновено дежурят други органи. Атракции. Като хвърлянето на салфетки, като при бунт на депо за отпадъци. Нещо, също привнесено от комшиите, но пък такава е клиентелата.
Чалгата дъни яко, почива си с гръцко, полуголи момичета усукват тела по пилоните.
Това е една петъчна вечер в бар в Кирково. Подобна е картината и из нощните заведения в Кърджали. Освен местните, в баровете вече има и комшии от другата страна на границата. Гърците се впечатляват от дъжда от салфетки, голямото количество изконсумирано уиски и бира, но най-вече от пилоните. Харчат се мангизи, всички са доволни, а на другата сутрин някои осъмват в Районното.
„Отпускат се сякаш са си у дома, прихващат и настроението, и купона на нашенци.
Забавляват се до дупка и после се качват на колите. Моделираме ги по нашенски, а и може да не сме толкова различни. Прави впечатление, че рядко някоя компания се интересува от забележителностите на региона. Никой не се вълнува от Перперикон, от други туристически обекти. Май само нашето внимание е насочено към тях. Питат за заведения, барове, игрални зали... Правят си купона и си тръгват”, разказва собственик на заведение в Кърджали.
Често петъчните купонджии виждат други забележителности на Родопите, освен нощните заведения. Я мантинела, я съдебната зала след шофиране в нетрезво състояние.
„Разминават се леко, както впрочем и нашите водачи в подобни случаи. Най-много някоя условна, отнемане на книжката, глоба. Не ми се мисли за нашенци, сгафили по същия начин в Гърция. Свалянето на регистрационните табели ще им се види като леко порицание”, споделя мнението си юрист от Кърджали.
„Все пак това искахме, това чакахме от години-отварянето на най-близкия ни граничен пункт. Какво да предложим на комшиите? Разбити пътища, язовири и скали, към които водят още по-разбити пътища? Те си имат предостатъчно чукари. Трябваше да превърнем региона в оазис на забавлението. Повече светлина, повече заведения, повече разгул, повече нощен живот. За това идват с еврото в джоба комшиите, иначе ни подминават като селска спирка към другите градове. Никой няма да се качи на язовира, нито пък на Перперикон, освен ако не е пенсионер в организирана група с други набори. Но и това е съмнително. Търсенето определя предлагането. Нашият туризъм трябва да е от друг вид-този на забавленията. Все пак целта е една-повече пари в региона. Трябва да им бръкнем в джобовете, но не като ги оберем на пътя с маски и оръжие, а да ги накараме сами да ги хвърлят, като салфетки в бар”, категоричен е друг собственик на кръчма в Кърджали.

… следва събота

Купонджиите си тръгват, отстъпвайки място на другия тип клиенти. Те обикновено пристигат с по-големи автомобили, но не защото са повели цялата фамилия на туристическа обиколка при комшиите, а просто на пазар. „Ако са цяла кола гърци- дошли са на купон, ако са двама-на пазар, трима-единият сигурно има нужда от зъболекар”, разкрива теорията си служител на една от големите вериги хранителни маркети в Кърджали. Според него „калабалъкът на паркинга” с гръцки регистрации показва кога са се опаричили комшиите.
„Има случаи когато мъж и жена бутат по две пълни колички със стока. Купува се алкохол, храна и багажниците на автомобилите се пълнят до горе. Пазарува се като за военно положение. Всички подобни клиенти са от Комотини и околностите. Идват за няколко часа, зареждат с храна и напитки, наливат резервоарите с гориво, пият по едно кафе някъде и потеглят обратно към дома. Нарочно съм разговарял с клиенти. Не се интересуват от забележителности и т.н. Кратко, точно и ясно обясняват: „Тук сме защото е евтино, близо е и с други думи-напълно изгодно за нас”, разказва нашенецът, обслужващ чужди клиенти в чужда верига магазини.
„Интересно, но единственото, за което най-често са ни питали туристи от Гърция, е къде се намира „Водното огледало“. А всъщност то е пред тях. В цялата страна съоръжението стана известно със скандалите около него и разследванията. С какво ли буди интерес у гостите на града и как са научили за него?”, чуди се управител на кърджалийски хотел. По думите му, местата за настаняване в града са междинна спирка за комшиите от Беломорието и Румъния, когато са тръгнали в една от двете посоки. „Повечето от нощувките са за вечер или две. Тук е като база преди по-голямо пътуване. Румънците се отбиват да починат, да се поразходят и заредят багажниците преди да се отправят към дома. Гърците правят същото, но по-скоро от любопитство, когато са тръгнали на екскурзия към вътрешността на страната. Подобни клиенти обикновено прехвърлят петдесетте години”, са наблюденията на работещия в бранша.
Хотелиерите в Кърджали и Главатарци отчетоха по-високи обороти този сезон и ръст на броя на нощувките, спрямо лятото на 2013-та.

***
„Тук е евтино и купонът никога не свършва!”, явно трябва да е закодирано в посланието към комшиите през следващия сезон. Това поне показват резултатите от Година Първа от новото летоброене след отварянето на „Маказа”. Два типа клиенти, но търсещи едно и също-евтините предложения. Туризмът в Източните Родопи, поне за сега, се гради върху оферти за забавления и пълен хладилник на минимална цена. Все пак това е само началото.


На снимките:
Гърците: Кирково е нашето място – пиене до смърт, чалга до дупка, голи мацки на пилоните. Това признават вече и гръцките медии

Чакане за влизане в България през граничния пункт „Маказа“