Мюмюн Тахир е носител на националната литературна награда „Николай Хайтов“ за 2014-та

Известният кърджалийски творец Мюмюн Тахир бе отличен с Националната литературна награда „Николай Хайтов -2014" за сборника  с разкази „Високо, зелено и нежно". С това се потвърждава установеното мнение, че Мюмюн Тахир като създател на няколко художествени и публицистични книги,  е представител на новата вълна творци, които очертават контурите на съвременната българска литература от първото десетилетие на XXI век, отбелязаха от журито.

„Биография на пътя като граница или на границата като път е „Високо, зелено и нежно"? Или е летопис на  предишното утре и сегашното вчера? А може би е самият път?! Всеки въпрос съдържа в себе си своя отговор…   Изминах пътя си дотук с моите убеждения и заблуди. Не се страхувах да изрека истината, защото вярвах в нея. За да повярвате и вие – ето тези разкази,  в които действат и дишат живите ми герои, а не публицистичните им сенки и уравнения." , казва за книгата си Мюмюн Тахир.

„Героите на Мюмюн Тахир са предимно от неговия Кърджалийски край. За мен лично той беше откритие в географията на литературата – това е нова страница в нея… Родопчаните на Мюмюн Тахир са хора на честта, но човеци от друг калибър – техните чувства са дълбоки, но овладени. Те също са рожба на Планината, но сякаш са направени от по-друг материал; чувствата им не са така стихийни, а по-овладени, по-цивилизовани. Те живеят във време преломно, когато пътят е граница, а сетне, лека-полека границата се превръща в  път. Главният въпрос, който трябва да разрешат за себе си хората на Тахир, е да постигнат това колкото се може по-бързо, да го превърнат в част от съзнанието и убежденията си и то да стане по възможност по-безболезнено. За да преодолеят своята вековна изостаналост, да отворят очите и душите си за големия свят, да станат част от него. Най-младите, най-предприемчивите, защо не и най-смелите с много усилия, с превъзмогване на вътрешния самоконтрол да се изграждат като хора на новото време (Елма и Имдат от повестта „Когато пътят беше граница"), когато „човекът… е по-човек и по-малко механизъм", както пише авторът във встъпителните думи на своята книга. Защото е убеден, че именно „новото хилядолетие ще роди нови надежди и ще опровергае лошите пророчества на отделни футуролози…", пише за книгата на Мюмюн Тахир литературният критик Людмила Григорова.

24rodopi.com