В Родопите има и такива истории: Обичам те, тате! Честит 8-ми март!

Николай Михайлов

Обществото приема за нормално, когато майка сама гледа децата си, но когато това прави бащата си е направо сензация за околните. Може би защото жената носи в утробата си девет месеца бъдещия живот и тя е първата, която чува плахия плач на бебето, когато се появи на бял свят. Казват, че от този момент връзката е вечна между майка и дете.

Всяко правило си има и изключения, без да съдим никого ще опишем един случай, в който баща е поел изцяло гледането на детето си. Не съжалява, защото няма нищо по-хубаво от детската любов и когато детето подари едно голямо сърце, нарисувано с неговите ръчички, в знак на обич това означава много, а може би и всичко...

Такъв един баща е 52-годишният Любен Куков от село Момчиловци. Той има един несполучлив брак зад гърба си. С течение на времето среща Невена и всичко обещава да върви добре. От любовта им се ражда синът им Румен и пет години живеят като щастливо семейство, без да сключват граждански брак. Любен, разбира се, дава името на детето си и семейството живее в родната му къща в Момчиловци.

Невена започва работа в Пампорово и оттогава се променя, разказва с болка Любен. Докато в един студен февруарски ден му казва в прав текст, че иска да живее друг живот и го напуска. Вероятно животът на село й се е видял скучен, а тя тогава е на 30 години.

Любен остава с петгодишния Руменчо и оттук нататък за него той ще е майка и баща. Няма време да страда, защото трябва да се грижи за сина си, както и за възрастната си майка. Няма как и да работи, защото шефът му казва, че не може в 17.00 часа да приключва задълженията си и в почивните дни да не работи. Тогава той се е занимавал  с поддръжка на обекти в Пампорово, като е трябвало да дава и нощни смени. При новосъздалата се ситуация обаче, Любен не може да спазва това работно време, защото трябва да взима в 17 часа детето от детска градина, да му сготви, да му обърне внимание, а няма на кого да го остави. Все пак докато приключи зимата мъжът пътувал от Пампорово до Момчиловци, за да взима момчето от градина и веднага пак на курорта заедно с него, за да свърши работата си. След края на сезона обаче напуснал работа. 

Любен изцяло се отдава на Руменчо, за да не липсва нищо на детето. Много му помага с финансова и морална подкрепа сестра му Сийка, която от години работи в чужбина. Денят на Любен започва в 6 часа сутринта. Става, прави закуска на малкия, облича го,  води го на градина, а сега вече и на училище. След това пере, чисти, готви, грижи се и за майка си. После взима детето, а и не пропуска да го води навсякъде, за да му осигурява социален живот. Записва го на гайда и на волейбол. Води го и на ски училище в Пампорово. Сега детето се справя отлично на белите писти. Празнува всичките му рождени дни и други празници. Леля му от чужбина праща подаръци, за да не отстъпва по нищо на съучениците си. Целият фейсбук на Любен е пълен със снимки на Руменчо от местата, където ходят заедно. Сега детето е във втори клас, а още от първи двамата учат заедно и пишат домашни...

На Любен това не му тежи, по-скоро го боли заради незаинтересоваността на Невена към детето, споделя той. „Към четири пъти е идвала за около половин час, откакто си тръгна от нас, вече стават две години. Идва, за да си направи снимки с Румен и си заминава. Не дава никакви пари за издръжка на детето, даже взимаше и детските. Не ме пита аз как се справям", разказва с болка Любен.

Цяло Момчиловци се чуди как се справя бащата с всичко, свързано с отглеждането и възпитанието на детето. Любен споделя, че и родителите, и близките на Невена също не се интересуват от Руменчо, а по негова идея детето носи името на бащата на Невена. „Дори по телефона не са го чули", допълва Любен. „Питате ли как се чувствам, когато отивам на тържество за 8-ми март в детската градина и после в училище? Всички майки там, само аз мъж и Руменчо ми дава картичката, изработена от него, с надпис: „Честит празник, мила мамо". Аз за него съм и майка, и баща. Трогна ме до сълзи една негова рисунка. На нея нарисувано едно голямо сърце и около него малки сърчица и ми каза: „Тате, това е за теб, обичам те безкрайно много!".

Най-много ме е страх като се разболее и веднага пътуваме до Смолян, за да отидем на лекар. С него сме един отбор и чудесно се разбираме, не мога да живея без него", искрено казва Любен.

Той е решил да заведе дело за издръжка срещу Невена. На първото заседание се явил адвокат, а на следващите дела защитникът й споделил, че Невена не плаща необходимия хонорар и няма да я защитава повече. Любен спечелил делото и му били присъдени родителските права. Невена била осъдена да заплаща 100 лева на месец издръжка, както и натрупаните суми от 2012 г. плюс разноските по делото. И до ден днешен обаче пари няма от нея, а мотивът на магистратите е, че не могат да я открият. „Интересно, че аз знам къде работи, а те не искат да я открият. Това е нашата държава, за какво ли водих дело като пак няма никаква полза", обобщава Любен. Единственото хубаво нещо за бащата е, че поне от септември тази година детските отиват при него. 

Въпреки всички житейски трудности Любен не се оплаква, в името на детето се държи и дава всичко от себе си, за да расте то в уют.

„Няма по –голямо щастие от това да виждаш усмивката на детето си, благодарността и любовта в очите му. Искам Господ да ни дава здраве и живот, с другото двамата ще се справим заедно", казва в края на човешката си история Любен и бърза да вземе изследванията на Руменчо от болницата, защото кашля и е настинал. 

24rodopi.com