Един отчаян баща на нож срещу цялата система: Най-лесно е да се запаля, но кой ще се бори за детето ми!?

Жельо МИХОВ
„А, Б, В…". Това не е някаква пропаганда за една или друга политическа партия. Това са първите букви от родната ни азбука, които всяко едно дете научава след стъпването си в школото. Това е общото между всички дечица, които изпращаме при първия учебен звънец. Там всички са еднакви-красиви, пременени, с взор, изпълнен с жажда за знания. В този миг няма разделение, то идва после. И най-вече от семейството. А когато то е разделено, настоящето придобива по-различни багри, бъдещето също…

***
Заговорихме за азбуката и първите стъпки в знанията. Всяко дете знае как се изписва „Къде", знае и къде се поставя буквата „Й". Един баща обаче не успя да се справи в най-трудния тест по правопис през живота си. Грешките му бяха навсякъде по огромните картони, върху които бе изписал своите послания. Той се похвали с дипломата за отличен успех на щерка си, но не успя да се представи „достойно" пред съда в Кърджали. Не че там имаше някаква езикова надпревара и той бе решил да демонстрира умения. Там съревнованието бе друго-на живот и смърт. Надпреварата нямаше нищо общо с лексиката и граматиката, но посланията бяха далеч по-важни. Един баща бе написал своя протест, бе излял своята душа в един последен ожесточен вопъл срещу несправедливостта на обществото-да му бъде отнето детето. Пред сградата на Темида той показваше с гордост постиженията на малката си дъщеричка докато до него претворената мъка върху хартията изми дори правописните грешки.

„КАде сте магистрати?", бе отчаян вик за справедливост…

Ранна утрин в Кърджали. Мъж от Неделино е застанал пред сградата на Темида, поставил плакати, изразяващи недоволството му с различен цвят маркери. Всъщност, няколко дни по-рано дъщеричката му е рисувала с тях. Оцветявала е контурите на собствените си мечти по блокчето, с което трябва да тръгне на училище.
Бащата се казва Севдалин Чандъров, поводът за протеста му-отнемането на правата за отглеждане на дъщеря му след решение на Окръжния съд в Кърджали. Маркерите и гладът му са единствените оръжия, упоритостта-движещата сила.
Битката започва малко след раждането на Жасмина. Дъщеричката му е на две годинки, когато майка й-румънската гражданка Андрина Веронику, заминава за Испания. Двамата със Севдалин се запознават на гурбет, стават семейство в несгодите зад граница, далеч от дома. Това ги и разделя. Андрина отново стяга багажа и… след време следва развод. Жасмина расте при баща си, минават години, започва и училище в Неделино. Връзката с майката се осъществява, когато започват делата. Майката е пропуснала най-важните мигове за детето си-престои в болница, прегръдките и тържествата в детската градина, но пък е активна чрез адвокатите си в България.
Битката в Златоград приключва успешно за Севдалин. Съдът в малкия родопски град присъжда правата за отглеждане на Жаси на баща й. Андрина не плаща издръжка, не се възползва и от правото си да се вижда с детето.
„Можеше да го вземе и да го заведе на море. Не го стори. Само при едно дело като дойде, даде 100 лева за детето, колкото беше и издръжката. Купих телефон с карта за Жаси, на който майка й можеше да й се обажда по всяко време. Детето отказваше да й вдига. Казах й: „Това е мама, ти трябва да говориш с нея". Жаси не желаеше, въпреки че майка й я потърси едва няколко пъти. Отново бе заминала в чужбина. Там си бе намерила друг мъж-румънец. Сега са заедно. От мои източници знам, че имат и дете, живеят в Румъния", разказва Севдалин.
Ударът за него идва по-късно. Бившата му съпруга завежда ново дело, което се води в Окръжния съд в Кърджали. Една вечер той разбира за решението на магистратите край Арда. Следва вдигане на кръвното и намеса на Спешна помощ в Неделино. Мъжът е смачкан-втора инстанция е категорична-правата за детето са на майката, а второкласничката Жасмина трябва да замине за Румъния.

Маркерите на детето влизат в употреба по същия начин както и инжекциите на медиците в баща му.

Севдалин тръгва към Кърджали на другия ден с протестните послания, написани набързо от него пред сградата на съда. Той обявява гладна стачка. Тя ще трае само ден, защото бащата трябва да се прибере през уикенда, за да подготви Жаси за първия учебен ден в понеделник. След него обаче той заминава за София, където ще продължи протеста си пред Висшия съдебен съвет.
В Кърджали той говори за корупция, за успехите на дъщеря си, за обичта си, за несправедливостите, а през сълзи завършва: „Няма държава, която с такава лека ръка да „продаде" децата си".
Решението е ясно: Жаси трябва да заживее с майка си, въпреки че не знае и дума румънски, въпреки че не желае, въпреки изцяло волята на едно дете…
Първият учебен звънец за Жасмина в Неделино бе и поредният сигнал за продължаване на битката от страна на баща й. Този път в столицата, този път и с по-тежки последици. Малко след като Севдалин поставя протестните си плакати пред сградата на Висшия съдебен съвет, пристигат полицаи.
„Дойдоха петима, а единият тръгна заплашително към мен. Уплаших се и започнах да бягам. Догониха ме и с юмруци и шамари ме вкараха в колата. Закараха ме в Трето Районно. Стана ми лошо, вдигнах кръвно. Малко по-късно пристигна и линейка. Освободиха ме след няколко часа. Не съм очаквал подобно отношение. Аз не съм престъпник, не съм хулиган, просто водя битка за дъщеря ми. Въпреки всичко съм решен да продължа с гладната стачка. Най-лесно е да се запаля пред сградата, но не искам да оставя детето сираче. Ще се боря за Жаси докрай", заяви тогава отчаяният баща.
Той е подал жалба срещу полицая, който пък е даден на прокурор. Висшият съдебен съвет също разглежда случая на родопчанина. Лично председателят на Комисията по етика, превенция и корупция към ВСС му дава уверение: Всички магистрати от Окръжен съд-Кърджали, които са гледали делата във връзка с попечителството на 8-годишната Жасмина, ще бъдат разпитани в Апелативния съд в Пловдив.
Целта е те да се обосноват пред колегите си относно взетите решения.
Същевременно Севдалин получава отговор на запитването си от социалните служби в Румъния-бившата му съпруга живее с мъжа си Михай на десетки километри от родния си град Калараш, а в жилището, където възнамерява да гледа Жаси, живеят родителите й, двете й сестри с децата си, а размерът на апартамента е… 53 кв. м.
„Знаеш ли, всяка година се събираме пред съдебната палата в София и облечени като дядо Коледа закичваме елха със съдебните решения, с които са ни отнели децата. Два пъти съм ходил, тази година отново ще го сторя, на 26 декември. Събираме се само бащи в подобно състояние", споделя Севдалин.

Как празнува 8 март Жаси ли? Ами не го прави.

Не желае. Баща й я е вземал всяка година по-рано от детската градина, за да не присъства на тържеството за празника на Мама. „Мъчно е, но не исках детето да се травмира, иначе сме на всички празници заедно", казва бащата.
„Любимият ми предмет е математиката. Аз обаче искам да стана лекар. В момента татко ми помага да си изготвя програмата за утре…", бяха думите на малката Жаси, която според българския съд на тази възраст няма да има проблем бързо да научи румънски език и да се приспособи към новата обстановка в чуждата държава.
24rodopi.com