Дисидентите на Източните Родопи Нури Адалъ и Благой Топузлиев удостоени посмъртно с орден "За гражданска заслуга"

Правителството предлага на Президента на Република България да удостои 23-ма души с орден „За гражданска заслуга" – първа степен, за значителния им принос за развитието и укрепването на гражданското общество, за развитие на демократичните институции и защита на човешките права и свободи в България. Сред тях е и дисидентите от Кърджалийско Нури Адалъ, наричан Българския Нелсън Мандела, и Благой Топузлиев.

Обединяващ фактор за предложените за награждаване наши сънародници е противопоставянето срещу статуквото, срещу нарушаването на гражданските права и свободата на личността, на липсата на публичност и прозрачност при вземането на политически решения. Те са се противопоставяли на съществуващите през тоталитаризма порядки и са полагали усилия всеки български граждани да получи възможност да развива знанията и потенциала си свободно в собствената си държава и с право на достоен живот.

Благой Топузлиев (1946-2010) е свещеник, един от основателите на Независимото дружество за защита правата на човека, обявил се в защита на религиозните права. Отец Топузлиев е роден в семейство на свещеници в Кърджали, още двама от неговите братя, подобно на него, стават духовници. Той е ръкоположен за свещеник на 8 ноември 1969 г. Само две години по-късно, през 1971 година, е арестуван за смелите си антикомунистически проповеди и е осъден на 5 години затвор (но вътре получава допълнителна присъда от 6 месеца), които излежава под строг режим в Старозагорския затвор - единична килия, карцер, инквизиции и побои. След излизане от затвора не му е разрешено да се завърне в църквата до 1981 година.

През 1988 г. Благой Топузлиев става един от първите членове на Независимото дружество за защита правата на човека. Почти всяка вечер той говори по радио "Свободна Европа". През май 1989 г. заедно с поета Петър Манолов и други членове на дружеството са екстрадирани от страната. Отецът първо се озовава във Виена, в лагер за бежанци, след това в Париж, където дава официално интервю за френското правителство за спазването на човешките и религиозните права в комунистическа България. По-късно заминава за Ню Йорк, където служи като свещеник при българската православна църковна община.

Нури Адалъ е роден през 1922 г. в Островец, община Кирково. След завършване на училището във Фотиново, баща му го записва да учи в духовното медресе „Нювваб" в Шумен. След 3-годишно обучение Адалъ е изгонен заради прогресивното си мислене. Адалъ е бил един от най-отявлените защитници на правата и свободите на гражданите от турски произход по време на комунистическия режим, заради което е прекарал 23 години от живота си в затвори и изгнание с неясна присъда. Известен е още като „българският Нелсън Мандела" заради борбата си за защита на правата на мюсюлманите у нас.

По време на изгнанието си в Старозагорския затвор Нури Адалъ в стихотворението си „Душата иска…" (Gönül İster Ki….) казва: „Сълзи не лейте, когато се преселвам от този свят, положете с радост в земята тленните ми останки, не видели бял ден… Може би и гроба ми ще бъде в незнайно място, а сърцето мечтае за могила под сянката на дърво…".

През 1989 година е принудително изгонен от България в Турция. Дълги години работи като секретар в изселническата организация „Балгьоч" в Бурса. Почина през 2004 година. Има парк на негово име в квартал „Гьорюкле" в Бурса.

Нелекият път на Васил Узунов (1947-1994 г.) е посветен на отстояване на неговите демократични възгледи. Георги Саръиванов (82 г.) е един от българите, които представят през своя поглед в Европейския парламент политическата ситуация в България през 50-те и 60-те на XX век. От 1972 г. до 1996 г. живее в ФР Германия, след което се завръща завинаги в България.

Георги Заркин (1940-1977) е журналист и поет, чиито стихове са излъчвани по радио „Свободна Европа". Политически затворник, осъждан за писане на контрареволюционна литература, убит в затвора.

Отец Димитър Амбарев (п. 2014 г.) е един от създателите на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности заедно с Благой Топузлиев. Бил е говорител на Независимото дружество за защита правата на човека.

Димитър Влайчев (1942-1972 г.) е посветил живота си на борба срещу несправедливостта и липсата на зачитане основните човешки права. Гробът му е неизвестен.

Едуард Генов (1946-2009) е един от подписалите откритото писмо до посветената на спазването на Хелзинкските споразумения международна конференция във Виена, известно като Апела на шестимата. Със своите изяви и демократичен дух той защитава изграждането на демократично общество в България.

Зейнеп Келеш става член през 1988 г. на Независимото дружество за защита правата на човека. Понастоящем живее в Анкара и работи в Анкарския университет и университета „Гази".

Костадин Събев (1930-2014 г.) е членувал в опозиционния Младежки земеделски съюз, политически затворник, художник.

Нури Адалъ (1922-2004) прекарва 23 години от живота си по затвори и изгнание заради защитата правата на българските граждани от турски произход по време на комунистическия режим. През 1989 г. е принудително изгонен от България в Турция.

Петър Манолов е поет и журналист. Бил е секретар на Независимото дружество за защита правата на човека в България. В началото на 1989 г. ръкописите му са иззети и той започва гладна стачка, отразявана от радио „Свободна Европа" и световните медии. Публично е заклеймен и прогонен в емиграция, където участва в международни прояви за свободата на духа и проблемите на малцинствата. Той е един от създателите на независимия синдикат „Подкрепа" (сега КТ „Подкрепа").

Проф. Йордан Тодоров (1920-1996) е съден в политически съдебен процес за противокомунистическа агитация. Бил е член-кореспондент на Дружеството по хематология и онкология на ФРГ и почетен член на Люксембургското и на Полското дружество по клинична биология. Създател е на дисциплините „Клинична химия" и „Лабораторна диагностика", както и на Българското дружество по клинична химия.

Румяна Узунова (1936-2011) е писател, журналист и литературен критик. През 1980 г. заживява в Париж. През 1988 г. и 1989 г. прави около 400 интервюта и репортажи, излъчени по радио „Свободна Европа", „Дойче Веле" и „Гласът на Америка", с които показва непоколебимата си позиция в защита на демократичните ценности.

Сабри Искендеров е бил секретар на Демократичната лига за защита правата на човека в България – правозащитна организация, създадена през 1988 г. От 1989 г. до момента живее в Анкара и работи в Агенцията за младежта и спорта.

Стефан Вълков, защитник на религиозните права на човека, прекарва 21 години в затвора. След смъртта на Илия Минев, председател на Независимото дружество за правата на човека, Вълков заема ръководна позиция в организацията.

Тодор Цанев е политик и общественик, въдворен в лагера в Белене. Бил е кмет на Русе. След 10.11.1989 г. става един от инициаторите за създаване на Съюза на демократичните сили и пръв негов председател.

24rodopi.com