Ученикът Зейнур Мюмюн нарисувал богинята Кибела в скалата над Ночево

15-годишният ученик Зейнур Мюмюн е авторът на скалната рисунка край кърджалийското с. Ночево, която предизвиква оживени коментари в социалните мрежи от месец насам, съобщава "24 часа".
Както вече 24rodopi.com писа, местен пастир пък изигра лоша шега на „откривателя“ Николай Овчаров, който разчете надписа му отпреди 30-ина години върху скалите на Перперикон за… средновековен. Турските медии се подиграха с Овчаров, като откриха „средновековния“ Ниязи в Измир.
Изображението край Ночево е с размери около 1 кв. м и е издялано върху гладка скална тераса на огромна и отвесна канара. Тя е част от вероятно най-големия тракийски култов комплекс, в който могат да се видят стотици трапецовидни ниши, скални гробници, шарапани и дооформяни от човешка ръка естествени пещери.
Част от рисунката представлява женска глава и е трудно забележима, защото очертанията й са плитки. Мъхът върху скалата допълнително скрива рисунката.
Втората фигура е значително по-ясна. Тя е на медитиращ човек в йогийската поза лотос, под който са разположени 2 кобри и стъпала.
Десетки снимки на скалната рисунка могат да се видят в социалните мрежи, форуми и сайтове. Мненията за изображенията са на двата полюса.
“Уникална рисунка в скалния град при с. Ночево. Изобразява раждането! Ночево - начеване. Начало!”, е написала в профила си във фейсбук жена, наричаща себе си Антоанета Първа.
Част от любителите на мистиката свързват произхода на рисунката с най-древната световна цивилизация, за която твърдят, че е възникнала по днешните български земи.
Правят се дори връзки между траките, египтяните и индийците. Твърди се, че женската глава е на неизвестна древна богиня - на Кибела или на Великата Богиня Майка. Някои от разпространените снимки са допълнително обработвани, за да се подчертаят различни знаци и символи, което предизвиква нови и най-невероятни хипотези и връзки.
От публикации и изображения в мрежата става ясно, че част от привържениците на древния произход на рисунката са си направили труда да вземат отпечатък от нея.
“Рисунките са на повече от 4000 г. Така поне беше казано отгоре на един от нашите сензитиви при първия поход”, коментира една от разпространените снимки Венцислав Стайков. Други пък споделят мнението, че рисункатата е правена преди потопа.
“Валерия Фол знае за рисунките. Според нея те са съвременни. Склонен съм да й се доверя”, пише от профила си Николай Нинов. Мнението му предизвиква бурна реакция между любителите на мистиката.“Аз съм авторът на скалната рисунка. Ако знаех, че издяланото от мен ще предизвика такава сензация, щях да нашаря целия район”, призна пред “24 часа” Зейнур Мюмюн от Ночево. Той е
израснал между скалите и ги познава като пръстите на ръцете си
Местните го сочат като най-добрия.
“Беше през 1984 или 1985 г. Още бях ученик и обичах да рисувам, дори ходех на кръжок. Взех от библиотеката една книга за Египет. Хареса ми много и реших да издълбая Нефертити на една от скалите”, разказа Зейнур.
По-късно му попаднала книга за медитацията.
“Много исках да медитирам. Ходех на скалата, седях и се мъчих да направя медитация, но нищо не се получаваше. Тогава реших поне да нарисувам медитиращ човек”, обяснява произхода на останалата част от рисунката Зейнур.
Той е категоричен, че скални рисунки от праисторическо време около Ночево няма. Според него изображения върху скали могат да се видят на 7-8 километра от тракийския комплекс край селото.
Рисунките са над скални ниши. Аз ги наричам саби. Представляват дъга, пресечена с 2 черти,
обяснява мъжът. Според него жалко е, че никой не се е заел да изследва района на Ночево. Тук са правени само теренни обхождания от археолози, но не и разкопки.
“Перперикон е нищо в сравнение със скалите край Ночево”, твърди Зейнур. Той допълва, че районът изобилства с пещери утроби, някои от които имат и каменни капаци.
“Има и останки от тракийски жилища. Те са от суха зидария, а отгоре сигурно са били покривани с дървени конструкции”, твърди Зейнур. Според него краят на древното селище е дошъл след силно земетресение.
“Обикновено нишите са високо по скалите, но има и такива, които са близо до земята, а често са и обърнати обратно. Това означава, че огромни скални блокове са се откъснали и са паднали на земята при земетресение”, твърди Зейнур. Според него природното бедствие е било последвано от болести.
“Когато в района са дошли римляните, те са знаели, че траките са загинали от зарази, и не са строели на техните места”, обяснява мъжът. Според него векове по-късно в района са се настанили византийци.
“Те са били готованци. Строели са върху строежите на траките”, смята Зейнур. Като пример посочва крепостта над Ночево, известно на местните като Калето.
Първо стената е била построена от траките, а после основите са използвани за градеж от византийците, казва Зейнур.
Скалният комплекс край Ночево от години е обект на туристически интерес.
“Мераклии да гледат скалите има през цялата година. Някои идват за 3-4 часа, но други остават с дни и спят на палатки”, разказва кметът на селото Исмаил Мюмюнов. Той допълва, че липсват местни легенди за скалните изсичания в района, въпреки че старото с. Ночево, наричано Ташлък (Каменяк - б.а.) се е намирало в подножието на скалите.
“Единственото, което знаем от по-възрастните, е, че нишите са правени в старо време от други хора. Наричаме ги дженевизи, което в превод означава синове на духовете”, обяснява Исмаил Мюмюнов. Според него единствената легенда, свързана със скалите, е от по-ново време.
“Старите разказваха, че на една от високите скали, която наричаме Мердивен кая, има дълбока шарапана. В османско време са докарали и поставили в нея няколко каруци със злато. Не мога да кажа дали е вярно, защото скалата е отвесна и не вярвам да има човек, който да може да се изкатери на нея”, казва кметът.
Според него друга популярна скала сред местното население е Инкая, в която има пещера.
Жителите на селото са я използвали 2 пъти за убежище. През 50-те години са се крили в нея, защото не са искали да влизат в ТКЗС.
Ночевци прекарали в пещерата няколко дни през зимата на 1984-1985 г., укривайки се от милицията по време на т.нар. възродителен процес.
Исмаил Мюмюнов често влиза в ролята на водач на дошлите да разгледат комплекса. Развеждал е по скалите всякакви хора.
“Водил съм и разни професори, носил съм по баира камери на оператори”, обяснява кметът. Търсят го най-вече хора, искащи да видят митичната скална рисунка.
“Очите виждат това, което искат да видят. Едни виждат в скалите слонове, змии, костенурки, други - знаци, трети - рисунки. Не можеш да се бъркаш в мислите на човек”, казва селският кмет.
Снимки: 24 часа