Само в двата най-големи проекта за рудодобив - на злато до Крумовград и на волфрам до Велинград - са планирани инвестиции в размер на 400 млн.лв. Има и заявен интерес за отваряне на дузина нови рудници и над 1 млрд.лв. инвестиции, каза Димитър Събев.
Към момента в Родопите действат 10 рудника и 4 обогатителни фабрики. Крайната преработка на металния концентрат се извършва в КЦМ-Пловдив. По думите на Събев днес в рудниците и фабриките са заети 2700 души, което е равно на около 20 процента от нивото на голямото социалистическо предприятие ГОРУБСО през 1989 г. Проучването на Събев и Йорданов показва, че към 2012 г. разходите за възнаграждения в родопския рудодобив възлизат на 23,46 млн. лв., което съответства на 808 лв. месечна работна заплата. Според авторите, заплащането е сравнително високо за региона, но е ниско за естеството на миньорския труд. Още по-трудно е положението на жените, които намират работа почти единствено в шивашки цехове при лоши условия и мизерно заплащане.
В своя труд Събев и Йорданов констатират, че размахът на рудодобива в годините на социализма води до бързо демографско и социално развитие на Родопите, но това развитие се оказва твърде неустойчиво. То е свързано със сериозни екологични поражения и нанася чувствителни поражения върху здравето на населението, заключават авторите на доклада.
Сред препоръките на Събев и Йорданов са провеждане на цялостен здравен мониторинг на населението в общини Мадан, Рудозем, Златоград, Лъки, Маджарово и Кърджали; създаването на Национална минно-спасителна служба с подразделения в големите рудодобивни центрове, както и възстановяване на ежегодните профилактични здравни прегледи на миньорите.
24rodopi.com
tasi karta e mai na Islamska Darjava prez modernia renessance 21 vek?
ОтговорИзтриване