Гарантирани тупаници след вехтия съвет „Търпи, че да спасиш семейството”

Николай Михайлов

Поради спецификата си домашното насилие в Родопите все още остава тема табу. Макар официалната статистика да сочи, че всяка пета жена в България е негова жертва, осъдените за подобен род престъпление са изключително малко. Жертвите пък търпят, докато не се случи нещо непоправимо с техния живот. България има приет закон за защита от домашното насилие. Какво е то? Всеки един акт или опит за физическо насилие. Ако ви бутат, блъскат или нанасят удари, ритници, плесници; ако се хвърлят по вас предмети; или се отправят заплахи с оръжие или нараняване с него; ако ви се налага физическо възпрепятстване да напуснете дома ви; ако ви заключат някъде против волята ви и др. Домашното насилие може да бъде с*ксуално, емоционално, икономическо, както и принудителното ограничаване на личната свобода, права и живот. То може да се извършва от съпруг, близък, роднина, човек с когото живеете на семейни начала. Домашно насилие може да се упражнява и върху дете от родител, близък, настойник. То като, че ли е най-страшно, защото невръстните не могат сами да потърсят помощ. Извън тези определения зад всяка една съдба стои страх, съсипана психика, ниска самооценка, физическа и психическа болка. Не е задължително само хора с по-нисък образователен ценз да са извършители на това насилие. Често на пръв поглед добре стоящи в обществото, усмихнати и вежливи, в семейството се оказват насилници.     

Една Надя, една от многото

 Една жена разказа историята си, като по разбираеми причини няма да посочим истинското й име, а ще я наречем Надя. След дълга връзка с приятеля й те стават официално семейство. Надя е втора негова съпруга, но това за любовта няма значение. Всичко обаче се променя. Съпругът, който е вече бивш служител от системата на МВР, а тогава е работил в полицията става неузнаваем. Обикновено вечер вкарва някоя и друга чашка алкохол и започва без повод да се заяжда с Надя. Красивата жена е наричана „дебела свиня", „ некадърница", „неспособница". Изразите "махай се, не мога да те понасям", „изчезвай от стаята" са били постоянни.

„Мълчах си и не се заяждах с него, за да не ме пребие. Отивах в другата стая и започвах тихичко да плача. Той идваше и там и продължаваше да крещи и да ме обижда. Блъскаше врата, чупеше стъклото. Ако бях му опонирала в същия тонq щеше да ме пребие", разказва жената. На сутринта все едно, че нищо не се случило. „Отивахме на работа, само мълчахме, а аз не бях на себе си. Колегите ми също ме усещаха".

За щастие детето им е било при баба си при големите екшъни, но за жалост като умира бабата и осемгодишният тогава малчуганq става свидетел на обидите и тормоза, които се сипят върху майка му. Надя много пъти си събирала багажа и напускала благоверния си. После, по познат сценарий, той отива при нея, започва да й се моли в името на семейството да се съберат и така тя пак се връща до следващия път. Мъжът й с ирония я наричал „булката-беглец". Надя си спомня как дамската й чанта е била в бойна готовност – винаги мобилния телефон зареден, пари за такси. А вечер си е лягала облечена, за да може при евентуален скандал да грабне чантата и да се изнесе.

„Не знам как изкарах близо десет години така. Намразих много съпруга ми, а кулминацията беше когато една вечер пиян ми сложи ножа до гърлото, а преди това хвърли микровълновата печка на земята. Тогава побягнах и си казах: „Господи, не ми позволявай повече да се върна в този дом". Треперех и мислех да се обадя на 112, но ме беше срам. Щеше да се прочуя по целия град, а и него щяха да го изгонят от полицията. Тогава взех решението, че колкото и да ми е трудно няма да се върна при този човек, а и не исках детето ми да расте в такава среда, в която няма любов между родителите му, а само скандали. Осъзнавах, че детето ми ще стане агресивно и то така ще се отнася с бъдещата си приятелка и съпруга. Мен ми помогна това, че си имах апартамент от родителите ми и работа. Но други жени няма как да си го позволят. Беше ми трудно сама, но свикнах и осъзнах, че е по-добре да живееш по–бедно, но да си спокоен. Веднъж попитах детето кое по-добре, да сме по-бедни или да живеем при баща му. То отговори: „Мамо, по-добре да си спокойна и жива, отколкото да имаме всичко на масата, а баща ми да те тормози".

През годините Надя е анализирала поведението на мъжа си, не скрива, че и тя е имала своите недостатъци в характера си, но съвсем не е това начина-да мачкаш, обиждаш, стресираш и тормозиш човека до теб. Тя е разбрала, че и с първата си съпруга той се е държал така. „Съветвам жените да не търпят, а да напускат такива мъже. Да го направят в името на себе си и в името на децата им. Никое човешко същество не заслужава да се държат с него така. Варианти има", съветва жената, която не е потърсила юридическа помощ, а сама се е справила с проблема.

„Търпи, че после да не те сочат с пръст"

Други жени обаче търпят и по-лошо, бият ги постоянно и ги унижават. Семейните скандали се водят на висок тон . Но на следващия ден всичко е забравено и виждаш усмивката на жената, която е скастрила половинката си, защото е прекалил с алкохола. „Така са ни учили нашите баби и майки-в името на семейството да търпим всичко, дори и да те поступа мъжа ти", с охота дават съвети на снахите и внучките си по-възрастните дами в Родопите. За съжаление така са възпитани и повечето жени-да търпят, само и само да имат семейство и да не ги сочат с пръст.

Преди години край село Търън безработен мъж бутна от скала работещата си жена, защото се е забавила с обяда му. Жената беше потрошена и доста време беше в гипсово корито, но пак се върна при него. Пак поради страх и срам не се търси помощ от психолог или друго оторизирано лице. Законът срещу домашното насилие е добър, споделят юристи, но все по-малко жертви на това насилие търсят правата си. Докато си задават въпроса „Да избягам ли от теб?", криминалните хроники ще са пълни с пребити, самоубили се жени или такива, които са в психиатрии. Колкото по-бързо се отървете от врага в леглото си, толкова повече имате шансове за нов живот за вас и за децата ви, съветват специалистите.

24rodopi.com