Как свещеник въведе в Кърджали общоградски християнски празник

Да скочиш с бънджи над пълноводна река, да изкатериш фасадата на 15-етажен хотел, да подкараш бронетранспортьор по центъра на града, да пориш заледената Арда със състезателен скутер, да накараш кмета да те вози в кофата на фадрома, да целунеш камила…

Той не е любител на екстремни изживявания, а енорийски свещеник в Кърджали. Отец Петър Гарена - един от вече малкото хора в България, които могат да изкарат хиляди на улицата в януарския студ. Оценките за него са крайно противоречиви, но вече 14 години на Богоявление той води най-голямото литийно шествие в страната, отбелязва „Преса". В него освен християни има и много мюсюлмани.

„Когато през 1998 г. Пловдивският митрополит Арсений ме изпрати да служа в Кърджали, тук нямаше традиция да се празнува Йордановден. Въпреки че през средата на града минава река Арда. Реших да изпълня обичая с хвърлянето на кръста, но се събрахме едва десетина души. Нямаше кой да скочи във водата, едва успях да убедя един

студент от Духовната семинария. На следващата година се повтори същото. Тогава осъзнах, че трябва нещо да направя", спомня си отец Петър. Решил да поведе шествието за Йордановден през града и да скочи с бънджи от високия над 20 метра мост на Арда. Помогнали му алпинистите от Алпийския спасителен отряд в Кърджали. Тренирал цял месец –

скачал от стената на църквата, като веднъж дори се оплел във въжето и висял на един крак.

На 6 януари 2001 г. пред невярващите погледи на местните християни той скочи от моста и

отвисоко хвърли кръста в Арда. През следващата година кран го спусна с петметрова икона на Богородица, после отиде до реката с мотокар, после - с единствената останала в Кърджали бронирана бойна машина, на следващата година свещеникът измина пътя до Арда, качен в кофата на фадрома, а зад волана беше кметът Хасан Азис.

Хвален и заклеймяван, отец Петър успя да превърне Богоявление в истински празник на Кърджали. Хората, тръгнали след църковните хоругви, през годините ставаха все повече и сега шествието вече надхвърля два километра. През 2014 г. в ледените води на Арда за кръста влязоха 72 смелчаци, сред тях и много мюсюлмани. Е, досега нито един друговерец не е успявал пръв да стигне и да извади свещената реликва, но отец Петър е готов и на това:

„Бог не дели хората, всички сме негови чеда", казва духовникът.

Традицията и мюсюлмани да участват в християнския празник поставя кметът на Кърджали Хасан Азис. През 2003 г., още преди да спечели първия си мандат, той посещава централната църква, където служи отец Петър, и пита от какво има нужда храмът. Свещеникът се оплаква, че нямат хоругви. Тогава те са поръчани от Руската православна църква. Извезани са със златна сърма в Украйна, а кметът плаща за тях с лични средства.

Отношенията с мюсюлманите обаче невинаги са били безоблачни. При едно от поредните богоявленски шествия свещеникът яхна „родопски кон" - катър, а животното водеше мъж, облечен в традиционна османска носия. След тях вървяха младежи, облечени в носиите на различни народности. Тогавашният мюфтия на Кърджали Фикри Сали подаде жалба в съда, че с този акт се нанася обида на етническите турци. Представителите на еврейската общност обаче реагираха с друга жалба срещу мюфтията, който с поведението си обиждал тях и децата, облечени с еврейски носии. Делото беше прекратено. „После с мюфтията станахме приятели", спомня си свещеникът.

„При нас всичко е много смесено. При голям проблем християни търсят помощ от мюфтията. В църквата съм виждал мюсюлмани да се молят за помощ и изцеление. Объркването е такова, че ако някой се опита да го парцелира, ще направи голяма грешка. Ние, християнските и мюсюлманските духовници, сме като пастири – всеки си знае стадото и гледаме да си помагаме", обяснява отец Петър доброто съжителство между двете религии в Кърджали.

Местните мюсюлмани с охота се включват в подготовката за Богоявление. Преди четири години те намериха в околните села магарета, с които деца, символизирайки влизането на Исус в Ерусалим, поведоха шествието. Преди това осигуриха впряг волове и истинска каруца. През миналата 2014 г. в Кърджали се проведе същинска операция „Камила". Идеята беше богоявленското шествие да бъде поведено от екзотичните животни. Веднъж, защото допреди 60 години те са били основното транспортно средство в Източните Родопи и втори път - защото символизирали търпеливостта на българите.

„Камилите издържат една седмица без вода и десет дни без храна. Българинът издържа на 25 години преход",

аргументира се отец Петър.

Оказа се, че най-близките камили са в Одрин и мюсюлманските духовници от Кърджали помолиха турските си колеги да изпратят няколко от тях за празника. Заради огнища на шап в Турция обаче българските ветеринарни власти категорично отказаха да отворят границата за четирикраката делегация и се наложи камили да бъдат доставени от софийски цирк.

„Не нарушавам църковния канон", категоричен е отец Петър, цитиран от „Преса". Според него посланието на превърналите се вече в градски празник литийни шествия е, че християнската проповед трябва да излезе от храма.

„Християнството е универсална религия, тя се изповядва от милиарди хора. Ако църквата спре да говори, тя умира. Литийните шествия са част от говоренето на църквата. Кръстът е символ, че Исус Христос беше изпратен като човек сред хората и страда заради тях. Хората имат нужда от единение и църквата е тази, която трябва да им го дава", казва енорийският свещеник.

И тази година ще бъде спазена традицията за нетрадиционно отбелязване на богоявленския ритуал. От няколко седмици отец Петър и кметът Хасан Азис се подготвят заедно, но пазят в строга тайна как ще поведат шествието на Йордановден.

Камен Манолов Гаренов е роден през 1956 г. в махала Гарена на село Хамбар дере в Родопите. На същото място сега се намира резерватът за мечки „Кормисош"; при създаването му хората от района са изселени. Камен Гаренов завършва семинария в София и е ръкоположен в свещенически сан през 1992 г. Приема името Петър. Служи сред българите в Турция, Сърбия, Македония, Молдова и в Румъния. След дипломатически конфликт между България и Сърбия за дейността му в Западните покрайнини е наказан от патриарх Максим и изпратен да служи в Крумовград.