С баби, вили и гурбетчии или оцеляването в Родопите
Жельо МИХОВ
Според разни проучвания нашенци са на едно от челните места в Европа по песимизъм.
И няма как да е иначе, когато огромен процент от населението на страната влиза в категорията на т.нар. „работещи бедни". Близо милион и половина живеят под линията, определяща „екзистенц минимума". Според синдикатите за издръжката на едно четиричленно семейство в страната, трябват месечно 2 245 лева.
Трудно човек би си представил живота в Родопите, ако не са ежемесечните парични трансфери от чужбина. Трудът на гастарбайтери е най-високо оценяван именно в периферията на страната. Тук с две средни заплати, семейният бюджет може да достигне до 1000 евро на месец. Излишен е въпросът „Защо".
Бачкане, лишения и кътане по левче на ден за море
„Семейството ми разчита на малко над 900 лева на месец", споделя Красимира от Кърджали. Със съпруга си отглеждат сами единственото си дете. „Само мъжът ми работи. Съвсем скоро обаче майчинството ми свършва, малката ще тръгне на ясли и ще трябва да започна работа. Само, че към момента нямам и идея къде. А тепърва разходите ще стават все повече. До този момент успяваме да балансираме добре и да се вместим в бюджета, но в бъдеще той ще бъде недостатъчен. В България и особено в провинцията, възможността за работа на две места е почти нулева. Дето се вика, то за една постоянна няма места, та какво остава за две? Мъжът ми имаше подобно намерение, но просто няма как. Кой е този работодател, който ще го вземе за по два-четири часа на ден? Или бачкаш над осем или да идва другият.
Бензинът започна да пада, цените продължиха да се вдигат. Животът от месец на месец става все по-труден. Памперсите от 19 преди две седмици, вече са над 26 лева. Всичко расте нагоре. Това прави семейният бюджет изключително прост-покриват се първо сметките за ток, вода, телефон и т.н. Следват консумативите за детето, храна и за друго не остава. За почивка през лятото сме мислили, да. Всеки ден с мъжа ми заделяме по лев. Дори и по-дребни монети. Изчислили сме, че до средата на лятото ще сме събрали около 500 лева. С тези пари ще успеем да отидем на море за около три-четири дни в Гърция, най-вече заради близостта и по-малкия разход на бензин, пък и цените са по-сносни от родното Черноморие, където скоро ще се плаща дори и за правенето на кули в пясъка с детска кофичка", казва 32-годишната жена. Тя допълва, че не мислят със съпруга си за второ дете.
Бачкане до дупка, но за четири гърла трябва помощ от чужбина
„Разходът само за двете деца на месец е над 500 лева. Като се има предвид, че голямото е в първи клас, а малкото е на седем месеца", изчислява Ахмед от Момчилград. 34-годишният мъж е олицетворение на средностатистическия родопски мъж. В биографията му има няколко години работа зад граница, спестявания и решение за бизнес у дома. Фигурира също така и сблъсъкът с родната действителност, която далеч не е същата като тази в чужбина.
„Не се получи у дома с търговията. Затова пак се хванах със строителството. После дойде и второто дете и засега съм вързан у дома. За младо семейство е изключително трудно тук. Може да се живее, как се справят хора, дори и на по-тежко дередже. Да, но не това искахме от живота си. Работим, за да покрием основните си нужди, за нас и децата. Те обаче растат, ние остаряваме, а възможностите още повече се изчерпват. Какво ще правим в един момент когато болките в кръста станат в пъти по-големи от заплатата? Няма нито лев заделен настрана. Сега успяваме да се справим само благодарение на родителите на жена ми, които са в Германия и Холандия и ни изпращат всеки месец пари за децата. Малкото да започне да ходи на ясли, ще замина и аз. Сега обаче трябва да съм тук и да помагам. Можеше и майка ми да дойде, но как да изпусне работата си? А за мен в момента няма. Затова ще се сменим по-нататък", категоричен е Ахмед. Знае, че разделеното семейство някак си не е истинско, губи се смисълът, но всичко е в името на децата.
Да са живи и здрави бабите…
„Благодарение на баба ми, успяваме да свържем двата края", казва Здравка от Кърджали. С мъжа си живеят в собствено жилище във „Възрожденци". Тя работи в шивашки цех, съпругът й е таксиметров шофьор. Имат едно дете.
„Баба ми разполага с апартамент в центъра на града. Тя си е на село и го дава на квартиранти. Целият наем обаче е за нас. Отделно жената винаги спестява от пенсията си и дава на детето. Всяка седмица сме при нея. Помагаме й и ние с каквото можем, но нейната подкрепа е неоценима. Значи, в днешно време, ако човек е решил да създаде и отгледа семейство в провинцията, няма ли имот на село-просто е загубен. Вярно е, че работата е много. Някои свързват вилата с почивка, но ние цял живот-с мазоли и здрав труд. Това обаче се възнаграждава. Винаги има зимнина, свежи плодове и зеленчуци-наистина екологично чисти през пролетта и лятото. Всъщност това са ни и семейните екскурзии. За други на този етап не можем да мислим. Добре е и за детето. Чист въздух, а свиква и на работа, защото животът е лесен само по филмите", смята Здравка.
Малка търговия и никакъв излишен харч
Почвата за развитие на малкия и средния бизнес в Родопите няма нищо общо със ситуацията отпреди десет години. В това е убеден Димитър. 40-годишният мъж работи на държавна работа, но е стартирал с две магазинчета за дрехи още преди години. В момента съпругата му движи малкия семеен бизнес. Родителите му пък помагат за двете деца.
„Преди беше по-добре. Имаше повече клиенти. Дори отворих и трети обект. Трябваше обаче да го затворя. Хората се отдръпнаха. Все по-малко харчат за стоката, която предлагам. Но продължаваме въпреки това, с жена ми. Само с моята заплата няма как да издържаме семейството. Доходите стигат, за да живеем добре. Позволяваме си по няколко дни на море през лятото, почивка и през зимата, успяваме и да заделим по нещо настрана. Но никакъв излишен лукс. Всеки лев си има своето точно предназначение. Един приятел веднъж ме попита: „Не си ли мислил за чужбина?". Ходил съм преди години, но се върнах. Нямам вече желание да напускам дома. Колкото и да е трудно, все пак, това си е нашето място. Отговорих му: „Не може всички да избягаме, ако си тръгнем и ние, тук кой ще остане?", споделя Димитър.
***
Дали нашенци се замислят по колко псувни употребяват в ежедневието си? Тези на ум също се броят. Доста са май. Около 40, 50, пък и нагоре? Възможно е, но нали все пак се водим едни от най-големите песимисти в Европа. Но в челото на класацията ни вкарва родната действителност, така че „фак дис олд Лейди". Чрез устно обрисуване на с*ксуалната си мощ борим стреса и изхвърляме отрицателната енергия. А тя се трупа доволно ден след ден. Нали вече споменахме какъв процент са „работещите бедни"? Няма начин да е другояче с лексиката. И въпреки всичко, по някакъв странен и упорит начин нашенци успяват да продължат оцеляването си на родна почва, дали само на една заплата, с помощ от чужбина или просто на късмет. Те оцеляват въпреки всички експерименти и „правене на политики".
На снимката:
Семейната кола се превръща в сергия на пазара - всичко се прави за укрепване на домашния бюджет
Да му еба скапаната,крадливата,корумпираната държава......спасението е на запад...до кога БЪЛГАРСКО-СОФИЙСКО РОБСТВО
ОтговорИзтриване13:30І
ОтговорИзтриванеПреди да пишеш. Трябва да живееш. Нека всеки се упражнява в онова изкуство, което знае. От практика идват всички знания, а времето насетне ги развива. Никой не знае какво може да направи, преди да се е опитал. Беда, щом баниците меси обущар, Ботушите пък ги кове хлебар. "Щука и котарак". Човек за човек е вълк. Кой му пука за нас. Усещането за безпътица е много по-страшно от бедността. ...Преизпълнени са с енергия и с амбиции, но кво от това. Няма какво да ядеш, но имаш права. Нямаш работа, доходи, но можеш да гледаш просташки предавания. Боже, пази България! Какво пътуване в чужбина. Като 90% от българите, живеят в мизерия и бедност и нямат пари за билет ...Бедният човек не може да бъде свободен, а с бедни хора, богата държава не става. Демокрацията вирее в богатите държави. Спрете с тези (тенденциозни) статии - и представа нямате какъв е живота в чужбина. Как се живее, как се работи, колко се харчи. Само промивате мозъците на българите, че в чужбина е рай, а в България - ад. Това са глупости. Животът в България е много по-добър от всяка чужда държава и малкото, което имате е по-ценно от всеки паунд спечелен в емиграция. Помогни ми, за да ти помогна. Ние сме на обратното мнение "На вълка затова му е дебел вратът..." ....
Анонимен искам да ви кажа, че парите на запад не растат по дърветата, а ги изкарваш с много голям труд, лишен от сън, лишен от храна, лишен от почивка, лишен от кафе, лишен от приятели, лишен от родители, лишен от съпруга, лишен от деца, лишен от споделяне, защото не знаеш в квартирата, с когото живееш какъв човек е(затворник,алкохолик,наркоман,педераст...), а за да тръгнеш ти трябват пари докато си намериш работа, отиваш сам и се отзоваваш в една джунгла, ако се оправиш добре, ако нееее. Идваш си в бг и разбираш и тук няма работа за теб. Кво правиш тогава...И завършвам със следната мисъл: Онзи, който живее навсякъде, не живее никъде. Въпреки всичко моите близки решават да се хвърлят във дълбоките води в Океана и заминават, колкото и да ни боли нас родителите...