Семейният бюджет в Родопите се разпределя лесно: Заплатата - за сметки, храната - на вересия, в менюто - 100 вида гозби с… картофи

А „идиотите" от сутрешните блокове говорят ли, говорят!

Николай Михайлов

Петър Калчев

Ако знаете колко много хора в кърджалийските села живеят на ръба на оцеляването, и че животът на всеки един в „неевропейска Албания" е по-добър от техния, никога сутрин няма да пускате телевизия, за да слушате и гледате усмихнатите и мразещите се един друг идиоти. Те просто не са в час за случващото се в България.

Това ни го казва бай Хубен (Хюсеин), който живее на 40-ина километра след Крумовград. Опитвам се да живея и стискам зъби и се моля децата ми да не се върнат никога от Испания, поправя ни той.

Разбираме го. Знаем почти всичко за случващото се в планинските села, които бавно умират. Успокояваме, че „идиотите", които гледат „идиоти" в сутрешните блокове вече са неповече от 40-50 хиляди души.

„Ми че те не са много, да ги съберат в един град, а останалите да тръгнат за спасяват България", казва бай Хубен.

Безпаричието, отчаянието и апатията обхванали хората в Източните Родопи се усеща осезаемо. Хората са се свили, както се казва в „черупките си" и са се лишили от всякакви удоволствия, които преди години са си доставяли. Читавите заведения са полупълни.

През деня има някакво движение на хора, но след 18.00 часа по Търговската улица и в района на пазара в Кърджали сякаш „бомба" е паднала. Много магазини хлопнаха кепенците защото не могат да издържат на наемите и разходите по заплати и осигуровки на персонала.

Истината е, че хората нямат пари.

Ако все пак седнат си поръчват по едно питие, кафе или друга топла напитка, чакат си и рестото до стотинка, споделя сервитьорка и си спомня как само преди две години си е докарвала на вечер бакшиш средно по 20 лв.

„Поради тази причина вече всички собственици на заведение реват за читави сервитьори", споделя един от тях.

Спряха и купоните в къщи, защото на хората не им е до тях.

Умислени сенки и „зомбита" по улиците

 „А беше време…", спомнят си възрастни хора, взели по чаша кафе от автомат и седнали на пейките в парк „Арпезос Север". По-добре Господ да си ни прибере, а не да се мъчим и да сме в тежест на нашите деца", споделя леля Гинка, която живее в собствен апартамент в града край Арда, но пенсията не стига за лекарствата й.

„Върви разделяй пенсия от 200 лв. за ток, лекарства, храна, вода. Няма как, даже и на ден по един хляб не ми се пада като платя задължителните разходи. Онези по върховете си живеят добре, а другите мизерстваме. Но ние си го заслужаваме, прост народ сме", споделят пенсионерите. Те допълват прословутата сентенция, че всеки народ заслужава управниците си. Безвремието със страшна сила е обхванало родопчани. Това е факт, ако човек се загледа във физиономиите на хората, преминаващи като сенки и зомбита по улиците. Никой не забелязва другия, ако някой поздрави, умисленият в собствените си проблеми се стряска и казва: „А? Здравей, не те видях". Следва машинална реплика „добре съм", което изобщо не е така и пак поглед в земята и връщане към мислите, които са свързани единствено с оцеляването. Различни статистики ни определят като най-нещастните хора в Европейския съюз, но какво от това. Просто статистика, просто новина и толкова.

Непрекъснато се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите, покупателната способност на населението неспирно спада и стигнахме нивото, нужно само за биологично оцеляване. Нищо, че цените на горивата драстично паднаха, другите стоки не последваха логиката на пазарното стопанство.

„Живот ден за ден, така може да се определи. С 360 лв. караме, докато можем, после на мускули", споделя семейство с едно дете. „Цигарите са ни отдушник, затова си свиваме и си купуваме тютюн. Не можем без тях. Купуваме си леща, грах, боб, захар, брашно, поне това да имаме. Основно на картофи го караме, сто килограма ни оправят за зимата. Всеки ден картофи, поне от тях много гозби стават", посочва съпругата, която е на 32 години и е безработна. И после „живот на вересия".

Тефтерът с вересии казва повече от всеки политик

Това е действителността не само в страната, а и в Родопите. Вересиите превръщат магазините за хранителни стоки в кредитори на стотици хора. Собственици на няколко търговски обекта показаха тетрадките, в които вписват борчлиите си, като в някои от магазините неплатежоспособни клиенти са взели стоки до 500 лв.  и плащат, когато могат. „Няма как да оцеляваме по друг начин. Хората взимат и плащат, когато получат заплати, помощи и пенсии. Ние сме квартален магазин, познаваме се и не е имало проблеми. Решили сме обаче да не даваме вересии за повече от 100 лв.", разказва Митко Ушев, собственик на малък търговски обект. „Не помня хората да са били толкова бедни", споделя Слави, собственик на гаражно магазинче. „Хората трупат вересии за стоки от първа необходимост – хляб, яйца, брашно, захар, леща, олио. Месо, колбаси и кашкавал не купуват, за тях това е лукс. По-страшно е, че хората идват с наведени глави и се чувстват унизени, защото не могат бързо да платят борчовете си. Молят се и казват, нека да платя тока първо, а каквото остане ще ти го дадем за покриване на борчовете" , казва с болка Слави.

Търговците на тези малки обекти не могат да откажат на хората стоки „на пирон". Човещината им ги вкарва и в нарушение, а и самите те са губещи, защото не се знае кога ще си приберат парите.

Най-вече мъжете пък давят мъката си в алкохола, но и за него трябват пари. Е, ще се намери кой да те почерпи и то най-вече в гаражни кръчми. Други се събират в къщи и започват да пият, за да избягат от комплекса, че не могат да издържат семействата си. Разгневени съпруги, които се чудят какво да сложат на масата за вечеря или как ще платят тока, за да не го спрат, изливат цялата си жлъч върху половинките си. Те пък от своя страна обезверели се нахвърлят върху жените си и се стига до побоища или вече придобилото популярност домашно насилие. Семейните скандали се чуват от съседи в блока, но никой не смее да се намеси. Докато преди хората гледаха сеир от подобни скандали, сега със съжаление казват: „Не им е лесно, той не работи, имат и деца...".

Положението става по-страшно, когато висят и кредити от най-различни институции, а няма семейство без такива. „Взема заплатата си от 380 лв. и за един ден свършва и после мъка, а имам и две деца. Заеми, такса за детска градина, ток, вода, мобилен телефон, кабелна телевизия. Добре, че са родителите ми и пак криво-ляво се кара", споделя разведена жена.

Фейсбук се превърна в бягство от проблемите

Най-странното е, че Фейсбук се превърна в трибуна на нашия гняв, надежди, упреци. Забравихме да общуваме лице в лице, предпочитаме да изказваме мнения и коментари в мрежата, а често и с фалшиви профили. Социалната мрежа се превърна в отдушник на мнозина и чрез нея те осъществяват един вид собствена психотерапия. В социалната мрежа никой не може да разбере, че семейният ти бюджет е свършил и няма какво да ядеш. Но пък имаш възможност да общуваш, да мечтаеш, да четеш постове , че ако промениш мисленето си ще станеш богат и нещо от този род. Но като изключиш компютъра се връщаш в реалността, а тя е - какво ще сготвя утре, с какво ще си купя хляб, идва време за тока, дано сметката да е поносима, идват вноските по кредита...

Тежките битови проблеми тотално рушат ценностите и разделят семейства. Като няма как да си го изкараш на някой управник си го изкарваш на най-близкия човек. Започваш да го ненавиждаш като, че ли откриваш в него проблемите за всяко зло. Бягството от държавата е и бягство от начина на живот тук, независимо от цената, която плащаш. Но не всеки може да избяга, защото и за това се искат пари и смелост.

Ние сме унищожени като нация. Но не това е основният ни проблем, а че не се предприема нищо, за да настъпи положителна промяна. Политици и държавници  не са заинтересовани да се промени животът към по-добро. А и хората не правят нищо, само се оплакват и пак се свиват в черупките си. Докато нещо се промени, ако изобщо се промени ще важи законът на джунглата, че по-силният оцелява.

24rodopi.com

На снимката: Над 70 на сто от жителите в Западния свят живеят в нескончаеми заеми. За жилище, за обзавеждане, за кола, за образование на децата. Цял живот се изплащат борчовете. У нас се влиза в заем за седмица, месец, до заплата. Квартални магазинери прелистват тефтерите, които приличат на комшийски телефонен указател.