Игри на съдбата: Фатален бус превръща Човека птица от Кърджали в убиец

Стайко Иванов се крие из Европа, издирван като терорист. Ще дам живота си, за да докажа, че съм невинен, заявява делтапланеристът

Историята на делтапланериста Стайко Делчев Иванов е готов сценарий за холивудски екшън. При това достоен наш конкурент на популярния филм „Беглецът", в който д-р Ричард Кембъл е готов на всичко, за да докаже, че е незаконно обвинен в убийството на бременната си съпруга. Както вече 24rodopi.com писа, близо 18 години след началото на сагата Стайко е в неизвестност,  беглец по неволя, за последно е видян в Италия.

И той, и близките му се  надяват делото да тръгне отново и справедливостта да възтържествува. 

Фаталният 11 май 1997 г. преобръща живота на кърджалиеца Стайко, делтапланерист, конструктор, изобретател. 31-годишният тогава мъж се прибира на стоп от Пловдив, където е разглеждал новите летателни машини на пролетния технически панаир. На околовръстното го качва  македонски бус „Фиат Дукато". С шофьора Киро Тодоровски бързо се сприятеляват, бъбрят на различни теми. Край хасковското село Клокотница някакъв мъж вдига ръка за стоп, македонецът качва и него.

На отклонението за Димитровград помолих шофьора да спре, за да продължа към Кърджали. Когато Тодоровски намали скоростта, оня отзад извади пистолет, стреля от упор в слепоочието на шофьора и го уби в движение, обяснява Иванов по-късно пред следователите. Бусът се удря челно в  крайпътно дърво. Убиецът не е открит и Иванов става основен заподозрян.

Кошмарите за делтапланериста тепърва предстоят. В продължение на три дни Стайко е разпитван само от следовател,  отказват му адвокат.

Половин година лежи в хасковския следствен арест, където се разболява тежко.  Прехвърлен е в Старозагорския затвор, откъдето с температура 40 градуса го   прехвърлят в затворническата болница в Ловеч. Развива и белодробна туберкулоза. Превърнах се в жив скелет, разказва Иванов. Но оцелява по чудо.

По време на разследването не е намерено нито оръжието, нито гилзата от патрона - най-сериозните веществени доказателства. Първоначалният оглед е направен като за пътнотранспортно произшествие, а не за убийство. Въпреки че Стайко обяснява на полицаите, че се е стреляло, те решават, че той е в шок и халюцинира. Още първия месец след престъплението бусът, в който имало изградени тайници, дрехите и багажът на убития са върнати в Македония.  По време на делото близки на Тодоровски не се появяват, никой не претендира и за обезщетение.

Делото се точи с години, криминалистите така и не успяват да намерят нито мотив, нито категорични доказателства, че Стайко Иванов е убил  македонеца. През декември 2005 г. прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него поради липса на достатъчно доказателства. Дори му връщат паричната гаранция от 500 лева.

Иванов, който през цялото време твърди, че е невинен, решава да изчисти името си и през 2006 г. завежда дело срещу държавата за незаконно задържане. Тогава изненадващо Пловдивската апелативна прокуратура му възобновява спряното дело, без да го уведоми за това и без да му даде възможност да обжалва.

Междувременно Стайко е сполетян и от лична драма - съпругата му Антоанета не издържа на притеснението, заболява от рак и през 2007 г. умира в ръцете му с думите: "Аз не съм толкова силна като теб. Дано ти да оцелееш".

Въпреки противоречия в разследването, при възобновеното дело магистратите решават, че Стайко Иванов е убиец, и го признават за виновен. През 2011 г., 14 години след мистериозното убийство, 8-годишната ефективна присъда на делтапланериста е потвърдена и на последна инстанция. Стайко изпада в шок.

Отказвам да поема чужда вина. Невинен съм и ще дам живота си, за да го докажа, казва Иванов на приятелката си Славина Динева, взима колелото си, раница с дрехи и храна и изчезва. Животът ми се преобърна, разказва жената. Двамата се запознават година преди това в Деня на влюбените, 14 февруари. Романтиката обаче остава само в спомените им.

На 12 май на тел. 112 се обажда мъж, представил се за Стайко Иванов, който предупреждава, че е поставил бомби в Хасково. Стайко пише и до ВКС, като изпраща текста на писмото с директно обръщение до съдийките  Славка Стоянова, Елена Авдева и Биляна Чочева чрез многотиражен вестник.

В писмото Иванов предупреждава, че подготвя  няколко бомбени атентата.  Всеки, доближил се до мен, ще бъде взривен от бомбата, прикрепена към тялото ми, с която нося постоянно моя еднопосочен билет към отвъдното. Ако има Господ, нека ми прости!, пише отчаяният мъж, превърнал се в най-издирвания терорист в България.

Никакви взривни устройства не са открити. От този момент от осъдения официално няма вест. Гранични войски издирват  „опасния престъпник" с кучета по чукарите в Ардинско. Интерпол поставя снимката на делтапланериста до тези на дупнишките босове братя Галеви.

След бягството за Стайко Иванов, наричан от приятелите си „човекът птица", плъзват конспиративни слухове. Смята се, че делтапланеристът е успял да се добере до Италия.  С променено име се заселил в Анкона. Благодарение на златните си ръце  намерил работа в машиностроителна фабрика, където като изобретател се превърнал в любимец на шефовете.

Кърджалиецът дори се снимал в  научнопопулярен филм, копродукция на  японска телевизия и RAI 1. За заснемане на лентата за миграцията на гъските  наели Стайко като  делтапланерист, който да осигурява водещия Акиле Чезарано.

Доброто сърце и лоялността погодили номер на Стайко. Пожелал да се реваншира на свой стар познат бизнесмен, на когото дължал дребни суми.  Нашенецът обаче  веднага сигнализирал в полицията къде се крие беглецът, издирван  от Интерпол. Стайко отървал  ареста на косъм. Като в американския екшън „Беглецът", той трябвало да бяга само с дрехите на гърба си. Принудил се да обикаля Европа на стоп, да живее като клошар,  споделя приятелката му.

Според тиражирана конспиративна теория с българина беглец се свързали членове на неаполитанската мафия Камора, за което 24rodopi.com писа. Предложили му да работи за тях, като в замяна ще получи закрила. Според една от версиите Иванов избрал убежище в Русия пред това да е мафиот.

Финалът на драмата е още далече. Поредното действие от сагата е от есента на  2014 г., когато адвокат Пламен Димитров внася жалба с № 10026/ 2.09.2014 г. до български главен прокурор Сотир Цацаров. В жалбата се посочват много неизяснени обстоятелства, свързани с казуса и с доказването на невинността на Стайко Иванов. Това дава надежда на приятели и близки, че този път истината ще излезе наяве. За това пледират и стотици хора във Фейсбук групата „Справедливост за Стайко Иванов". Това е последната ни надежда за справедливост, казва Славина Динева, която е внесла жалба и до  Международния съд за правата на човека в Страсбург.

Приятелката му Славина Динева:

Живее като в "Изкуплението Шоушенк"

Ако делото тръгне отново, има шанс да се установи,  че е невинен. Всеки човек с нормална логика може да прецени, че Стайко не е убиец. За мен той е невинен. Защо не го сложиха на детектора на лъжата?

Стайко не е убиец, той е изключително мил и внимателен човек. Няма криминално досие, никога не е притежавал оръжие.

Веществените доказателства не са събрани както трябва. В пробата от ноктите му са открити няколко частици от капсулен състав, които се различават от този на куршума.  На местопрестъплението, на тревата до буса, е имало и петно от кръв, с размери 10 на 20 см. Тя, според Стайко, е била на третия човек, на убиеца, но не е изследвана. Стайко е на мнение, че хасковските криминалисти укриват някого. Защо месец след произшествието Хасковската прокуратура е върнала в Македония микробуса, който е най-важното веществено доказателство? Липсва разследване на личността на убития шофьор.

Точно беше се пооправил материално, започна да пръска ниви с делтапланера си. В този момент му излезе присъдата, побягна и му отрязаха крилата. За мен това е българската версия на "Изкуплението Шоушенк" по Стивън Кинг.

Остра жалба по случая е изпратена и в съда в Страсбург. Надяваме се чуждестранните съдии да вникнат в случая и да преценят правилно нещата.

Стайко иска да се върне, но не иска да носи чужда вина и ще се бори истината да излезе наяве. Ако имаше вуйчо владика и чичко паричко, нямаше да се стигне дотук.

Хенриета Георгиева, Марица