Адам Персенски – пак кандидат на ГЕРБ за кмет на Ардино?

Докторът през седмицата е зам.-министър, през уикенда оперира в града под Белите брези. Жълтушенецът мечтаел да стане летец. Дядо му е известен сюнетчия, съден е 10 пъти

Д-р Адам Персенски ще бъде кандидатът на ГЕРБ за кмет на Ардино, другите мераклии не са на нивото му. Само сегашният зам.-министър и роднина на прочутия хирург д-р Калоян Персенски може да надвие кандидата на ДПС, независимо дали е настоящият кмет Ресми Мурад, председателят на сесията Сезгин Байрамов или младежкият лидер Левент.

Това разкри пред 24rodopi.com член на общинското ръководство на ГЕРБ в Ардино. Сред номинираните щял да бъде и бившият полицейски шеф Съби Узунов, но… „Дали ще е Съби или Весо Брадата, партията е обречена, ако не е Персенски. Нека не забравяме, че в родното село на Съби и Весо – Падина, ДПС спечели повече гласове от ГЕРБ на последните избори, че и на предишните", допълни още активистът на партията на Бойко Борисов в града под Белите брези.

Всяка събота и неделя д-р Адам Персенски пътува до болницата в Ардино и оперира. През останалите дни от седмицата е зам.-министър на здравеопазването. И така е вече 4 месеца, откакто през ноември получи държавния пост, пишат колегите от „24 часа".

"Имам пациенти, заради тях пътувам и досега няма събота и неделя, в които да не съм оперирал", казва той. Разбира се, отива и при семейството си, което продължава да живее там. Жена му Емилия е очен лекар, има и семейна практика с 4000 пациенти. Малката му дъщеря Анна е ученичка в английската гимназия в Кърджали, тя също иска да е лекар. Голямата Евелин вече е в 5-и курс студентка по медицина в Стара Загора.

Не само най-близките му, целият род на Персенски лекува хора. Баща му е фелдшер, чичовците му - лекари. "Винаги е искал и той да бъде лекар", казват негови съученици.

"Първо исках да стана летец, но в гражданската авиация. По онова време нямаше как, ако не си военен летец. Това вече не исках, затова станах лекар", разказва той.

Всекидневните операции обаче са прекъснати от едно телефонно обаждане преди няколко месеца, когато

премиерът Бойко Борисов лично му звъни

и му предлага да стане зам.- министър. "Не ми дойде като гръм от ясно небе. Очаквах такова обаждане, тъй като вече бях подготвен от нашия депутат Цвета Караянчева. Бях решил, бях приел за себе си."

Но се оказва, че поканата от премиера не е достатъчна един човек да стане зам.-министър на Петър Москов. Първата им среща е в Министерския съвет, а първите думи на министъра от Реформаторския блок са към ГЕРБ: "Ако го харесам момчето, ще бъде заместник-министър. Ако не го харесам, ще дадете следващия."

"Радвам се, че бях първият, който успя да се вмести", казва Персенски. Това е единственият път, в който се е усещала политическа атмосфера между двамата. Оттогава са екип. А и самият Москов се шегувал, че заедно прекарват повече време, отколкото министърът с жена си.

Дали защото знае великолепно английски език, но ресорът на заместника е "Международни проекти и програми", отговаря и за общественото здраве, пише „24 часа". "Европейската комисия не се интересува кой е бил министър на здравеопазването у нас. За тях съществува понятието "български здравни власти". На първата ни среща ми казаха, че в продължение на една година не са успели да се срещнат с българските здравни власти."

Преди да стане част от тях, Персенски на практика сам е проверил всяко едно стъпало в реалното здравеопазване - от стажант до шеф на болница.

Роден е на 29 април 1969 г. "Израснал съм в едно хубаво село - Жълтуша, близо до Ардино, там учих до 7-и клас." След това е приет в току-що откритата английска гимназия в Кърджали. Заживява в ученически пансион в града, където две години по-късно се запознава с бъдещата си съпруга и почти веднага се влюбва в нея. Емилия идва в пансиона от с. Падина, съседно на Жълтуша, тъй като влиза в друга кърджалийска гимназия - "Отец Паисий". Оттогава са заедно.

Разделя ги за две години казармата. Той очаква, че ще замине за школата за запасни офицери в Плевен, всички негови съученици са пратени там. Но получава повиквателна за строителни войски в Пловдив, т. нар. КЕЧ - квартирно-експлоатационна част. Убеден е, че това се случва, защото

не е политически надежден

заради семейството си. Дядо му е съден 10 пъти затова, че е извършвал обрязвания. По онова време това е било занаят по селата. Да, но властта не е приемала подобна дейност, свързана с религията, и години по-късно не вярва и на внука.

Адам обаче е здрав и работлив младеж, завършил с отличие гимназията. Затова бързо се издига в казармата, в която са 200 души и много строителни обекти. На 6-ия месец става майстор и вече не бърка бетон, а слага фаянсови плочки и прави фините замазки.

В края на казармата - през 1989 г., когато е 20-годишен, се жени за любимата си Емилия. Уволнява се и двамата заедно кандидатстват в Медицинския институт в Пловдив. Записани са в една и съща студентска група и оттогава заживяват по 24 часа заедно. Евелин се ражда, когато са във втори курс, затова майката на Адам почти изцяло отглежда внучката си. Малката Анна идва, когато родителите ѝ са в 6-и курс.

Студенти с две деца, разбира се, че имат финансови проблеми. За да ги решат донякъде, повече от две години

Адам кара такси. Нощем,

защото през деня е на лекции. И през това време не е прекъсвал, не е късан на нито един изпит. Напротив, и медицината завършва с отличен успех. "Не се срамувам от това нещо. Беше трудно, но пък беше много хубаво", казва той.

След завършването през 1996 г. с жена му се връщат в Ардино. Тя започва работа в Жълтуша, а той - във филиала на Спешна помощ в Ардино. По време на лекарските им специализации единият винаги е на курс, а другият гледа двете деца и работи. Една вечер той се прибира с Евелин, след като спешно е отишъл заедно с детето до болницата, за да шие нечия рана. "Тате, аз видях, ти сложи на този чичко и бяла вода, и черна вода (спирт и йод - б.а.)." До този момент Персенски не бил разбрал, че малката е седяла в ъгъла на операционната и е гледала.

Вече порасналата му дъщеря носи у себе си идеалите на всяко момиче на нейната възраст - иска всичко да постигне сама. Затова изобщо не говори пред приятели и колеги кои са родителите ѝ, въпреки че цяло Ардино и околните села ги познават. Тази слава изобщо не е нещо необяснимо за Персенски, тъй като той е работил навсякъде в системата на здравеопазването. Започва на линейка. Искал е да стане хирург от самото начало, но тогава в ардинската болница няма свободни места. Отива в Спешна помощ и още като млад лекар се сблъсква с абсолютно всичко - лекува деца, възрастни, стомашни болки, кардиологични проблеми. Когато си на адрес, никога не знаеш какъв случай ти предстои.

Една година е там. После 2 години е в хирургичен кабинет в поликлиниката. Следват 8 години като ординатор в хирургичното отделение. Един ден идва пациент със силно кървене, на когото прави резекция - изрязва половината му стомах. Човекът вече е изгубил много кръв, състоянието му продължава да е спешно и му преливат 4 банки кръв.

Едната е от кръвта на Персенски

В кръвния център отначало се уплашили да му вземат кръв след 3-часовата операция, която е правил - да не му стане нещо заради умората. Той обаче настоял, а и не му е за пръв път, от ученическите години досега е дарявал поне 15 пъти.

Важното е, че пациентът е жив и здрав. "Най-тежките моменти са, в които усещаш, че нищо не можеш да направиш", казва докторът.

Кариерата му продължава като завеждащ същото отделение за 4 години и накрая 2 години е шеф на ардинската болница. Междувременно има и кабинет с договор със здравната каса за доболнична помощ. Прекратява го преди 4 месеца, след като влиза в управлението на държавата.

Заради това прехвърля частта си и от един друг бизнес на жена си - от мандрата, която има с брат си в с. Жълтуша.

Два пъти досега Персенски взема резки решения, които променят живота му. Едното е продиктувано от финансови несгоди, другото е донякъде идеалистично и идва от желанието да промени не само своя живот, но и на обществото.

Първото е през 2001 г., когато с брат си теглят кредит, който все още връщат, и създават мандра. Тогава

заплатата му на хирург се равнява на 4 долара,

стига, колкото да купи обувки на детето. Мандрата вдига жизнения им стандарт и съществува до ден днешен. В нея двамата братя имат още един съдружник, изкупуват мляко от около 15 ферми и дават работа на 20-30 души. Докторът помага по-скоро логистично, а реалната работа се върши от брат му, бил преди време учител по биология. В онези години и той, и жена му остават без работа, така че това е другото основание да се захванат с мандрата. "Оттогава, откакто съществува максимален осигурителен доход, се осигурявам на него", казва Персенски.

Вторият път, свързан с голяма промяна, е влизането му в политиката. През 2009 г. е кандидат от ГЕРБ за кмет на Ардино, твърдо убеден в идеята, че може да промени нещо в общината. Не печели, избран е кандидатът на ДПС. Персенски получава 2400 гласа, нищо, че до онзи момент е направил 4500 операции там, а жена му има 4000 пациенти, отчита „24 часа. "Никой не е длъжен затова, че си го оперирал и спасил, да гласува за теб", казва днес с иронична усмивка.

Година по-късно - през 2010-а, Общественият медицински съвет във Великобритания (General Medical Council - организация, създадена през 1858 г., която регистрира всички работещи лекари в страната, поради което те се ползват с доверието на пациентите) му дава правото да практикува обща хирургия там. Досега не се е възползвал от него. Но е факт, че каквито и резки промени да прави в живота си, едва ли някога ще спре да бъде лекар.

24rodopi.com

На снимките:

Адам Персенски в кабинета си в министерството;

Докторът с дъщерите си Евелин (вдясно) и Анна на Седемте рилски езера

Снимки: Румяна Тонева, „24 часа", и архив