Няма пътища, няма машини, има далавера - чакат ни бедствия след всеки сняг и дъжд

Бедствието наказа мълчаливия народ и отново го остави в тишина

Жельо МИХОВ

Дни наред без ток, откъснати от света населени места, преспи до 4 метра, липса на хранителни продукти, лекарства, комуникации. Дни наред Родопите са в бедствено положение. Хванати в бял капан след… часове обилен снеговалеж. Зимата започна в началото на март, продължи около седмица, но ще остане в спомените за дълго време. Подготвени за нея се оказаха единствено хората, които останаха под метрите сняг и оцеляха. Както впрочем това правят в последните две десетилетия и без да е обявен червен код за опасни метеорологични явления. Краят на тази зима бе просто една логична кулминация на това, което сполиташе държавата година подир година. Всякакви катаклизми калиха тези хора, които снегът прегърна и упорито отказа да пусне дори под напора на всякакъв род леки, тежки, верижни, роторни и какви ли не машини, голяма част от които на възрастта на самия преход, че и по-вехти. Сполетя ни бедствие, в което нито една от институциите не знаеше със сигурност колко точно са бедстващите. Не знаеха защото няма връзка с останалите без ток населени места.

Мълчание. Бедствие в тишината. Като всеки гнусен експеримент, правен с народа, и този мина тихо. Никога мъките на хората не достигнаха дъното, което да ги изтласка нагоре в безмилостен гняв към случващото им се. Те мълчаха винаги когато бяха смачквани с откровени несправедливости, винаги когато им увеличаваха доходите от 3 до 5 лева, без да им прозвучи като подигравка, винаги, винаги... Пазиха тишината като неприкосновен свещен предмет в духовния храм на собствената си съдба. Никога не се оплакаха, никога не извиха глас. Каква ирония! Дори в поредното бедствие, правото им на глас бе заглушен. Дълги години мълчание отне волята и гнева им. Звук няма, сега ще следват само кодове до поредното бедствие. Защо? Защото овреме, ако бяха наритвали цялата шайка разбойници, които ги докараха до това дередже, след ден и половина сняг нямаше да се молят за живота си, а щяха да карат ски в близкия курорт. Но не би. Сега ще мълчат пак. Ще мълчат и при следващото бедствие, а то е неминуемо. А, ако имаха пътища, ако договорите за обществени поръчки не се подаряваха по партийни заслуги, ако автопарковете на почистващите фирми не бяха само на книга и ако още много, много неща, които се пръкнаха на този свят с мълчанието на обречените, това нямаше да е така. Или поне не толкова тежко.

Носталгия по миналото и затрупано в мъка настояще

„Имахме всичко-армия, казарми в почти всеки град, техника. Нямаше бедствени положения, а имаше истински зими", споделя 56-годишен кърджалиец. Миналата събота искал да отиде до родното си село, за да види родителите си. Нямало как обаче да напусне града заради „рязко усложнената атмосферна обстановка в региона".

„Не мога да повярвам, че само за няколко часа снеговалеж пътищата станаха непроходими. Значи фирмите за почистване са спали. Помислили са вероятно, че с началото на март зимата си е отишла и доволно са потривали ръце колко пари са гушнали без да свършат нищо. Нито в града, а още по-малко извън него, някой се е засилил да чисти. И затова се стигна до това положение. Трябваше да тръгнат веднага след като започна снеговалежът и да не спират докато не спре и да вали. А те чакаха и после се оказа, че с малките си и амортизирани машини не могат да направят нищо. А помня как още в края на октомври всички в хор тръбяха, че са готови за зимата, наличната техника на фирмите е в изправност, договорите са сключени, всичко е шест и т.н. Дето се вика, щяха да ловят снежинките във въздуха. Всичко това се оказа отново пълна лъжа и заблуда. Климатът е вече друг. Няколко поредни зими почти нямаше сняг и те си свикнаха на този модел на работа-баламосване на хората за готовността им и врели-некипели. Лъсна цялата истина. И тя е, че всяка година се усвояват едни пари и благодарение само на късмета си не сме изпадали в подобни ситуации. После на пожар се призовават всякакви министерства, които пращат различна техника, но вече е късно-преспите са големи, счупени са хиляди дървета, а разчистването става непосилно. Няколко дни зима хвърли в паника цялата държава и остави хиляди семейства на произвола на природата. Едно време имаше дълги и снежни зими, но нито едно бедствено положение. Видеше ли се накъде отива работата, се изкарваше армията с тежката техника и се решаваше проблемът, а хората дори не разбираха, че е имало опасност. Сега няма зима, но няма и армия, няма техника, няма и воля. Значи вали ли сняг, не два дни, а седмица, тогава напролет да идват направо катафалките, защото абсурд да разчистят пътищата. Трябва да изчакат да се стопи и тогава да прибират труповете. Цялата държава е разтурена. Нямаме дори един свестен път. Сега след снега асфалтът навсякъде ще бъде разоран. Пак ще дойдат „нашите" фирми и ще свършат работата криво-ляво, но за много пари. До другата зима, когато гледката ще е отново същата", категоричен е 56-годишният кърджалиец.

Кой всъщност чисти улиците? Естествено шофьорите

„В Кърджали трудно се задържа сняг, но дори когато падне, няма кой да чисти. Къде бяха „Титан"-и, „Метан"-и? Улиците на града бяха в киша, а трафикът на автомобилите всъщност „разчистваше", разказва таксиметров шофьор. 45-годишният водач въртял волана по време на най-упорития снеговалеж над областния родопски град.

„Най-големият кошмар бе, че снегът скриваше дупките и ако не ги знаехме наизуст, ставаше леле майко. Горе-долу нещата се ядваха по централните булеварди, но автомобилният трафик в един град не може да бъде само и единствено в две или три направления. Във всички улици по кварталите бе кошмар. А точно в такива моменти хората молят да бъдат взети и оставени максимално близо до началните или крайните им точки. Винаги съм си мислил, че ако е такова положението, хората трябва да обявят бойкот и никой да не отиде на работа, ако не са почистени улиците. Това няма как да стане, но пък могат да се съдят фирмите, саботирали работния ритъм на цял един град. Ама тук това никога няма да стане. Тук вероятно не ги и глобяват", смята таксиметровият шофьор.

„Не, не, това е едва началото на бедствието", пък е убеден 38-годишен джебелчанин. Вече е трошил автомобила си по „европейските" пътища в региона. „Сега следва топенето и големите наводнения. Отпишете асфалта и пътищата. Чакат ни разбити улици и дупка до дупка. Вероятно и пролетта ще се изсипят дъждове и тогава цикълът на разруха ще е напълно завършен. Отново ще следва некачествен асфалт, малко рахат през лятото по някои пътни участъци и до другата зима положението ще е същото. Чакат ни бедствие след бедствие. Цялата ни работа е такава. Далавери и имитация на дейност. Няма какво да се учудваме, че ни сполетяват бедствия. Инфраструктурата ни не е подготвена нито за дъжд, нито за сняг", категоричен е родопчанинът. Той чака с нетърпение пролетта. Тогава отново тръгва на гурбет. Със съжаление обаче споделя, че за следващата „бедствена зима" отново вероятно ще си е у дома.

Кошмар в града, на село - ад

„Токът спря около час след като започна да вали снегът", спомня си 70-годишна баба от чернооченско село. „Тук е нормално това дори когато вали дъжд. Затова не се притеснихме с дядото. И така минаха четири дни. Снегът е около метър, но започна да се свлича от покрива и стана ад. Едва стигаме до животните. До там са и пътечките-до тях и до портите. Добре, че имаме брашно, за да печем хляб. Дядото е на хапчета. Гледах да му ги давам последните докато е още светло, както и да оправя животните. Лягахме в шест часа вечерта. Снегът събори оградата. На третия ден минаха машини и разчистиха главния път, преспите край него са два метра. Не можем да преминем, докато не се разчисти или стопи. Няма как да си вземем пенсиите. Добре, че имаме лекарства и храна. Първият ден измерих около 70 сантиметра сняг. На следващия още около 30 и плаках докато меря. Дръвчетата в двора се изпочупиха, още колко ли поражения ще открием след като се разтопи снега, просто не знам. Но се молим само да не стане бързо защото отново ни чакат наводнения. То едно лошо не идва никога само.

От никого не чакаме помощ, само от децата, внуците пък в чужбина. Политиката отдавна не ни интересува. Вече не ходим и да гласуваме. Няма смисъл от това. Тук като са идвали разни, такива неща все казват-мед им капе от устата, после все същото, че и по-зле. Ни кмет, ни депутати, ни държава, от никого не чакаме вече добро. Заровени сме в снега и така ще ни намерят един ден.

Не знам. От година на година от лоши по-лоши неща ни сполетяват. Миналата-дъждовете, сега- снегът. Дано поне реколтата да е добра. В село се оцелява и без ток, но без това, което роди земята не може, не може. Какво лошо направихме, че такива неща ни се случват?", пита жената хлипайки.

***

Те не са направили зло, но не природата е виновна. Поне не само тя. Защото стана така, че вероятно вече ще треперим и от тридневен дъжд, а всяка малко по-различна метеорологична прогноза от слънчево време, ще ни лепва я оранжев, я червен код. А как оцеляват в страните с 6 месеца зима и 3-метрови преспи през този период? Там не обявяват бедствено положение. Защо ли?

24rodopi.com