Жельо МИХОВ
„Много е важно образованието, без него не може". Думите са на едно 13-годишно момче от Кърджали, което вече е сбъднало първата си голяма мечта. Ергюнал Сабри е републикански шампион по бокс. Две години тренировки и девет мача. Толкова са били необходими на седмокласникът, за да изкачи своя първи Еверест. Момчето е най-добрият боксьор на своята възраст в категория до 38 кг. Ергюнал стъпва на най-високото стъпало по време на турнира в Благоевград само преди дни, накланя глава за да му бъде поставен златния медал, а столичните клубове „Левски", ЦСКА и „Локомотив" вече го искат в техните редици.
„Уникален талант. Нямаше по-техничен състезател от него на турнира. Повече упоритост и това момче може да донесе на страната ни дори олимпийско злато", казва за него треньорът му в „Арда" Стоян Узунов.
„Дойдох, видях и побеждавам"
Момчето стъпва в залата за първи път преди две години. Точно на 1-ви юни. В Деня на детето Ергюнал се запалва по бокса, наблюдавайки турнир за ученици в Кърджали.
Тогава започва да тренира. Участвал е на три републикански състезания и един градски турнир в София. Девет пъти е излизал на ринга по време на надпревари. След като чува последния гонг, той прекрачва въжетата като шампион.
„Чувството бе невероятно, все едно бях на друга планета. Изиграх финала с подут пръст, защото в предната среща се нараних. Водех мача и знаех, че ще спечеля, не изпитвах никаква болка", разказва 13-годишното момче. Това е била и мечтата му когато влиза в залата за първи път. Амбицията му сега е още по-голяма. „След матурите започвам двуразови тренировки-сутрин и следобед. Знам, че успехът може да дойде единствено с много упоритост. Искам да отида на Европейското първенство и да стана поне пети. Поставям летвата на правилното място, знам че към момента не мога да се целя по-нависоко, но и това ще дойде", споделя Ергюнал. Съвсем скоро му предстоят спаринги пред погледа на националния селекционер. След тях именно ще стане ясно дали талантът от Кърджали ще стегне багажа за Русия, където лятото ще се играят срещите от първенството на Европа.
Да нокаутираш първо страха
„За първи път като се качих на ринга на първенство, изпитвах само страх. Сигурно от напрежението и стреса. Загубих срещата. Не защото бях по-слаб, а защото просто сам се отказах. Водих играта, но в един момент просто се отказах. Беше турнир в Ямбол. Повлияха ми и думите на съотборниците на другия-бил по-силен, бил по-, по-. След като слязох от ринга си казах, че в следващия мач ще бъде различно. Отидохме на състезание в Габрово. Постоянно си повтарях, че ще победя. Успях. Тогава всичко се преобърна. Страхът премина, мисля само за победа, качвам се на ринга и не ми пука. Казвам, че няма да загубя и играя само за да победя. Имам шест успеха досега. Искам още", категоричен е Ергюнал.
Скок от Кърджали направо в София, но…
Момчето е желано от столични клубове, но самият той се двоуми. „Родителите ми не са съгласни, аз също като че ли не съм решен. Предлагат ми пълен пансион, ще уча в софийско училище. Аз искам да вляза в Езиковата гимназия в Кърджали. Ще продължа и с бокса защото искам още много успехи. Но образованието също е важно, без него не може в живота", категоричен е Ергюнал. Освен уроците, момчето у дома не забравя бокса. Често прави „бой със сянка" пред огледалото. След училище пътят му не го отвежда пред компютъра, а отново в залата.
Силата на комбинацията-ум и десен прав
„Любимата ми част от тренировката е спарингът. Най-много обичам да се боксирам. Най-добрите ми удари са десен прав и ляво кроше. Обикновено аз съм по-нисък от противниците ми и затова любимата ми комбинация е ляв ъперкът с десен прав. Така успявам да скъся по-лесно дистанцията с по-високите. Същата използвах и за да защитя сестра ми веднъж. Закачаше я един 17-годишен на улицата в нашата махала. Бутна ме и аз го треснах няколко пъти. Той пък избяга", разказва с усмивка Ергюнал докато увива ръцете си с бинтовете. Тренировката му започва отново. Точно в 14 часа. Екипът му е в раницата, с която е бил на училище само допреди час. Слага ръкавиците и започва комбинациите. Чувалът се люлее като махало на часовник, отбелязвайки в равномерен такт силата, с която дори малкото момче в малкия град може да следва мечтите си…
На снимките:
-Ергюнал в бойна стойка…
-… и в подготовка за любимата си комбинация
bravo na mom4eto a i na treniora za postignatite uspexi edno golqmo bravo za tova koeto ste postignali
ОтговорИзтриванеАуууууууууу нямам думи
ОтговорИзтриванеEdno golqmo bravo!!!
ОтговорИзтриванеBravo gulum isallah seni ve senin gibi codjuklari daha sik goruruz ve de sizinle gururlaniriz allah basarilarinin devamini getirsin isallah
ОтговорИзтриванеСамо напред, и в Кърджали явно могат да се случват нещата
ОтговорИзтриванеtoq e na edin ritnik jivot aahhahah kak shte udari 17 godishen aujanan
ОтговорИзтриване