Мат с матури в един ход! Всеки знае какво се случва, всички питат „Защо баш нас?”

Необходимият шамар

Атаката „Шок и ужас" по време на матурите ще предизвика дълги коментари след излизането на резултатите. Но и това чудо ще бъде за три дни. Със сигурност обаче догодина зрелостниците в региона ще бъдат далеч по-подготвени, да се надяваме не с технически похвати. От дисциплинирането на учениците могат да спечелят единствено и само те. И колкото по-бързо това бъде разбрано от тях и техните родители, ще бъде поне една малка победа и лъч надежда за излизане от 25-годишното вонящо блато, в което сами се навряхме.

„Самите учители са раздавали отговорите на матурите на учениците в коридорите и тоалетните по време на изпита", разказва баща на ученичка от Родопите. „Викаше ми: „Тате, няма да имам проблем, казаха ни още преди изпитите да не се притесняваме, всичко ще бъде за „отличен". Трябваше им само час след отварянето на тестовете, за да бъдат решени от учителите и после отговорите да достигнат до нас. Отивахме до тоалетната и ги вземахме. После всичко беше лесно. Допускат се само по няколко грешки, пък може и учителите да са сгрешили при решаването на въпросите", ми каза щерката. Аз самият нямам кой знае какво образование, поне те да имат възможността да учат и просперират. Какво да се оплаквам? Знам, че не е правилно това, защото тази практика ги осакатява. Превръща ги в същества, които не са способни да мислят и да се справят с проблемите. Свикват всичко да им е поднесено наготово. Утре ще отидат някъде другаде и реалността ще ги просне в калта. Там, откъдето ние цял живот се мъчим да се измъкнем, да помогнем и на тях. Сега мълчим. Казваме си, че така е навсякъде и вероятно не грешим, но не сме и прави. Защото спомагаме за техния провал. Системата и цялата порочност на обществото ги извисява, а действителността ще ги смаже. Сигурен съм, че и другите родители са наясно какво се случва и как стават нещата, но всички си затваряме очите. Забързани в ежедневни проблеми и трудно оцеляване, не искаме да видим реалността. Радваме се неистово за всички успехи на подрастващите макар и на тази цена. Те самите сега не осъзнават какво губят, но един ден ще разберат. В това имаме пръст и ние", казва бащата.

Момичето завърши преди година. Не пожела да продължи образованието си. Година по-късно работи като сервитьорка, сега смята да кандидатства в университет.

„Мога да чета, смятам курса на еврото-знанията са достатъчни"

„Директорът ме извика и ми каза, че проблеми няма да имам по никакви предмети, а най-ниската ми оценка ще е четворка. Казах му, че това не ме устройва и смятам последните си две години преди завършването да изкарам в някое селско даскало, за да имам по-висока диплома. Не ми се учи, искам да работя и да помагам на баща ми в бизнеса. Какво да ме занимават и да ми губят времето в училище. Не ме влече нищо, с изключение на търговията. Да занеса и продам нещо, за което веднага ще взема пари. Не да ме учат на физика и химия. За последното баща ми казва, че е важно толкова, колкото да се свари ракията. Смятам бързо курса на евро и долар, знам таблицата за умножение, повече от математиката не ми е нужно. Мога да пиша, така че и българският вече съм изучил достатъчно. Просто да имам по-силен китап. Това ми е нужно, а директорът ме убеждава да съм останал и без учене съм можел да извадя добри бележки. Да, ама аз добри не ща. Все пак не съм будала, след време и аз ще показвам отлична диплома. Толкова тъпаци го правят, а дори нямат и уменията, които имам аз", реди десетокласник, докато опъва цигара и отпива от кафето, в чакане баща му да го вземе за поредната порция уличен урок как се печелят парите.

Градът е Кърджали, държавата България, годината 2015 г.

Дипломирани тъпанари обезценяват образованието

„Образованието ни все още е класическо. Българските ученици изучават много предмети и завършват с една енциклопедична подготовка. Те знаят и могат по малко от всичко", смятат експертите в просветната сфера. А необходимо ли е? „Определено да. И всеки път ще го казвам на детето ми, когато ме попита защо учи толкова много предмети. „Да", защото не трябва да става като един американски губернатор, който мислеше, че чеченците живеят в Чехия, която е част от Съветския съюз и се изцепи в ефир. Да, образованието ни е перфектно в тази форма, стига децата да учат", коментира Карамфил И. от Смолянско, родител на деветокласничка.

„Моите деца никога няма да продължат образованието си тук. Завършват и заминават зад граница. Мъка не мъка, там ще имат шанса да се реализират, не тук. Аз познавам хора с дипломи за висше образование, които никога не са стъпвали в университет и се гордеят, че са постигнали това, дори без да отворят учебник. Значи това е върхът на прогреса-толкова съм талантлив и тарикат, че мога да си позволя китапа без да се мъча като останалите будали, които цял живот се хвалят после колко са учили и какви дипломи имали. Не, тази държава не дава хляб на трудолюбивите. Там, някъде другаде, колкото и тежко да е, мъчно, далеч. Там, където всеки талант, всяко знание, всеки занаят се цени подобаващо. Тук това се купува, то отдавна е обезценено. Затова работим за по 250 евро. На кого му пука за дипломирани тъпанари?", казва пък Милчо Д. от Кърджалийско. Урокът е преподаден на 15-годишния му син и 17-годишната дъщеря.

Със сигурност създаваме най-кадърните емигранти

„Трябват ни нови специалности. Трябва да произвеждаме кадри, от които самият регион, самата държава имат нужда. Така можем да запазим младите тук. Чужди инвеститори и необходимите кадри, които да работят за подобаващото им се спрямо европейските стандарти заплащане. Трябва да има повече извънкласни дейности, повече кръжоци или не знам как се водят, но да доразвиват талантите и влеченията на децата. Един обича едно, втори си пада по друго. Трябва да се развиват тези неща, да се насочват в правилната посока спрямо техните влечения. Не може детето да си пада по езиците, а същевременно някакъв физик да го гърчи защото си е втълпил, че предметът му е най-важният на вселената. Ок, може и така да е, но това дете ще си губи времето в нещо, което мрази, вместо да наваксва по това, което му е заложено. Просто е, натоварват децата с много излишна информация. Щом от тях ще правим емигранти, поне всяка година образователното министерство да подготвя анализ каква е най-котираната професия в чужбина, поне да не си губят времето учениците", разсъждава на свой ред Рамадан Юмер, който изпраща абитуриент.

***

Умните ли бягат или просто произвеждаме тъпаци защото така е по-лесно? Разбира се отговорът е някъде по средата. Фактите обаче са повече от ясни: живеем под прага на бедността, Родопите западат все повече, въпреки че бълваме „гении" на конвейер.

С математическа точност можем да кажем, че скоро дереджето няма да се оправи, но пък може да стане още по-зле. Все пак има и надежда. Тя е в истинските отличници, в наградите зад граница, в признанията от всякакви участия, от гъвкавостта на учителите, въпреки всичките образователни недоразумения.

24rodopi.com