Дилемата: Роди или… работи за 500 лева

Масово във фирми: Не ни трябват служителки с малки деца

Жельо МИХОВ
Интернет изобилства от най-различни тактики за максимален успех по време на интервю за работа. От невербалното поведение до готови отговори „в десетката" на най-често задаваните въпроси при пазарлъка за работно място. Пример: да не се посочва веднага очакваното възнаграждение, но и да не се отбягва продължително въпроса, а най-премереният отговор би бил: „Предвид натрупаните умения и опит до момента смятам, че трябва да бъда заплатен съответно на високите нива на отбелязания диапазон, стига те да влизат в предвидения от вас бюджет за позицията". Което пък оставяло „отворена вратичка" и за бъдещи преговори…
Това, което не е споменато обаче е: по възможност дамите да пропускат „малката подробност", че у дома ги чакат малки деца. Оказва се, че за много от работодателите това е пречка и то голяма, особено в Родопите.
„Нямаме нужда от служителки с малки деца". Това чуват доста често млади жени, които откликват на иначе многобройните обяви за работа в Кърджалийско.
„Още в началото на интервюто ме попитаха какво е семейното ми положение. След като обясних, че имам дете на две години, жената отсреща ме изгледа неодобрително и ми каза: „О, това означава, че често ще отсъствате. Аз също съм родител, знам какво е малкото да вдигне температура. Майката трябва да е до него. Това обаче се отразява на работния процес…", разказва 27-годишната Мерием от Кърджали. Минала е през десетки интервюта за най-различни позиции във фирми в областния град.

По думите й обаче, всичко свършва когато работодателят разбере „семейното положение".

„Не мога да проумея защо изобщо се интересуват от това? Няма да ми предлагат брак, а работа, която аз смятам да върша по най-добрия възможен начин. Обяснявам, че дори да се разболее дъщеря ми, винаги мога да разчитам на помощ от свекърва ми, която е пенсионерка. Не, това е проблем-за мен и за тях. Говорим за „свръхотговорната" работа на продавач-консултант. Заплатата за позицията варира между 450 и 550 лева. В една от фирмите задълженията бяха да се разтовари камионът от жените, да се подреди стоката и съответно-да се продаде. Отговорностите за детето обаче остават на заден план, те се заменят със заплата, която може да покрие единствено месечните сметки за ток, вода, телефон и т.н. И това е неведнъж. В момента, в който се разбере, че си имат работа с майка и отношението става друго. Веднага дават да се разбере, че не си подходящият човек. Някои го казват и направо. Това ако не е дискриминация, кое е? Подобно е отношението към повечето млади майки, дръзнали да подпомогнат семейния бюджет като започнат работа. На никоя обаче не минава и през ума да подаде сигнал и сезира отговорните институции, които да се занимаят със случая. Просто отиват на следващото интервю. Затова и вероятно все още има фирми, които да постъпват по такъв начин. А в същото време постоянно се говори за демографски срив, за все по-малкото деца в родилните отделения. Тук реалността е такава, избираш: раждаш или работиш за 500 лева", казва Мерием.

Детето се разболя-фаталната трудова грешка

„Единствената ми грешка в работата бе, че… детето ми се разболя два пъти", посочва 35-годишната Красимира. Била е продавачка в магазин в Кърджали. „Започнах без проблем. Одобриха ме веднага. Все пак не се изискват кой знае какви способности, за да се справиш със задълженията си в подобен търговски обект. Заплатата не бе висока, но изискванията бяха. Препоръчително е да се знае турски и задължително английски. Въпреки тези умения, възнаграждението е повече от скромно. Общо взето, това се наблюдава и в други фирми-всяка година изискванията стават все по-големи. Границата при „Маказа" е отворена, чака се наплив от гръцки клиенти, трябва да се влиза в час с техните предпочитания. Бонус вече е и да се знае гръцки. Но и да не, английски също върши работа. Същевременно с това обаче, заплатите запазват едни и същи нива. Няма как да се обясни на работодателите, че размерът на възнаграждението трябва да нараства пропорционално с уменията на служителите. Тук е рай за бизнеса. Стандартите в заплащането са ниски и всички общо взето карат по тази схема „Давам им 500, да си намерят някъде другаде за 800". Едновременно с това безработицата е висока и хора за всяка работа не липсват. Като не е този, ще е някой друг и така си я карат с години. Всичко това води и до промяна в отношението работодател-служител. Това е по-страшното в случая. Работих около година в магазина. Отчитах може би най-високите продажби, неведнъж съм вземала и бонуси. Не бяха особено големи, но все пак-допълнителен доход. Похвали, усмивки, всичко бе наред, докато не ми се наложи да си взема болничен защото детето ми не бе добре. Малкият е на четири години и се разболя в детската градина. Отсъствах, мисля, четири дни. Малко като се подобри състоянието му се върнах отново на работа. Нямаше проблем. Около две седмици по-късно обаче отново го повтори. Нямаше как и отново останах у дома, за да се грижа за детето. Когато пак бях на линия в магазина, ми се даде ясно да разбера, че не мога толкова често да отсъствам. Два пъти за година! Малко по-късно за моето място дойде момиче, което не бе семейно", разказва Красимира.

„Болничен признавам само ако е със снимка и окачен на дървото"

„К`во, к`ъв болничен? Болничен признавам ако е със снимка и закачен на дървото". Думите са на работодател от Източните Родопи и се отнася за неговите подчинени, които са най-здравите служители, за които всяка една магазинна верига може само да мечтае. Местният бизнесмен може дори да заслужи медал от здравното министерство за алтернативен лечител на десетилетието. Що-годе оттогава той развива бизнеса си, който се оказва едно доста успешно начинание.
„Няма служител във фирмата, който да си позволи да отсъства по някакви семейни причини или при болест. Там работят киборги, а неявяването на работното място може да се изтълкува като сигурна смърт", разказва бивша служителка на въпросната фирма. Напуснала е защото просто е трябвало да избере-грижата за детето или работата. „Не мисля, че с такава отговорност при продажбите се отнасят и на „Уолстрийт", а тук говорим за пакетаж, колбаси и препарати. Началниците обичат парите и лукса, а служителите им са тези, които трябва да им ги осигуряват, ако може и 24 часа в денонощието. Изцежда се енергията на работниците до дупка. Почивният ден преминава в трепет, дали пък няма да те повикат по спешност за помощ на останалите? Всеки обаче се натиска. Защото без работа е още по-зле. Оборотите, които се правят, са големи. Това по никакъв начин не провокира усилията на служителите да бъдат възнаградени с по-високи заплати или поне месечни бонуси. Стандартът е един-бачкай до откат, парите са толкова и толкова. Отлично място за инвеститори. Евтина работна ръка и никакъв ропот. Аз обаче избрах да бъда роб на детето си. Защото просто нямах никакво време за него", разказва 40-годишната кърджалийка. Чака синът й да завърши осми клас и да замине заедно с него при съпруга си в Германия.

***
Знаете ли какво ще се случи в „белия" свят с работодател, който дръзне да дискриминира и мачка служителите си и бъдещи такива заради правото им да се грижат и отглеждат децата си? Вероятно ще трябва да приключи с бизнеса си. Знае го и всеки втори родопчанин. Затова и регионът обезлюдява с по няколко души на всеки 24 часа. А тук, тук е рай за инвеститори и изобилства от обяви за работа.
24rodopi.com

На снимката:
Всички са радостни на детските празници и детските усмивки…