Изселниците се завръщат с „йъпрама парасъ“… Кърджали расте по-бързо от София

Мухарем Салиев от два месеца е в България. В Турция има четириетажна къща. Тримата му синове живеят с него - за всеки е направил по един етаж. Мухарем разказва пред вестник „Преса", че живее добре в Турция. Но сърцето му го тегли другаде. „Раззелени ли се, и хващам пътя за България. Тук съм осем месеца. Зимата се прибирам, после пак тръгвам."

Мухарем е от ардинското с. Млечино. Допреди трийсет години то било център на селищна система. В него живеели над две хиляди души. Сега в селото са останали 530. През 1989 г. след отварянето на границата с Турция от селото заминали стотици хора. Сега се връщат обратно. Само от началото на годината до края на април 55 души са посочили Млечино за свой настоящ адрес. През май се върнали нови три семейства от Турция. Хората или стягат старите си домове, или вдигат нови. За последните четири години в селото са построени над 30 нови къщи.

Голямото завръщане

Тенденцията българските изселници да се завръщат набира скорост. Пристигналите от Турция са над 1400 души. Според кмета на Ардино Ресми Мурад за една година в общината са се върнали 700 души. В община Кърджали те са над 500, в община Кирково - над 200. Бахри Юмер, кмет на Джебел и областен председател на ДПС, пресмята, че за последните две-три години от Турция са се върнали над 6000 души, за което 24rodopi.com вече писа.

Мухарем е един от завърналите се. „В България бях шофьор на директора на тогавашното АПК в Млечино. После ме прехвърлиха към Общинския комитет на БКП, карах с джип партийния секретар. През 1990 г. стегнахме багажа и тръгнахме за Турция. В Бурса започнах като шофьор на камион за превоз на бутилки с газ. В началото си нямахме нищо. Купих парцел на разсрочено плащане. Започнах да строя къща. Нямахме много пари, но аз започнах да обикалям други строежи - ако на някой му са останали сто-двеста тухли, купувах ги на половин цена. Така и с желязото, и цимента. Лека-полека вдигнахме къщата на четири етажа. Там е хубаво - Бурса е голям град, има всичко. Но мен си ме влече тук. И синовете ми винаги, когато могат, си идват. А внучките седят по цяло лято", разказва Мухарем. Той се е пенсионирал преди седем години. Сега получава 1200 турски лири - около 850 лева. Всеки месец пенсията му се вдига с процент от ръста на инфлацията в Турция. През януари тази година увеличението било с 30 лева, а през февруари - с 50 лева. Отделно при пенсионирането му собствениците на фирмата, в която работел, му платили „йъпрама парасъ" - обезщетение за прослужените при тях години. В частните фирми то е 50-60 хиляди лири. За хората, които са били на държавна работа, обезщетението надхвърля 100 хиляди. Техните пенсии също са по-високи - около 2500 лири на месец (над 1500 лева), разказва Мухарем. Жена му Кямиле работела в стола на текстилна фабрика. Сега нейната пенсия е 1100 лири (над 700 лева).

В Турция Мухарем се пенсионирал на 57 години, защото направил необходимите 20 години трудов стаж. В България има също толкова. Сега подава документи и за българска пенсия. Пресметнали, че ще получава 130 лева на месец. „За 20 години в България - 130 лева. За 20 години в Турция - 850. Как е възможно?", чуди се Мухарем.

В България не е евтино

В района на Кърджали битува мнението, че пенсионерите от Турция се връщат, защото тук е по-евтино и с високите си пенсии ще живеят по-добре. Исмаил Салиев не е съгласен с това. „По-евтини са само ракията, цигарите, млякото и месото. Всичко останало в България е по-скъпо - хлябът, оризът, фасулът, плодовете и зеленчуците. С пенсиите в Турция може да се живее много по-добре, отколкото тук", казва Исмаил. Той и съпругата му Надие бързат да приключат с ремонта на старата си къща в Млечино. Прави изолация, сменя дограми, слага климатици. Чака внуците да дойдат за лятната ваканция. „Имам две дъщери. Едната е инженер, другата е зъболекар, има си собствен кабинет. В Турция децата са добре, но не забравят за България. И двете са с българско гражданство, и внуците ми са български граждани", разказва Исмаил.

Семейството се върнало за постоянно в България преди месец. „Това е първата ни къща. Построихме я с много труд, децата бяха малки. Едва я завършихме и тръгнахме за Турция. Не можахме да Ӝ се порадваме", обяснява Исмаил. Той също е пенсионер. В Турция бил механик - поддържал електрониката в текстилна фабрика. Заплатата му била висока и сега пенсията му е 2500 лири (1700 лева). Жена му Надие била медицинска сестра в онкологична клиника. Пенсията й сега е 1400 лири (970 лева).

Срам ме е за българските пенсионери

Пенсиите на останалите в Млечино съселяни на Исмаил са между 130 и 180 лева. „Тук живеем богато, можем да си позволим всичко. Но ме е срам, като гледам българските пенсионери. Живи да ги оплачеш. Когато на приятелите ти е зле, няма как ти да си добре", казва Исмаил. Той сочи съседката си - жената е безработна от няколко години. Гледа две крави и се изхранва с парите от млякото. „Купуват й го на 40 стотинки литърът. Вчера отказаха да го вземат, защото нямало достатъчно каймак. Жената плака. Като социално слаба взема по 42 лева на месец от кметството. За тези пари трябва да работи 15 дни по 4 часа. Мъчно ми е", казва Исмаил.

Съседът му Мухарем е един от първите, върнали се за постоянно в Млечино. Тук имал приятел - Тасим. Къщите им са една до друга. Двамата израснали заедно, заедно ходили на училище. Оженили се в една и съща година. „Беше ми повече от брат. Аз заминах за Турция, той остана в България. Като се връщах, първо при него отивах. Сега щеше да се пенсионира. Радваше се, че ще взема към 250 лева. Не ги дочака, сърцето му не издържа", тъгува Мухарем. Той седи на терасата пред дома си. В двора е засадил череши, ябълки и круши от Турция. „Някога в България беше много хубаво. Даже по-добре от Турция. Сега не е така. Аз в политиката не искам да се бъркам. Но като гледам, тук много се краде. А в Турция много се работи. Това е разликата."

„Вечер седя, пия си ракията и гледам планината. Това там го няма. Родното място не се забравя. Докато умра, ще съм тука. И на децата съм казал - искам гробът ми да е тук!", казва Мухарем.

Кърджали расте по-бързо от София

По данни на статистиката само през миналата година населението на област Кърджали се е увеличило с 15 605 на 152 053 жители. Според данните на Националния статистически институт през 2014 година прирастът на населението в област Кърджали е 12,1 на 1000, или двойно повече от прираста в София, който е 6,5 на сто. В началото на май Магдалена Костова, директор „Демографска и социална статистика" в НСИ, обясни, че през 2014 г. имигрантите от Турция са три пъти повече, отколкото през 2013 г. Те се заселват компактно в една- единствена област в страната - Кърджали. Това не е изненадващо - през 1989 г. населението на бившия окръг Кърджали е било 340 000 души, сега то се е стопилo двойно. Повечето от заминалите са се установили в Турция. Част от тях вече се завръщат.

Заглавието е на 24rodopi.com

На снимките:

Исмаил и Надие Салиеви са се върнали за постоянно в България преди месец.

Мухарем: Раззелени ли се, и хващам пътя за България. Снимки: "Преса"