Тихият бунт: Пиене, порно и… една мазна баничка

В стадото на мълчаливите агнета

Жельо МИХОВ

Сгромолясването на зрелостниците в Кърджали на тазгодишните матури и ароматът на парфюм „Преписване" от миналогодишните, бързо отстъпи място на заформил се друг образователен скандал. Ученици от две професионални гимназии загряха за очакваната гореща лятна ваканция като настръхнаха срещу Регионалния инспекторат към просветното министерство. Причината-предложението за сливане на двете школа. Възпитаниците им надраскаха своите искания по плакати и пренесоха „занятията" в общия двор на своите гимназии, помещаващи се в една сграда. В голямото междучасие успяха да направят репетиция и бунтът се пренесе пред входа на РИО. Окупация през ден-желанията едни и същи-„Не на сливането" и „Оставка!". Интересно как ли се е моделирало последното в списъка с искания на тийнейджърите? Нейсе, призивът поне е модерен.

Всъщност какъв е проблемът? Близо 700 ученици от двете школа посещават една и съща сграда, ползват едни и същи стаи, един двор, един салон. Същото ще се случва и занапред, само дето всички ще бъдат в една смяна, а местното барче, директорски кабинет, фитнес, кабинет на счетоводители и помощник-началниците отново ще трябва да се превърнат в класни стаи. За целта просветното министерство ще отпусне едни средства, с които 32 стаи ще бъдат напълно оборудвани за провеждане на мултимедийни занятия. Поне това са доводите на началника на РИО. Специалностите остават същите, учителите също, но… един от директорите ще трябва да си тръгне. Та дотам относно моделирането на исканията на бунтовните ученици и съмненията за искрата, подпалила пуча. Пък някои от тях пропищяха в контрадовод: „А, как ще се редим толкова хора в междучасието за закуски?". Да, така е, баничката е неделима част и крайъгълен камък в съвременното българско образование, останалото е… нови технологии и гальовна учителска подкрепа по време на матурите.  Колко прекрасно би било знанието да поражда непримирима нетърпимост към всяка несправедливост още от ученическите години. Обратното превръща всеки протест в борба към първите редици за топлата баничка. Той обаче може да вземе и други измерения, дори далеч по-страшни. А подобни случаи зачестяват все повече, отразявайки безсилието на цялото общество да се справи с най-тежките си проблеми…

Бабо, спука ми се балона, да го е*а в китайския боклук!

1-ви юни. Хиляди кърджалийци, заедно с децата си, изпълват Градската градина, за да се позабавляват с програмата за празника. Весели усмивки, шарени лица, музика, рисунки по алеята.

„Бабо, спука ми се балона, да го е*а в китайския боклук!". Думите на върховно разочарование са на хлапе, което държи в ръце пластмасова тръбичка, в чийто горен край само допреди секунди гордо се е мандахерцал балон, подобен на стотиците, носени от децата наоколо. Бабата го милва по главата и се запътва да купи нов китайски боклук. Този видимо бе вече „прее*ан"…

Проблемите на обществото се случват от 8.00 до 17.00 часа

Часове преди организираното всеобщо веселие за 1-ви юни, 15-годишна ученичка решава да празнува от сутринта рождения си ден. Тя сяда с приятели в заведение в центъра и започва с отработено движение на ръката да поръчва. Водка след водка… На четвъртото питие колената се подгъват, пред очите притъмнява, главата се люшва, вместо устата да почне да проклина таз пуста напитка, момичето колабира. Часът е едва 11, дори първата партида банички не е свършила из тавите от съседните закусвални. За сервитьорите-оборот и сеир, за момичето линейка и няколко часа изтрезняване в Спешното отделение.

„Подобни случаи са рядкост. Този е фрапиращ", издумват разни институции, които най-често материализират присъствието си в обществото когато трябва да се изпълнят проекти с европейско финансиране. Случаят е фрапиращ, но подобни не са рядкост. Защото ако можеха храсти и тротоари край нощните заведение да свидетелстват, щеше да стане нещо страшно. По това време на денонощието обаче институциите почиват, преведено на техен език: почиват и проблемите в обществото. Няма как на уплашения щраус да се обясни, че денят не свършва с късната сапунка. Той просто не чува, обяснимо защо.

Мечтата за модел се разби в „кастинг" за аматьорско порно

Силикон по всяка възможна част на тялото, загар като от Махалата, прашки, кожа, лъскави возила, кръшни движения, крадена музика, гюбеци до изпадане на лещите… Чалга фитнес за окото, съзнанието. Това е духовното възвисяване, сякаш изпарения из порите на кожата се омесват с всеобщата аура на потта във всяко едно заведение с лукс-народна интуиция към правенето на забавления. Тази нирвана на съвременните възприятия олицетворява разбирането за успех и му придава простотата на разголен клип на бивша разпоретина, мереща просперитета с кубиците органично-неорганичен полимер.

Е*баси мечтите!

Едно 15-годишно момиче жадува да стане модел. Любимите й стихове са част от мащабното творчество на Алисия. Не, че има нещо лошо. Просто всеки „продуцент" би се възползва от възможността да й заснеме хита.

Публика от над 21 000 души събира непълнолетно момиче от Родопите. Тя се наслаждава да наблюдава порно клип на ученичката, пуснат за масова консумация в интернет. Сексуалните подвизи на момичето с баткото се прехвърлят от телефон на телефон из цялото училище, което тя посещава. Сцената била заснета по време на „СИП" „И аз искам да съм звезда". И тя стана, на цена която ще бъде платена далеч по-късно през годините. Дори и когато става въпрос за собствената морална самооценка.

Звезда за пет малки и литър бензин

Всъщност времената не са толкова променени в последните 15-20 години. Просто сега технологиите позволяват влизане в умовете на хиляди „почитатели" само с едно кликване.

„Развратът е водещ във всяко едно общежитие в Родопите. Ако преди, да речем 13 години, всеки имаше телефон с камера, щеше да се случат чудеса в аматьорското порно. Тогава просто историите се предаваха от уста на уста, от купон на купон. Разкрасяваха се без техника. Но беше кажи-речи същото. Няма промяна и сега. Комар, секс, алкохол, юмруци-всичко има в изобилие в ученическите общежития. Много хора си затварят очите, защото така е по-лесно и за едната, и за другата страна. Учениците казват: „Майната ви, сега ни се живее!", преподавателите: „Всичко е за ваша сметка, утре си тръгвате". И така пред обществото всичко е наред", разказва бивш обитател на общежитие в Кърджали.

„Обичам петък и събота. Тогава са кастингите за принцеси на нощта. Пълно е с малки кифли, които се озъртат, обръщайки джуки с опакото, за да направят необходимото впечатление. Още със сядането на бара вадят телефоните и след това са вече в социалните мрежи. Кефя се много дори само като ги наблюдавам. То не са чупки, стойки, самочувствие. Повече от половината са още ученички. Няма кой да ги спре. Барът е създаден за тях. А пристигнали с необходимия антураж от що-годе заможен чичо? Е, тези вече бият по пъчене и Бионсе. Смях, утре стават актриси в някой клип, само дето единствените кинти, които са изкарали, са били под формата на пет малки и литър бензин за разхождане с „бавареца" втора ръка отвън", разказва охранител в едно от вървежните заведения край Арда.

Границата пада, мерките вече са с дата-вчера

Момче на 12 години припада в школото по време на втория час. Учители викат линейка. Лекарите установяват-детето е мъртво пияно. Дошло е на училище с домашна ракия и е започнало да се налива още от сутринта. Служители на различните институции констатират: касае се за проблеми в семейството, свързани със загуба на близък човек и финансови задължения…

Случаят е само отпреди дни в малък родопски град.

45-годишен овчар влита в селско кметство и започва да псува служителка, така както и не го е вършил и с подопечните му животински единици. Поводът-много обърнати чашки, резултатът-глоба.

Два месеца по-късно същият е отново пиян и отново превзема кметството. Следва поток от псувни, достойни за алманах на простотията и овчарския лексикален речник. Закани за убийства, ръгане, разцепване. Резултат: „Аз повече няма да пия" и десет дни арест.

Пресен случай от малко родопско село.

Колко делят единия от другия. Тридесетина години и много повече обърнати питиета. Както и едни нерешени проблеми. Тези, които са впити в обществото независимо дали се касае за баирите, малкото село или града. От тях се тръгва и с тях се свършва. Така почва протестът на малкия човек. Жаждата му да бъде видян, разбран, оправдан. Всеки един проблем може да бъде решен още в зародиш. И всеки знае рецептата. Отричането на случващото се не помага на никого. „Фрапиращ случай" има само в широко затворените очи на заплатаджиите в различни ведомства. Те обаче не са необходимият медикамент, а само част от лечението. Решението е другаде и всеки го знае. Трябват само действия.

24rodopi.com