Екип на звено „Пожарна безопасност и защита на населението" в Кърджали върна птицата обратно в гнездото.
Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.
24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK
Доближаваме се до цивилизованите страни
ОтговорИзтриванеДобре свършена работа... БРАВО
ОтговорИзтриванеБраво! Човешка постъпка! Респект!
ОтговорИзтриванеТова е лош знак за джамията която ще строите в този квартал.
ОтговорИзтриванеИскам да чувам и да чета само за подобни, и други добри новини!
ОтговорИзтриванеЕдна ХУБАВА новина,далечна от политика,пари.
ОтговорИзтриванеБраво за хората,които просто си свършили работа!
До 22:49.Ето един черноглед.
ОтговорИзтриванеОбърнете същото внимание и към бездомните кучета, котки.
ОтговорИзтриванеА на бездомните хора кой ще обърне внимание !!!! Само за изборите се търсят май ???
ОтговорИзтриванеПреди доста време, може би преди около 7-8 години, спомням си, вървя си аз един ден, по пасарелката от “Възрожденци” в посока към пазара в Кърджали, в ранно, а може би и в малко по-късничко, утро на почивен ден през лятно време. Казвам `почивен ден`, може би неделен, понеже нито на самата пасарелка, нито пък преди и след нея, нямаше жива душа наоколо, освен мен. Та, вървя си аз по пасарелката и се радвам на хубавото топло слънчице. Отдолу течението на водата видимо се усилваше, което означаваше, че някои от турбините за производство на електрическа енергия на язовирната стена, работят. Оглеждам водата в реката, за някоя и друга рибка, просто хей тъй, за радост на очите и душата, щото ми е тъй драго и безгрижно на момента, че, като че ли няма нещо на света, което да може да ме изведе, от това ми състояние на блаженство и радост от живота! Крача бавно и не бързам, просто няма за къде! Поглеждам надолу по течението на Арда. В далечината, ех не чак толкова далеч разбира се, се вижда `Новия мост` с няколко коли по него. Слънцето е доста над хоризонта, но с все още галещи лъчи. Изведнъж, чрез периферното ми зрение, в ляво от погледа ми, откъм пазара, някакво движение във въздуха, привлече вниманието ми, и след като извърнах глава натам, забелязах да лети щъркел. Най вероятно той бе долетял от гнездото, което се намира в двора на джамията. Реейки се, птицата се спусна към плитчината, недалеч от левия бряг по течението, която се намира близо до немного високия изкуствен водопад, който на ширина обхваща цялата река от бряг до бряг. Щъркелът знаеше какво прави, най-вероятно и друг път е кацал там за да се храни. Птицата кацна! Кацна, но водата се оказа дълбока за нея! Тя започна да маха и плиска с криле, в опит да излети! Но не успя! Изведнъж разбрах, че пред очите ми се случва нещо, предвещаващо трагедия за щъркела! Разтревожих се! Настроението ми рязко се промени! Сърцето ми силно се разтуптя! Междувременно, течението бе подхванало птицата, и я носеше непосредствено покрай стената на водното огледало.
ОтговорИзтриванеСледва продължение...
Продължение на разказчето:
ОтговорИзтриванеРазвълнуван, с търсещи помощ и решение на ситуацията очи, се огледах наоколо! Искаше ми се да помогна някак си, но се чудех как? Намирам се на моста, високо над водата, а птицата пляска ли пляска, и носи надолу по течението! Вече наближава да мине под пасарелката, но няма начин да протегнеш ръка и да го извадиш! Обхвана ме ужасно отчаяние от тази безпомощност да помогна. Да спасявам, и да помагам в критични ситуации, може би е генетично заложено в мен, поради и което, на младини, бях спасител на морето. Продължих да се оглеждам, и като на стоп кадър, погледът ми се спря на малкия пристан със стълбички до малка площадка, издадена малко навътре към водата и предназначена за евентуално бъдещо спиране на лодки. Пристанчето се намира на около 150 - 200м от пасарелката! Рекох си `БИНГО`! Намерих решение! Затичах се с все сила натам! Целта ми беше навреме да сляза по стълбичките до водата, да пресрещна и да измъкна от там птицата! Трябваше много да бързам за да не изпусна момента, тъй като течението бе безмилостно. За страничен наблюдател, може би за секунди съм стигнал до мястото, но това време за мен бе цяла вечност! Задъхан слязох по стълбите до площадката, с мисълта да осъществя намерението си. Но, гледам щъркелът го няма! `Как тъй?` – рекох си, - `Нима е отлетял, та нали допреди малко това бе абсолютно невъзможно!?` Все пак учуден, погледнах във въздуха! Нямаше го! Погледнах надолу по течението – нямаше го и там. `Ха сега де, нима това е сън?` - питам се! Не, разбира се че не беше сън! Чудейки се пак, и отново като на стоп кадър, забелязах, че между пасарелката и пристанчето, където се намирам, излиза каналът на реката, която минава през града и под пазара. Разбрах горчивата истина. Покачващото се ниво на водата в реката, беше завлякло животинчето навътре, така че, и да почаках около десетина минути с лъч отчаяна надежда, от там не се появи нищо. Без съмнение, птицата беше ...
Не можах да я спася! Често се сещам за този случай! А най лошото е, че и при нас хората, не са рядкост случаите, когато било то поради нашето собствено, или нечие друго невнимание, животът ни да придобие коренно различно, от щастливото стечение, или пък да бъдем лишени от него!
Bravo, "koy sı"nasledyavate Emılıyan Stanev, pozdravyavam Vı,sırdecno
ОтговорИзтриванеМного ми е приятно да чета такива новини.
ОтговорИзтриванеПоздравявам пожарникарите и ЕВН за свършената работа!
Браво ! Не мога да скрия ,че ме изненадва подобно цивилизовано поведение .Има надежда значи...
ОтговорИзтриване