Театралите в Кърджали: Антикризисните мерки са незаконни! Министър Рашидов, делегираните бюджети „задушават” културата!

Работниците в Театрално-музикалния център в Кърджали обявиха за незаконни „антикризисните" мерки от страна на ръководството на културната институции. Те се обърнаха с отворено писмо до Министерствата на културата и финансите, с което настояват за диалог относно проблемите в сферата на културата. Актьорите се обявиха и против правилата за финансиране на театрите в България.

Припомняме, че работниците в кърджалийския театър преминаха на 4-часов работен ден заради натрупаните задължения от културната институция и невъзможността от погасяването им.

„Ние, работещите в ТМЦ – Кърджали – актьори, танцьори, певци и технически персонал, като взехме предвид тежкото финансово положение, в което са поставени понастоящем българските културни институти, държим да заявим ясно и недвусмислено:

- Не сме съгласни с действащите правила за финансиране и управление на нашия и подобни културни институти!

- Изразяваме становището си за неефективността и незаконосъобразността на предприети в нашия театър конкретни антикризисни мерки!

В тази връзка отново настояваме за диалог с Вас, а при възможност и с други експерти в областта, както и за иницииране на обществено обсъждане на проблемите в сферата на културата, с оглед разумно и своевременно справяне с ред юридически, финансови и логически абсурди, водещи българският театър и култура към фактическо унищожение.

На Вашето внимание в качеството Ви на висши представители на държавата и на организациите, пряко или косвено ангажирани със закрилата на работещите в бранша, а в частност и на нас, държим да представим проблемите, които са основно финансови, както и факта, че липсват водещи към изход от кризата управленски и други действия.

За жалост сме свидетели на влиянието на т. нар. „делегирани бюджети " за издръжка на различните културни организации. Но механичното пренасяне на пазарните прийоми в сфери на обществения живот, чиито главни показатели са финансово неизмерими, превръща хуманитарните и духовни отношения в търговски. От това всички ние търпим резултата.

Необходима е адекватна държавна регулация. Пазарът или държавата трябва да държи юздите, когато управлява здравето на хората, тяхното образование, ценностна система, духовно и културно развитие?

Условията, в които са поставени и биват задушавани като в примка работещите в сферата на културата и изкуството, са меко казано – неизпълними, дори от големите български културни институти с национално значение, а какво остава за тези извън столицата. Правилата за финансиране, включващи изисквания за 40% възвращаемост на средствата от общия бюджет на съответния културен институт, за минимални цени на подлежащи на субсидиране билети, за лимит от 30% на образователни спектакли, концерти и други, нововъведени, но със задна дата, или пък стари регламенти, са непосилни за бранша и неефективно прилагани в него, водейки го към фактическо унищожение.

А какво ще кажете за това, че не се дължи субсидия на театър, който продава евтини билети, достъпни за зрителите, или който прави просвещенски начинания. И ако някои „новости" биват въведени малко със задна дата. Изведнъж се озоваваме в огромни преразходи. Да, но това не става отведнъж, а с течение на времето. Време, в което е трябвало работата ни, освен да се организира и върши целесъобразно, така също и да се наблюдава и контролира от съответните органи.

Може би частен случай на проявление на противозаконни и безплодни антикризисни мерки се наблюдава тази пролет в ТМЦ – Кърджали.

От 03. 06. 2015г. , при липса на всякакви правни и фактически основания и в нарушение на Закона, ние - работещите в театъра, сме преназначени на непълно работно време от 4 часа дневно, за срок от 3 месеца, т. е. на половин щат, съответно с половин заплата, ако и когато се плати. Това обаче, се извърши еднолично от директора с негова заповед, екземпляр от която не ни беше предоставен, както и без да са проведени, изскуемите според трудовото законодателство, съгласувателни процедури със синдикални представители и представители на работещите. Наред с това от ръководството ни се обяснява, че в случаи, в които е наложително да работим повече от 4 часа на ден, за репетиции, участия пред публика или свързани с последното служебни пътувания, ще бъдем компенсирани с почивка. Тези обстоятелства на практика опровергават и факта на намаляване обема на работа, който вероятно е формалният мотив за преназначаването ни.

На общи събрания в ТМЦ получаваме устни уверения, че тези мерки на ръководството ни са единственият начин за погасяване на задълженията и за започване на нормална работа „на чисто". Но от една страна това положение блокира основната творческа дейност на театъра, генерираща някакъв приход, макар и недостатъчен според методиките, като прави невъзможно погасяването на натрупаните от доста време и не от нас дългове. От друга страна, освен че това е противозаконно, го намираме и за не съвсем морално, защото поставя нас и семействата ни в една непосилна за справяне ситуация на несигурност, траен стрес и крайна нищета.

Защо, много ли искаме?

Искаме уважение, разбиране и постижимата при спазването на някакви правила, достатъчна признателност за работата ни. Не само, но и финансова. Да! Защото сме хора със семейства, български граждани, работещи в държавна институция.

Отново подчертаваме, че оставането в сила на описаните еднолични, противозаконни и в наш ущърб действия на управлението на театъра, ще ни подтикне към организиране и провеждане на протестни и стачни действия.

Искаме органите на Министерството на Културата, които следят прилагането на методиката за финансирането ни и периодично получават данни за дейността ни, включително за направени преразходи, да не допускат необосновано, или недобросъвестно харчене, да изискват от ръководителите на културните институти своевременно да представят програми за дейността си, и още при установяване на индикации за преразход да предлагат и предприемат мерки за недопускането на задлъжнялост.

Разбираме, че условията на работа в бранша са тежки, но те са поставени от държавата, която задължително трябва да ги регулира при заплаха от погиване на собствените и култура и духовни ценности, а не с лека ръка да започва унищожаването на нещо, градено с години.

Това, от което имаме нужда и за което претендираме е полагащата се по Закон и дължима от държавата закрила на съществуващите културни институти, ясни юридически регламенти и справедливи финансови правила за работата им, отговарящи на съвременните условия концепции за функционирането и развитието на културата, достойни житие и битие.

Нямаме полза, а и не желаем да бъдем делени и противопоставяни.

Защото в най – големия театър, наречен „Живот", наред с безспорното значение на здравето и доброто образование, не по – малка роля за изграждане на личността и мирогледа, както на нашите, така и на Вашите деца, играят грижите за развитието на техните дух и култура!", се посочва още в отвореното писмо.

24rodopi.com