Как всички са доволни: Трай моме за ниска заплата, че без нея…

Николай Михайлов

Темата с некоректните работодатели винаги е актуална, а за тях разбираме едва след като „изгори" някой работник, докато чинно понася забавяне на заплати, осигуровки, както и по-ниски възнаграждения. Трае си, търпи, но в един момент търпението се изчерпва. Това обаче не е достатъчно, притеснява се да каже името си, фирмата, да се оплаче в оторозираните за тази цел  институции.

Преди време шивачка от цех в смолянския квартал „Устово" сподели, че шефът ги заплашвал със залепяне на устите с тиксо, за да не говорят по време на работа. Жената изпадна в ужас, когато я попитахме за нейното име и фирмата, в която се налагат подобни дисциплиниращи похвати. „Не, в никакъв случай няма да ви кажа, ще остана без работа, нямам пари, ще ме осъди...", каза изплашената шивачка. Посъветвахме я поне да подаде сигнал в Инспекцията в труда, където ще проверят жалбата й, а тя може и да е анонимна. Жената си тръгна и може би още работи с „тиксо на устата". В друго смолянско предприятие бавели заплатите, случаят стигнал до медиите и шефът нарочил, че информацията е излезнала от негова работничка, която не си мълчала и не понасяла несправедливостите. Жената, която е самотна майка с две деца, била заплашена с уволнение. В отчаянието си тя беше обявила публично, че ще се хвърли от най-високия етаж на блок, ако я освободят от работа. След разследване на работодателя й, се оказало, че сигналът е подаден от друга жена. До изгонване на двете не се стигна, защото предприятието бе приватизирано.

„От държавната работа по-хубаво няма", коментира 47-годишната Ася. „Там си работното време е регламентирано, отпуски, извънреден труд, заплати. При частника не е така. При него имаш само задължения, но не и права. Трябва да мълчиш, да приемаш всичко и да нямаш право на никакво мнение. Иначе те сочи с пръст и казва: „Знаеш ли колко чакат, за да заемат твоето място?", споделя препатилата жена, която работи в квартален магазин. Тя споделя, че постоянно им се удържа от заплатите за застояла стока или стоки, които са с изтекъл срок на годност и не са ги премахнали навреме.

Работодателите пък алармират постоянно, че в Смолян има глад на специалисти от сферата на машиностроенето. Липсват специализирани кадри, които да работят и в малкото предприятия тук. Например чешката „Костал" е обявила, че търси 600  специалисти с техническо образование, но няма такива кадри. В подкрепа на тези думи местният бизнесмен Кирил Асенов посочи, че в неговата фирма ежедневно пътуват по 68 км 12 специалисти от девинското село Грохотно, за да работят при него. Работници, които се трудят в  чужди фирми непрекъснато се хвалят от заплащането, което понякога достига и до 800 лв. на месец. „Трябва  да си коректен, точен, да работиш, както трябва и толкова", разказва  32–годишният Евгени. „Факт е, че няма такива кадри, а и има и такива, които не искат да работят, защото в производството не можеш да клинчиш или да излизаш да пушиш, когато си искаш. Заплащането е много добро, работи се на смени, полагат се  безплатни храна и дрехи. Персоналът беше на обучение в клона на „Костал" в Чехия", коментира и 44-годишната Нася. Тя посочва, че повечето от тези, които работят в завода са от самото му отваряне, защото са доволни. „Плаща се навреме и не се притесняваш за кредитите и сметките", казва още жената.

Усилено обаче се разпространява твърдението, че въпросните фирми, работещи в сферата на машиностроенето, дават малки заплати от 300  до 400 лв., а няма специалист, който да работи за толкова ниско възнаграждение. Хората коментират, че помежду им има картелно споразумение за заплащането. Например чужда фирма искала стартова заплата 1000 лв., но смолянска с подобна дейност, веднага се намесила и осуетила намеренията им, за да запази своите кадри и да не се налага да им увеличава възнагражденията. Специалистите обаче, които работят в тези фирми, го опровергават.  Според тях това е стартовата заплата и ако работиш съвестно те издигат на нова позиция в процеса на производството и заплатата се увеличава. Факт е обаче, че и от години подобни фирми търсят кадри, независимо, че и след като назначат хора, следва процес на обучение.

За хората без препитание най-желани обаче си остават програмите за временна заетост. Те са желани и от тарикатите, които са свикнали да не полагат много труд.  Относително е колко работа ще свършиш, но пък заплатата ще си я вземеш. Така се получи миналата година с назначените хора по подобна програма, които се грижеха, забележете, за сигурността в смолянските села. „Взимат по-големи заплати от нас –кметските наместници и нищо правят", разгневиха се тогава кметовете по селата. „Ако няма кой да ги контролира никаква работа няма да свършат, особено ромите", споделят селски кметове.

Сериозен проблем се оказва и възрастта, особено за жените. Срещат се обяви от рода на – „Търся младо момиче, 22 години, висше образование, неомъжена за детегледачка и с опит". Какъв опит не става ясно. Други пък налагат възрастова граница, с което отново дискриминират кандидатстващите за свободното място.

Примери много, а схемата е тотално объркана. Картелни споразумения между фирми, издевателства над работещи в частния сектор, има свободни работни места, но няма кадри, а в същото време и такива, които търсят по лесен начин да изкарват прехраната си. Но като други проблеми и този се решава на парче от отговорните институции. Страхът на хората да се оплачат пък още повече засилва тази драма и да ти лепят устата с тиксо ще работиш, защото ако те изгонят няма къде да отидеш и си обречен освен на психическа и на физическа мизерия.
24rodopi.com