Мохабети за евро и… деца за мезе

Държавната политика: Родителите в чужбина, бабите възпитават

Жельо МИХОВ

„В тази държава или си беден, или къде да си похарчиш парите няма и затова съм открит-по-добре ми е да съм бандит"*

„В тази държава не може и няма как да има някакво развитие. Истината е в далаверата. Тук не става нищо друго".

Размислите са на тийнейджър от Родопите, който (по думите му) е успял да препише успешно на матурата и смята, че морето е просто поредната локва, в която може безпощадно да се изхрачи и прецопвайки я да премине на друго ниво в собствения си „гейм". Може да изреди много примери за успешно развитие и уголемяване капацитета на портфейла. Не от собствения житейски път, а от баткото, чичото, брат`чеда, оня, тоя, съседа и т.н. Със сигурност обаче той ще бъде следващият.

***

Ученик от Златоград поиска да е по-висок. За целта реши да направи досието си толкова обемисто, че като стъпи върху него да прави забивка в баскетболния кош без отскок. И упорито върви след мечтата си.

Естествено всичко има своята цена. Първата вноска е платил още в ранна детска възраст. Майка му е заминала да работи в друг град, баща му пък е избрал да вади пари зад граница. Грижите за момчето поема… прабабата. Един летен ден на вратата на жилището на възрастната жена се чука. Родопчанката отваря, а насреща й полицаи искат да огледат апартамента. Тя ги пуска, а униформените откриват марихуана и амфетамин в спалнята на правнучето й. Наркотиците нямат и грам, но наказанието за момчето е глоба в размер на 1000 лева.

Ученикът няма да ги плати, не и от собствения си джоб. Той всъщност вече дори не е ученик. Зарязва школото малко по-рано. Започва индивидуално обучение, но смята, че „бизнес-ангажиментите" му са по-важни от явяването на изпити. Следва прекъсване на образованието. Не успява да достигне дори просветното постижение на прабаба си.

Затова пък бързо изучава каноните на улицата. Преди некомпетентната сделка „Купуваш дрога за 4 лева, плащаш й после хилядарка", непълнолетният прави и други опити за измъкване от „блатото на нищетата". Пробва да обере магазин. След това да източи дизелово гориво от камион. А черешката на тортата определено е с мирис „на сухо". Момчето прави опит да прокара фалшиви евро в няколко града. Последното бизнес-начинание тепърва ще го сблъска със съдебната система в страната. То обаче прати ченгетата в спалнята му, където те се натъкнаха на остатъците от стимулантите за по-смели начинания.

„От малък го гледа прабаба му. Ако родителите му бяха тук, контролът щеше да е друг. Една такава женица се разкъсва към внучето-да го храни ли или да го обича по-напред. Здрава ръка трябва, ама няма", споделят съседи. Убедени са, че родителите ще платят глобата. А какво ще правят с „рестото"?

***

Десетки деца от Родопите влизат в рисковата група „Родителите на гурбет, улицата ги чака". Данните са на социалните служби и бяха оповестени заради стартиращ българо-гръцки проект, чрез който да се създаде стратегия за защита на уязвимите социални групи. Според анализа, икономическата миграция създава предпоставки родителите да напускат страната, а възрастните хора не могат да имат постоянно наблюдение върху децата. За целта ще бъде изграден Дневен център, в който с уязвимата група да работят социални работници и психолози.

И пак ще потекат едни средства, а най-сигурното при изпълнението на проекта е, че те ще бъдат усвоени.

***

Условна присъда и обществено порицание. Това са наказанията на двама ученици, решили да… извадят нещо отгоре на това, което родителите им пращат от гурбета. Аверчетата се прицелили в столовата на школото в малкия родопски град. Двамата кандидат-бандити атакували по тъмна доба и разбили вратата на помещението. В стола открили портфейл с 430 лева. Плячката била набелязана от няколко дни, а момчетата не се подвоумили кога да действат.

След като успели малко да се позабавляват, полицаите спипали двамата другари.

Магистратите пратиха по-малкия под надзора на инспектор в Детска педагогическа стая. Новината за геройството му и наказанието ще бъдат изчетени пред неговите съученици. „Батко" му пък отнесе условна присъда, която ще стане ефективна ако стъпи накриво през следващите 18 месеца.

***

„Майка ми пращаше пари от Испания, баща ми работеше тук. Също ми даваше, не съм се чувствал по някакъв начин лишен от нещо. Но пък исках повече", връща се назад в спомените си Ники. Те не са особено далечни. 22-годишният кърджалиец вече е последвал отъпканите пътеки на родителите си. Преди това обаче е минал през границата на… родните закони. Обяснява си го просто.

„Аз исках да разполагам с пари и нямаше кой да ми попречи, за да го правя. Първо започнах да продавам разни неща от къщи, които родителите ми бяха купили, заделяйки средства докато работят в чужбина. За мен се грижеше баба ми, а тя въобще не можеше да разбере какво се случва. Правех го, за да имам повече в джоба, а съдържанието пилеех за отрицателно време. Забърквах се с разни хора. Стана така, че започнах да им дължа пари за нещата, които ми осигуряваха и които ме караха да се чувствам нещо по-различно от останалите. Стигна се дотам, че продадох златните пръстени на баба ми. Връщах пари, купувах неща, задлъжнявах с още. В един момент се стигна дотам, че обрах с едни приятели павилион, после друг. Задигнахме цигари и пиене. Хванаха ни след дни. Едва тогава започнах да усещам, че не всичко на този свят ми принадлежи в единствената ми цел да разполагам на мига със средствата, които ми са нужни. Тогава се наложи родителите ми да се приберат и да ме измъкнат. А бях още ученик. След още няколко простотии, заминах и аз. Смятам, че вече е по-различно, тоест аз съм по-различен. Късно си дадох сметка, че наранявам много хората, за които единствено означавам нещо. Сякаш това бе моето отмъщение, че те не бяха до мен и не ми го казваха лично. Децата имат нужда от родителите си. Когато пък са близо и нямат финансови възможности, отново децата са склонни да поемат към улицата. Тежко е за всички", споделя 22-годишният родопчанин. От четири години живее и работи в Англия. Убеден е в едно. Ако създаде семейство, то това ще стане зад граница. Просто за да не се налага децата да растат с родители, заминали за тяхното добро.

***

Социални работници изготвили списък на деца на гурбетчии, които влизали в графата „Потенциални жертви на улицата". Причината е в проект, чиято цел е да защити уязвимите лица в тази възрастова група. Нашенци, работещи зад граница да бъдат лишавани от социални придобивки заради „изоставянето" на децата си. „Наказанието" достигнало до бюрото на социалния министър, но не му харесало…

Ако на някого му се струва, че ред чиновници са се впрегнали да защитят децата, чиито родители бяха изгонени от пределите на Отечеството, явно не е живял в последните 25 години в страната. Всичко е бледо проявление на гузна съвест и страх. Да не би едните да спрат да пращат, а другите да досрутят доверието и в без това нефелните институции.

24rodopi.com

*Цитат от песента на Спенс „Писна ми"

  

На снимките: Пълна свобода на действие…