„Горубсо-Кърджали” ще разработва 4 златни рудника в Източните Родопи

„Горубсо - Кърджали" е една от големите структуроопределящи фирми в Източните Родопи, в която работят 600 души. Компанията добива суровини за производството си от рудник "Чала", а златосъдържащите руди се преработват във Флотационната фабрика в Кърджали. В момента дружеството проучва и няколко други находища. То е изцяло с български собственици - "Галенит" с основен акционер Живка Ковачева, както и над 40 физически лица, които държат около 10% от "Горубсо".

Инж.Живка Ковачева, изпълнителен директор на „Горубсо-Кърджали" пред „Капитал Daily":

-Преди почти две години обявихте намерението си да разработите рудник "Седефче". Успяхте ли да реализирате този инвестиционен проект?

- Това е планирана от нашата компания инвестиция, която се бави вече втора година. За съжаление на този етап нямаме развитие по проекта си. Вече година и половина чакаме за търговско откритие. След получаването на търговско откритие следва концесионен договор. Без да направим тези законови стъпки съгласно Закона за подземните богатства, не можем да реализираме инвестиционните си намерения. Имаме инвестиционна програма и сме готови да я стартираме веднага.

Находището е малко, планираме работата по него да става по открит способ. Рудата няма да се обогатява на място, а ще се извозва с камиони до Кърджали. Планираме да разкрием на този обект около 50 нови работни места. За селата в Момчилградския регион, на чиято територия се намира рудник "Седефче", това е много важна инвестиция. Ще подкрепим около 50 семейства, които в момента нямат други възможности за реализация, защото безработицата в този регион е много висока.

- Защо се бавят разрешенията от страна на държавата?

- Не мога да кажа защо се бавят. Може би промяната в структурата на МС през по-миналата година и преминаването на концесиите към Министерството на енергетиката забавиха този процес. Моето наблюдение е, че всичко, което касае концесиите, се бави много във времето. Миналата година мина решението по ОВОС за рудник "Седефче" , след него сме подали всички изискуеми документи към тогавашното Министерство на икономиката за търговско откритие. До настоящия момент такова търговско откритие не сме получили.

- Какво представлява самата инвестиция?

- Планираната инвестиция в това находище е около 5 млн. евро. Тя ще бъде изключително в машини и съоръжения и впоследствие в рекултивация на терени. Работим отлично с община Момчилград, имаме сключен меморандум за сътрудничество, опитваме се да си помагаме взаимно. Като предподготвителна дейност изградихме нов тръбопровод на момчилградското село Конче, тъй като той минава покрай находището. Със старта на работата в новия рудник "Седефче" очакваме да увеличим добивите на златосъдържаща руда със 100 000 тона годишно.

- По какви други инвестиционни проекти работите?

- В момента работим само в находище "Чала". Там по годишен план добиваме 80 000 т руда. Те се преработват в кърджалийската обогатителна фабрика по гравитационен метод на обогатяване и излужване. Затворили сме напълно цикъла от рудника до продукта злато и сребро. Пазарът ни е изключително в България, последваща преработка на продукта се извършва в КЦМ - Пловдив.

Работим върху още три инвестиционни намерения за разработване на находища "Китница", "Момчил" и "Надежда". Все още сме на етап предпроектни проучвания и разработване на проекти. Целта ни е да влезем в процедура на ОВОС и оттам да предприемем следващите стъпки. Находищата "Китница" и "Надежда" попадат в Ардинското рудно поле, съответно в близост до селата Китница и Македонци. В "Надежда" е планиран годишен добив от 100 хил. тона руда за период от 20 години върху площ 166 дка.

В "Китница" залежите достигат 2.9 млн. тона златно-сребърни руди, като годишно ще се добиват 100 хил. тона. На практика държим не само да добиваме и изчерпваме запасите, които имаме, а да откриваме и нови запаси, за да увеличаваме перспективата на работа на дружеството. Планираме преоборудване с машини и съоръжения. Докато през последните 5 години усилията ни бяха насочени към преработвателните мощности, към обогатителна фабрика и автобазата ни, сега пренасочваме усилията си към работещия рудник "Чала". Там планираме да заменим машините с по-ефективни. За последните пет години във фабриката ни в Кърджали са инвестирани над 10 млн. евро. Това са пари, инвестирани само в преоборудване, в промяна на машини и съоръжения и в енергийна ефективност. Инвестирали сме над 2 млн. евро в екологични проекти от собствени средства и банкови кредити, които до голяма степен вече успяхме да върнем.

- Какви са основните трудности, с които се сблъсквате в процеса на работа?

- Основна трудност за нас остават така наречените разрешителни режими по Закона за концесиите. Естествено, че трябва да има разрешителни режими. Ако ние обаче не спазим някои от сроковете, определени в закона от държавата, следват санкции. За съжаление обаче в закона държавата някъде е обвързана със срокове, някъде не е.

По никакъв начин сроковете не се спазват от страна на компетентните органи. Така ние нямаме друга алтернатива, освен да чакаме. Аз мисля, че ако се приеме принципът на мълчаливото съгласие, тогава много проекти ще тръгнат и държавните чиновници ще носят по-голяма отговорност.

Друга голяма трудност в работата ни е свързана с квалификацията на кадрите. При нас производството е много специфично. В момента в региона не се обучават кадри, които са необходими за нашата работа. Затова извършваме обучение на място. Опитваме се с кмета на община Минерални бани да направим нещо по въпроса, защото в тази община занапред ще се развива селище в областта на минния добив.

Имаме идея да разкрием няколко паралелки с минна специалност към професионалното училище в общината. В Кърджали имаме филиал на Минно-геоложкия университет, в който изпращаме да учи всеки млад човек с желание за работа и необходимия капацитет. Когато човек вече работи, интересът му към ученето и получаването на висше образование е много по-голям. Прилагаме този принцип от 5-6 години насам и той дава много добър резултат. В "Горубсо - Кърджали" работят около 600 души, от които около 10% са с висше образование.

- Каква беше за "Горубсо-Кърджали" 2014 г.?

- Изпратихме нормална година, завършихме с печалба от около 3 млн. лева. За нашите обеми това е един нормален резултат. В сравнение с предходната година успяхме да запазим нивото на печалбата си. В сравнение с 2012 г. обаче имаме спад на печалбата. Това се обяснява със спада на цената на златото в световен мащаб. В рамките на година и половина - две цената на златото падна с над 500 долара на тройунция. Иначе нямаме спад на обемите на производство.

- Какви са вашите прогнози? Ще запази ли златото цената си?

- Прогнозите ми са до края на тази година златото да запази цената си. За следващата година все още нищо не мога да кажа. Прогнозите за металите са доста сложни. През тази година малко анализатори проявиха смелостта да направят такава прогноза.

- Какво правите, за да възстановите екологичната среда?

- Развитието на икономиката в България според мен, развитието на индустрията и туризма са пряко свързани с повишаване на изискванията към опазването на околната среда. В нашето предприятие сме внедрили система по разделно събиране на отпадъците, опитваме се и разделно да ги предаваме на фирмите.

Инвестираме в спазването на факторите на работния труд и околната среда - заустваме водите в опашката на язовир "Студен кладенец", следим качеството на въздуха, на почвите. Извършваме непрекъснато рекултивация на терените и на рудника, защото това не създава условия за запрашаване и замърсяване на околната среда. Увеличаваме точките на мониторинг по вода и по въздух по отношение на изпускане на вредни газове.

Обръщаме сериозно внимание върху контрола на крайните ни отпадъчни продукти. Тази година завърши международният ни одит от Международния институт за управление на цианидите. Този одит се извършва на всеки две години. Иска ми се занапред да подобрим визията на производствената си площадка и рудник "Чала" и да създаваме у хората навиците и убеждението, че опазването на околната среда е начин на живот.

24rodopi.com