Божидара Шишкова: Няма народ, който да се оплаква толкова много, колкото българският!

Жестоките контрасти тук ме убиват – не е нормално да има свръхбогати и отчайващо бедни хора, разплаквам се като видя ровещи в контейнерите за боклук, казва завършилата СОУ „Отец Паисий" девойка

„Намирам Божидара Шишкова в Обзор. Миналата година е работила 7 месеца в Гърция, а за тази избрала родното море. Родена е на 5 октомври 1988 г., живяла е в Кърджали, в Бургас, в Лудвигсхафен, Германия, на Канарските острови, на остров Крит и къде ли не", посочва репортер на „Бгнес".

Преди да полети с куфарите по света, в Кърджали завършва математическата паралелка и немски език в най-старото СОУ "Отец Паисий". Майка й отдавна е в Германия и тя решава да проучи възможностите за образование и работа там. Но не успява да се адаптира, не й харесва там и се връща у нас, за да запише"Връзки с обществеността" в Бургаския свободен университет, а после и магистратурата по същата специалност в туризма.

"Бях на 6 години, когато мама замина за Германия. Отгледаха ме баба и дядо, баща ми. Много ми беше трудно. Тъжно е, когато всички казват"мамо", а аз - "тати"", споделя Божидара.

В Германия искала да види как българите оцеляват и дали тя ще може да се впише там, разбира се, без документи в началото. Докато ги получи, взела твърдото решение да завърши висшето си образование в България и да се реализира именно тук. Първата й работа била в туризма в Несебър, а крайморският град е и първото място от самостоятелния й живот.

"Бях едва на 19, съвсем сама и от едно разхвърляно момиче станах много подреден човек, и май това е школата ми", казва Божидара. След дипломирането си в Бургас започнала работа за немска туристическа фирма по договор с българска посредническа, но това не я удовлетворявало.

"Един ден се ядосах много и намерих швейцарската фирма, с която съм ангажирана и в момента – работя като аниматор с деца на курорт и пътувам по цял свят. Като всяка работа и тази си има своите плюсове и минуси, но положителните неща са много повече, обичам си това, което правя", разказва Божидара.

С деца на море си е екстремно, могат ли да те ядосат?

"Естествено, те това правят най-добре, професионалисти са и шампиони", през смях отговаря тя.

„Обаче родителите са още по-добри в това да те вбесят – в момента работим с румънски групи, е, няма толкова невъзпитани и нахални хора, налагат собствени изисквания, а ние си имаме програмна схема, докато германците са съвсем други, не създават никакви проблеми", коментира аниматорката.

Преди университета мисълта да живее в чужбина постоянно не я е занимавала, но сега вече е категорична – няма място за младите хора в България и Германия е нейният избор. Което не пречи да се връща и тук при близки и роднини.

"Виждам, че онова, което исках да правя в България, няма как да го реализирам, нито да променя нещата. У нас всеки се хвърля да оплюва политиците, вместо да се обедини енергията за положителни промени, да се подобри стандартът на живот. Батакът е навсякъде – в здравеопазването, в образованието, което бълва неграмотници, а в повечето университети няма никакви практики. Учи се сухата теория, която няма нищо общо с реалностите после. Жестоките контрасти тук ме убиват – не е нормално да има свръхбогати и отчайващо бедни хора, разплаквам се като видя ровещи в контейнерите за боклук. Това са все грандиозни проблеми, за чието решаване нищо не се прави. Иначе българите сме специалисти по всичко, всичко знаем и можем, но думи. Няма народ, който да се оплаква толкова много, колкото българският", коментира младата жена.

Според нея обаче всъщност картината не е чак толкова мрачна – 4-звездните хотели по морето са пълни с българи това лято и това е от малкото хубави моменти. Преди 2 г. в Бургас се сблъскала и с неуредиците вздравеопазването – наложило се да пие купища скъпи лекарства заради погрешна диагноза, поставена от лекарка, завеждаща отделение в местната болница. Въпросната дори й подчертала, че ако не приема точно тези медикаменти, ракът не й мърда. После Божидара обикаляла и пръскала пари по други частни доктори, правила редица изследвания и се оказало, че няма нищо фатално в заболяването й. Следващият горчив хап изпила миналата година в Гърция на остров Крит, където работила с българи.

„Там беше най-трудният ми период – 7 месеца буквално всеки ден изпитвах завистта на колегите заради това, че аз работя за швейцарска фирма, а те за българска. Българинът зад граница е много особено същество – докато всички други хора в чужбина си помагат, ние сме абсолютно в обратната посока, все да набутаме, да прецакаме другия, ако ще пада – да го блъснем, вместо да подадем ръка, това отвращава",казва Божидара.

От 4 г. тя на практика не знае къде е у дома, все е някъде по летищата и хотелите из света. Но избира това пред варианта да се завърне окончателно в България.

"Най-добрият ми приятел сега следва медицина, казах му, че като завърши, лично аз ще му купя билета за чужбина",заключава Божидара – българката в швейцарската туристическа фирма.

Заглавието е на 24rodopi.com