Ние вкарахме секса и лютеницата на плажа във Фанари

Докато гърците се надяват да натрупат състояние от идващите откъм Маказа

Размисли и страсти по пътя към „нашето" море – Фанари. Какво видяха и какво направиха 4-ма туристи от Родопите

И ние – аз, Денчо, Юската и Мегито, попадаме в оня плашещ официалната статистика  процент български граждани, които предпочитат да прекарват лятната си почивка в чужбина. Така беше миналото лято, така е сега, така ще бъде и догодина. Тенденция, какво да се прави – отиваме там, където морето е по-хубаво, а и на плажа се чувстваме по-свободни. Не злорадстваме: „Да умират от глад българските хотелиери и кръчмари, които превърнаха Черноморието в Бетониада!", не кълнем: „Да си ядат билетите сега концесионерите на плажовете, които искат 18 лева на ден от двама за сянка", просто след отварянето на ГКПП „Маказа"

Кърджали вече си има свое море, което е само на 111 км.

Толкова е разстоянието до любимия ни плаж във Фанари.

Зареждаме стария „Опел" с гориво за 40 лева. Денчо, който е имал шестица по математика, е пресметнал, че на човек се падат по 10 лева за отиване, връщане и малко кривване от курса към мола в Комотини.

Само да не си помислите, че сме от тръгналите на плаж с лютеница, кренвирши „Кен" и заводски хляб. Не носим хладилна чанта. Ще харчим на плажа. Казваме на гърците „Евхаристо" (Благодаря, демек) за това, че не ни взимат пари за чадър, шезлонг и паркинг. Ще си платим по 3.50 евро за фрапе и вода (Още по 7 лева в сметката на човек). Юската е бираджия и за следобеда си е заппланувал в „плажния бюджет" поне едни 5 евро – ще пие „Корона". Вече знае, че ще получи чипса безплатно.

И така – вече „летим" с „Опел"-а между Кърджали и спирка „Джебел". От дясно комин на „Теклас" бълва пушеци, както едно време беше с ОЦК. Нямаме време за екология и други сериозни теми. Бързо настигаме друга стара бричка, в която пътуват 4 жени,  които видимо са тръгнали на плаж. Мегито зърва капака на хладилната чанта, Юската фиксира философски-мачовски:

4 дами „втора хубост" на път към третата възраст!

Мегито му забива един лакът в ребрата: Не бъди лош бе, ти да не ставаш по-млад?

Ние изпреварваме бричката с хор „Втора хубост", а до Градинка нас ни минават 5 коли – румънска, молдовска и три български. И петте отнасят псувни. Яд ни е, че „куцо, кьораво и сакато" пътува през ГКПП „Маказа". Пунктът е изграден като с локално значение, а стана една от най-натоварените пътни артерии през летните месеци.

Молим се само скоро да не пуснат автобусите и камионите през Маказа, че тогава ще падне голямо чакало.

На границата сме малко преди 8.00 часа, но минаваме близо половин час по-късно. Който иска да не се ядосва, да бъде на ГКПП-то преди 7.00 часа – това е съветът ни към другите.

В интерес на истината, служителите на пункта работят на свръх бързи обороти. „Днес сякаш имат във всяка кола роднина. Направиха две колони. Да са живи и здрави и нашите на ГКПП-то, и гърците", отбелязва Денчо.

Докато чакаме да минем в Гръцко, аз изнасям малка лекция за туризма в България. Другите ме прекъсват, колкото да теглят по една „майна" на пловдивските, хасковските  и пазарджишките коли, които се оказват артък много.

„Какво имаме ние? Много бетон. Вече няма Слънчев бряг, а Бетонов бряг. Хотели са построени дори на пясъка, а се хвалехме, че сме с най-хубавите плажове. До мутренските хотели и заведения мургави българи продават гащи за по 5 лева. Абсолютни аутсайдери в Западна Европа пък повръщат наблизо. Читави туристи от Германия и Англия не идват тук. Феновете на алкохолния туризъм са в Слънчев бряг и Златни пясъци", редя си аз разпалено и мъча колата метър по метър.

„Споко, министърката на туризма е от Кърджали и ако не сега, догодина ще се оправят нещата", удря го на местен патриотизъм Мегито.

„Ха дано, ама надали! Първо самата тя не е специалист, съветниците й – от кол и въже, в главите на всички да „гушнат" някакви комисионни от реклами и други поръчки. Вярно, че жената (Николина Ангелкова – б. р.) се опита да направи нещо – да махне сергиите в Несебър и Слънчев бряг, ама едва ли ще се пребори с туристическите биг босове и кметовете по морето. Защо министърката не събере всичките си чиновници и ги попита простичко:

Абе, господа заплатаджии, защо все повече българи отиват на почивка в Гърция и Турция?

И оттам да започне новата стратегия", вдигам адреналина си аз и аха да блъсна румънците пред нас.

„Ето, и румънците вече не искат в България, в „Албена" и „Златните". Предпочитат да пътуват по 15 часа. На всичкото отгоре не зареждат с гориво в България, уж е по-евтино, а в Гърция. Виждате ли колко сме зле? А ще се оправим след много години – с други хора, с друго мислене, след като сме бутнали грозните хотели в „Слънчев бряг", не се спирам аз.

Негативната енергия излиза тутакси от прозорчето на „Опел"-а, докато подаваме личните си карти на граничния полицай.

Продължаваме напред.

Между ГКПП „Маказа – Нимфея" няма да срещнете полицейски автомобили, но след време те ще са тук нонстоп, затова свиквайте още отсега – спазвайте ограниченията за скоростта, никога не изпреварвайте на двойна непресечена линия, в населените места паркирайте на позволените места.

Във Фанари пристигаме рано. За колата има сянка под дървото, което е на 30-ина метра от чадърите. Естествено има места на първа линия – в Кърджали и Кирково повечето са се успали, а самите гърци идват късно на плаж, обикновено след 11.00 часа, а тези с малки деца - към 17.00 часа.

В първите часове на плажния ден във Фанари картинката си е кърджалийска, все едно си се излегнал край гьол в Източните Родопи. „Нердесин, ба", се чува от третия ред чадъри. До нас се ръсят бисери от рода на „Бак кам, ае във водата, яндъм направо!" (Виж, изгорях, хайде във водата – б. р.) или „Направо кефтен оледжем" (разбирайте – Ще си умра от кеф!).

Това, че отвътре ти излиза един глас и ти се ще да ревнеш „Всички сме от Кърджали" е бял кахър в сравнение с терзанията на Мегито. Тя мрази горнището на банския, ама смее ли да го махне?! „Фанари, Фанари, ама с кърджалийско присъствие. Все едно да съм по монокини на басейн „Арпезос", казва тя и примирено ляга по корем на удобния шезлонг. Естествено без горнище, че да няма разлика в тена. С което тутакси привлича погледите на десетина мъже, разположени в близост до нашата сянка.

Скоро и четиримата сме награбили телефоните. Ползваме интернет връзката на бийч бара. До около 11.30 часа може да разпратиш снимки във Фейсбук как си печеш г.за на плажа във Фанари, после „уайфайът" дава фира от свръхнатоварване на ползването на мрежата. „Днес всички са като рибарите, които се хвалят с улова си, или като мъжете, които правят любов с най-страхотната мацка.

Ако закрият Фейсбук, ще се хвърлят в морето, няма да се върнат в Кърджали",

мъдро отсича Денчо.

Към 14.00 часа плажът вече отеснява. Все още е българска територия, отчитаме не без гордост ние. Зелените площи са заети предимно от български коли. До нашата са насядали земляци и си хапват. Какво ли не може да се побере в хладилна чанта и в едно малко кашонче – домати и краставици от градината, салам, пържоли от вечерта, задължителната лютеница, бири, безалкохолни и т. н., и т. н.

Час по-късно положението става „За кеф ли сме дошли или изтърпяваме наказание". Чудим се откъде чорбаджиите вадят още шезлонги и чадъри. Забиват ги пред нас и настаняват гърците. Вече сме на втора линия. Около нас се чува гръцка и турска реч, ама от тамошните мюсюлмани. Разговарят помежду си само на турски език, а когато правят поръчка, независимо колко души е компанията, поръчва само един. Това е и единственият момент в който грък или гъркиня мюсюлмани проговарят на гръцки.

Оставяме Денчо да пази багажа, а ние тримата тръгваме на тур по крайбрежната ивица. Да убием скуката, а и Мегито продължава се терзае, че горнището на банския ще остави „грозна диря" по красивото й тяло. Ще търсим по-усамотено местенце сред скалите…

Вместо това, стигаме до плажа под бунгалата, които са преотстъпени на българи, и където преди седмица

гърци са гледали как наша двойка прави секс, а после се възмутили „Тези идват без пари и с нов морал".

Един дори беше изпратил гневно писмо до вестник в Комотини. Случаят доби популярност в цяла България след публикацията на 24rodopi.com. Ама ни мина котка път, този път нямаше любители на силни усещания на плажа.

Слънцето пече силно и се принуждаваме отново да потърсим сянка по чадърите.

Малко след 17.00 часа, когато тръгват първите автомобили към „Маказа", решаваме да хапнем в центъра на Фанари.

Както под чадърите, и в кръчмите се носи най-вече българска реч. Както от туристите, така и от персонала. Все повече нашенци работят вече в курортите в Северна Гърция. Цените пък почти са еднакви във всички таверни – октоподът е 8-9 евро, калмарите - 7.

Питаме и за цените на квартирите – 30-35 евро.

Има кърджалийци, които са си наели жилища за цялата година. „Излиза на сметка, ако в годината идваш 80-90 дни на плаж", пояснява ни един от тях.

На връщане смятаме колко ни е излязъл един плажен ден във Фанари – място, което е само на час и нещо път от Кърджали.

Отбиваме се и през мола. Цените в „Зара" са по-евтини отколкото в България, намаленията по-високи и естествено, Меги отбелязва, че в Комотини новата колекция е дошла по-рано.

Не пропускаме и комотинския „Лидъл". В Кърджали има магазин на същата верига, но сме установили, че един и същ шоколад, на една и съща цена, има разлика във вкуса. На гърците има дават по-качествената стока дори в „магазините за бедни". Това ви го казвам аз – Иво, един кърджалиец, който от началото на лято`2015 е бил 16 дни на плажа във Фанари. А август още не е почнал!

24rodopi.com

На снимките:

Денчо демонстрира фотографски умения пред непознати девойки

И се появиха още шезлонги, и ние се оказахме на втора линия

Който си носи чадър от вкъщи и хладилна чанта, плажуването му излиза 0 евро

Морето е до коленете за Мегито и Юската