Сметката на изборджиите`2015! Проспаният снежен ад. Само с Караянчева и Илиев тази работа няма да стане

Когато през март природата, или ръката на някаква невидима сила, ти подава опорни точки за изборни подвизи, а ти проспиваш момента, то следизборните сълзи в края на октомври са логични.

Това изречение – красиво или дразнещо, няма значение, е другата истина за това, което се случи в града край Арда във връзка и по време на „Вот`2015".

Илия Илиев можеше и да не загуби от Хасан Азис за втори път на кметски избори. Или поне нямаше да е толкова разгромяващо, ако след встъпването си в длъжност като областен управител, беше тропнал по масата и отсякъл: „От този час нататък аз съм първия човек в Кърджали и моят началник се казва Бойко Борисов! Междинни изпълнения няма да търпя".

Не го направи и остана в сянката на народния представител Цвета Караянчева. А и други хора в ГЕРБ – Кърджали, и в Областна администрация май „му се качиха на главата".

Прекрасен човек, готин пич, много добро момче, но за кмет не става - това чувахме често по време на предизборната кампания, а и месеци преди това.

Всеки път репликирахме с „А защо да не става? Ако има двама в ГЕРБ да застанат на пътя на Хасан Азис, Илия е единия". Твърде голям процент от отговорите се свеждаха до „Подчинен е на Караянчева", „Много я слуша", „Не е приеман като решителен ръководител", „Извън града е съвсем непознат".

И тези констатации не са от септември и октомври, а от пролетта. Следва да отбележим, че още оттогава беше ясно, че Илия Илиев ще бъде кандидатът на ГЕРБ за кмет на Кърджали. Защо тогава никой в партията, която имаше стратегия „Как Кърджали да падне" и следващият кмет да се казва Илия Илиев, не направи профил на „минусите на кандидата"? Как Илиев да покаже, че е решителен и отговорен, как да влезе във всеки дом в община Кърджали?...

В ГЕРБ не бяха достатъчно далновидни, но и Илия сам си е виновен. Той трябваше да покаже кой е държавник №1 в Източните Родопи още през февруари, по време на големите наводнения. А две седмици по-късно, когато цялата област Кърджали бе в плен на снежния ад, медиите в България трябваше за „Добро утро" да започват с Илия Илиев, а късно вечер да обобщават: „Днес управителят на бедстващата от дни област стигна с верижна машина до село…", „Илия Илиев и спасителите кацнаха с вертолет в махалата на родилката", „Илиев се насълзи, докато подаваше пакет с брашно на гладувалата 48 часа леля Сабрие", „Областният управител посрещна зората в дома на бай Хасан, единствения жител на махала…". А когато дойде време за предизборни очерци, нямаше да се изсмукват изречения от пръстите, а ефектно, но правдиво можеше да се анонсира: „Човекът, който не спа по време на снежния ад".

Дежурното заяждане изисква на това място да попитаме: Чак пък толкова популизъм не е ли прекалено? За българската логика не е, носи дивиденти – от селото до Народното събрание и правителството.

Първо, популизмът в бедствието беше артък много.

На фона на смъртните случаи, на хилядите останали без ток (в някои села нямаше електричество повече от 10 дни), вода и храна, типичните нашенски изпълнения, меко казано, бяха във вихрен танц с медиите и задаващите се церемонии с наградите. Но това е друга тема. Важното е, че природата след като ни наказа, пак тя ни върна в нормалното ежедневие.

Второ, Илия Илиев се нуждаеше от житейска ситуация, която да насочи прожекторите към него, за да може той да се разкрие на 100 процента като достоен да бъде кмет на Кърджали. Да бъде коментиран във всеки дом, но не като назначения на важен пост партиец,  а като областният управител, който излезе от рамките на служебните действия и показа, че докато има такива хора, има бъдеще и за България. Защото избори с плакати и скучни интервюта, не се печелят.

Две бедствия и 20 дни криза – това се случи, а Илия Илиев позволи да остане в сянката на народния представител Цвета Караянчева. Никога един валия в Турция не би позволил на депутат да му изземе функциите в такъв момент. Никога един губернатор в САЩ не би допуснал сенатор да си прави реклама за негова сметка, и то когато населението бедства.

На Караянчева не й се полагаше да пробива пътя за Ардино, а с ботушите в района на Белите брези трябваше да бъде областният управител Илия Илиев.

*

Цвета Караянчева. Може би като нея трябва да е биткаджията срещу ДПС в Кърджали към днешна дата. Не е идеалният вариант, показват го резултатите, но това са даденостите. Изборите и битките срещу ДПС са колективен спорт. На Караянчева й липсва екип. Толкова голям е недостигът, че дори доброто задаване на задачи носи негативи от лошото изпълнение.

Другата й голяма грешка е, че не иска да признае, че само с Караянчева и Илия Илиев, ДПС няма да инкасира загуба в Кърджали.

24rodopi.com

(Следва)

В първата част:

Сметките на изборджиите`2015! ГЕРБ пропусна дузпа срещу Хасан Азис, но спечели селото на Ремзи Осман – четете тук

Очаквайте:

Кой искаше Хасан Азис да стане политически труп на 25 октомври