Не ви обичам, но ще ме управлявате, подкрепям ви заради 30 лева на 4 г.

Примирени, застъпени-професионални търгаши на предизборна любов

Жельо МИХОВ

„Казах аз този кандидат да не го издигаме. Той ще ни провали. Толкова ли нямаше друго лице?", започва своя монолог таксиметров шофьор в Кърджали. Член е на партия, прекарал е часове наред в малко село в Родопите на отговорната позиция на застъпник на партия. Кара и е ядосан. Изкарал е 30 лева, за да брани честта на началника заради чиято кандидатура сега недоволства. Движим се из града, а той псува всеки един предизборен плакат. Два лева, казва след като достигаме адреса, и да го духат всички, довършва. Всъщност духа, духа лек вятър. Наполовина разлепени плакати помръдват краищата си. Тихо и спокойно. Дори времето е в тон с коментарите след местния вот. Чужда за тях е и жестикулацията.

Кадрите решават всичко…

„Дадоха ни по една химикалка, запалка и някаква брошурка с идеите на партията. Кой ще ги чете тези неща? Събраха ни в една зала и ни раздадоха армаганите. Бе, бая народ дойде, не съм очаквал толкова калабалък. Пристигна един с костюм, долу на входа го остави автомобил с шофьор. Влезе в залата и ръкомаха все едно е кинозвезда, пък никой не го е виждал. Всички сме се събрали по махленска директива. Единият казал на другия, третият на… И така, влиза този зарадван до ушите, че толкова народ го чака. Бе, кой се е загрижил за тебе бе, пич?! Всички чакат да чуят колко пари и кога ще могат да ги получат, какво точно трябва да правят. Пък тоя като започна с едни теории за националното положение! И най-големият простак знае за какво става въпрос из държавата, в града, на село, на улицата пред дома му, та точно този философ дочакахме да ни го обясни?! Ама мълчим. По едно време започна да задава въпроси. Какви били проблемите, какво се очаквало в началото да бъде свършено, как хората разбират програмата на партията и т.н., и т.н. И стават разни от тълпата и питат. Гледам брошурката, там всичко е описано, ама на костюмирания явно му е кеф да повтаря същите неща. И така си мина около час. После събраха данните на желаещите за застъпници и щели да ни се обадят. Ще ни викат на нещо като разбор, кой, къде трябва да отиде, какво трябва да се прави и тем подобни. Обещанието насреща е да се плати…", разказва застъпник на една от партиите, издигнали кандидати за кметове в областите Кърджали и Смолян. Той е аполитичен, не гласува от години, но пък е готов да изиграе Матросов в рамките на няколко часа, по време на всеки вот. Партията е без значение, програмата също, важни са няколкото десетки лева, които ще получи за свършеното. По думите му, в пълните зали на предизборните срещи почти всички са дошли с неговата цел-да се вредят за вземане на пари и да направят разчет за похарчването им още преди да са ги прибрали в джоба.

Когато бедняците станат важни за милионерите

„Всички крадат, но никого не хващат. Няма човек, който да е влязъл в политиката и да не е бръкнал в кацата с меда. Много е сладка властта. Тя отваря всички врати, тя върти парите. Знаем го всички, но пак ще си гласуваме. Тук е важно не колко се краде, а какво ще се направи за населеното място. Да се оправят улиците, да свети, да има децата къде да спортуват и да играят. То това е важното. Иначе, че този или онзи ще прибере парите, е ясно на всички, но и за народа да остава", убеден е пенсионер от малък родопски град. Крачи заедно с внука си към изборна секция, за да пусне своята бюлетина. 20-годишното момче обаче е категорично, че няма да гласува. „Не ме интересуват нито партии, нито кандидати. Аз вярвам в бъдещето, което сам си предопределям, със собствените си ръце. Мои приятели развиват бизнес тук и са зависими от различни партии. Аз не съм бизнесмен, но разчитам единствено на себе си. Далеч зад граница политиката на местните партийни величия не ме прави роб на никого. За да извадят някакъв документ в Общината, моите хора трябва да се кланят пред поне трима чиновници, които са там, за да служат на обществото, но те мислят, че са изкачили собствения Еверест и трудно се разговаря като равен с равен с тях. Всеки се кланя на някого тук. Е, да си живеят с болки в кръста. Моите, предпочитам да са от работа", категоричен е младият мъж.

„Само по избори малкият човек може да се почувства голям. Тогава той е най-ухажван. Милионерите издигат на пиедестал бедняците. Харчат за чалга, за класика, за концерти, за шапки, запалки, тениски, химикали, балони и народът ахва от това внимание. Колко трябва да си затънал в калта, че да се увлечеш по това внимание? Милионери харчат хиляди, за да се почувства прошлякът важен. Подават ръце на всеки, а сигурно после ги мият по три пъти. Виждал съм политици, чиито часовници струват колкото може би заплатите на половината служители в общинската администрация, да се прегръщат и целуват с просяци, нахлузили набързо фланелки на техните партии. Широки усмивки, а после-единият се качва в лимузината с охрана и изчезва, а целунатият остава сам на площада, топлейки се с безплатната тениска. Това е истината. Една голяма отврат", споделя 45-годишен родопчанин, който признава, че от 15 години не е гласувал. Няма и да го направи.

Затворници на свобода

„Станах застъпник защото ми казаха: „Лесна работа. Отиваш сутринта в секцията да те видят. По обяд се врътваш още веднъж, гледаш подозрително, вечерта отново същото и накрая вземаш парите". Ако пък ги даваха предварително щях да се мерна пред секцията само сутринта, да пусна една бюлетина и „Чао", чакам следващите избори".

Това е кратката философия на един застъпник в родопски град. Още не е взел парите, заради които е „обикнал" за няколко часа определена партия и кандидата й.

Човекът е безработен, на далечните 10 години от пенсия, едва ли някой си прави излишните илюзии, че точно това е идеалистът. Не, това е прагматикът. Това е човекът, който е спрял да се ядосва и вечер да псува за положението, в което се намира. Той се е понесъл по течението на съществуването си и всеки изненадващ бонус е като един малък празник. За тези пари няма да успее да си купи дори и един стек цигари. Но ще се чувства малко по-щастлив от предния ден, в който е трябвало да разпредели съдържанието на последната си кутия спрямо часовете, които му остават преди да легне. Като затворник, който обаче е на свобода. Убеден е, че не би гласувал, ако не му бяха платили за свършената дейност.

„Хората гласуват по две основни причини. Да вземат някой лев или защото някой им е обещал някаква работа при спечелване на изборите. Има и идеалисти, и будали, които вярват на партиите и техните послания. Всичко останало обаче е някакъв интерес. А няма вече човек на каквато и да е възраст, който да не знае, че политиката е страхотна далавера. До такава степен обаче хората са се примирили с пазарлъците и злоупотребите, че го приемат за нещо напълно в реда на нещата. „А бе, те да крадат, но и за нас да има", си казват. Кражбата е добила статут на престъпно деяние едва когато е в някакви нечувани размери. Абсолютна и пълна деградация на морала на обществото. А не могат да разберат, че и 20 лева да открадне един политик, то това са пари от джоба на всеки от нас", категоричен е 56-годишен кърджалиец. Споделя вижданията си докато пуши цигара в двора на школо в областния град. На гърдите си е закичил бадж с надпис  „Застъпник". Очаква да получи пари за дейността си. Няма обаче да гласува, въпреки изричните указания. Покрай него минават пенсионери, едва кретащи, подпирайки се на бастуните си. Бавно крачат към урните, за да упражнят правото си на глас.

Близо половината от имащите го не го направиха, дори не изкрещяха защо…

24rodopi.com

На снимките:

Едва кретащата надежда за по-добро бъдеще на внуците

Едни са застъпници,… други предпочитат да застъпят заедно на маса по време на всички избори