Грешки, грешки, грешки и катастрофа за БСП! Кои са 5-те стъпки към спасението на партията в Кърджали

Изминалите местни избори са вече история. За едни политически формации и местни коалиции те са повече от положителни, а за други – катастрофални.

Изводите, до които може да стигне всеки един непредубеден и обективен наблюдател за свършеното от ръководствата на БСП по места са повече от очевидни – тежка и болезнена загуба. С малки изключения в отделни общини, очерталата се картина показва, че социалистическата партия е на път да изчезне от политическата карта на страната. Няма как да не прави впечатление липсата на областен град, спечелен от кандидата на левицата. В значителна част от тях, издигнатите представители на БСП са дори на трето и четвърто място според вота на избирателите. Ситуацията с общинските съветници е аналогична. Представителството в местните парламенти е символично и възможността за провеждането на отговорна социална политика – сведена до минимум.

Обясненията за това отчайващо представяне са много и различни за конкретните райони. Слабата организация и стотиците примери за сгрешени протоколи, опити за купуване на гласове, както и хаоса, създаден от управляващите в изборния ден, действително се отразиха на крайните резултати.

Истината за кошмарното положение, в което се докара БСП, обаче трябва да се търси другаде – в самите нас.

Тези, които организирахме и участвахме в предизборната кампания. Днес, когато гледаме цифрите от своето представяне, е добре да се запитаме първо къде сбъркахме и едва след това да търсим причините някъде другаде, извън нас.

Положението, в което се намира партийната организация в Кърджали, не се отличава съществено от това на повечето структури в страната. Този факт, обаче не трябва да ни успокоява и задоволява ни най-малко. Причините, довели до поредната катастрофа през годините са много и за съжаление те се задълбочават все повече и повече. Главните действащи лица отново са същите тези, които ръководят местната партийна организация вече повече от 15 години.

БСП-Кърджали по нищо не се отличава от феодалните стопанства и в други общински организации в страната, които са овладени през годините от шепа хора. Концентрацията на цялата власт в отделни „отговорни" другари, които се окопаха на ръководни позиции през годините, успя да отблъсне повечето личности с авторитет, влияние и собствено мнение. Постепенно този процес на прочистване от инакомислещи и неудобни на статуквото хора, доведе до обезличаването на Партията не само в общината, а и в цялата област. Връщайки се в годините назад, няма как да не ни направи впечатление, че повече поредни провали от Станишев, има само кърджалийската партийна организация.

От многомандатен избирателен район, който избираше по двама народни представители и бе единствената надежда и алтернатива на политиката на ДПС, кликата, ръководеща партийната структура, я превърна в треторазредна политическа сила.

Мираж е вече далечната 1995-та година, когато гласовете в областта наброяваха близо 25 000. Оттогава досега резултатите тръгнаха стремглаво надолу, като кандидатите на БСП за кмет не могат да съберат необходимите гласове за участие на балотаж, а днес, с оглед на спечелените гласове, единствения извод, който можем да направим, е че сме участвали на Олимпийския принцип…

През 1995-та година кандидатът за кмет, издигнат от инициативен комитет и подкрепен от БСП, д-р Георги Георгиев, получи на първия тур 12 587 гласа, а на балотажа неговия резултат достигна 22 710 гласа (49,29%). Това е и последният случай, в който кандидата на БСП достига до втори тур. През годините картинката е следната: 1999 г. – М. Багдасаров: 8 206 гласа (26,06%), 2003 г. – Д. Михалевски: 6 326 гласа (18%), 2011 г. – М. Багдасаров: 6 769 гласа (20,12%) и 2015 г. – Г. Кючуков: 2 440 гласа (7,95%).

Спазвайки традицията да се губи обществено влияние и авторитет, представянето в общинския съвет не е по-различно от това на кандидат-кметовете. От 41-членният състав в Кърджали, броят на общинските съветници се стопи от 10 (през 1999-та), на 7 (през 2011-та), за да се стигне до символичното участие на 4!!!

Загубата на доверие най-ясно може да се проследи чрез гласовете, които събира листата за общински съветници: 1995 г. – 10 589 гласа, които осигуряват 14 мандата; 1999 г. – 7 479 гласа (10 мандата); 2003 г. – 5 133 гласа (7 мандата); 2011 г. – 4 866 гласа (7 мандата) и 2015 г. – 2 509 гласа (4 мандата).

Причините за тази тенденция са много, както обективни, така и субективни. Нямаше как съвместното управление на два пъти с ДПС да не се отрази на авторитета на местната партийна организация. Последните два управленски мандата на БСП в правителствата на Станишев и Орешарски и особено прегръдките на Орлов мост и кандидатурата на Делян Пеевски силно накърниха репутацията на Столетницата.

Опитът за издигане на обща кандидатура за кмет, всъщност бе опит да се прикрие истинското състояние на партийната организация в Кърджали.

След неуспешните опити да се замажат очите на членовете и симпатизантите, лъсна голата истина, видя се окаяното положение, до което е докарана структурата, благодарение на членовете, вземащи ръководните постове, а те са едни и същи през последните години.

Изборът на кандидатът за кмет и неефективно подредената листа за съветници, предопределиха краха на тези избори. Сред участниците липсваха ярките фигури, които са в състояние да привлекат електорална подкрепа. Нямаше ги и тези, които през годините са доказали своите професионални и личностни качества. За сметка на това, от плакатите ни гледаха до болка познати физиономии, отдавна втръснали на обществото, както и такива, които отказаха и част от колебаещите се да гласуват за БСП. Резултатите показаха символичното влияние на синдикатите, които бяха представени като водещи и знакови. Очакваната масова подкрепа от структурите на КНСБ така и не се състоя.

Вместо да се заложи на визията за по-успешно и социално отговорно управление, с участието на левицата, превес взеха общите приказки за абстрактен местен референдуми, който видя се, не успя да мобилизира дори и твърдото ядро на партията. Вялата кампания и изгубените през годините позиции в населените места в общината, предрешиха спора за разпределение на местата в местния парламент.

Присъствието ни в цели квартали, като „Гледка", „Възрожденци" и "Веселчане" е сведено до минимум. Сериозно отстъпление се наблюдава и в централната градска част, в кварталите „Студен кладенец" и „Байкал".

Истина е, че в деня на изборите станахме свидетели на явно нарушения в изборния процес – коригирани секционни протоколи, може би (остава недоказано) упражняването на натиск, финансов и властови над част от избирателите. Всичко това нямаше как да не се отрази на крайния резултат. Тук е мястото да попитаме обаче защо секционните представители от квотата на БСП се оказаха в голямата си част неподготвени? Няма как да не отбележим факта, бе в близо 1/3 от секциите партията има до 2 гласа, което означава, че масово дори и членовете на секционните комисии са гласували за други кандидати. Пък ние чакаме от тях да защитават интересите ни… По повод на участници в листата и кандидати за кметове, за които има нула преференции, можем да си направим изводите, че или са участвали само в полза на Партията или са изпълнявали ролята на фигуранти.

Опитите да се „задуши" преференциалното участие на част от представителите на листата в зародиш, също се оказа пагубно за крайния резултат.

Вместо да се даде инициативата на всеки да се възползва от законното си право да привлича гласове, които отиват преди всичко за Партията, а след това за кандидата, ИБ проведе заседание, в което разграничи правилните от недостойните?!? В стремежът си да запазят удобната на ръководството подредба, членовете на предизборния щаб взеха решение да ограничат преференциалната агитация единствено социалните мрежи. Независимо, че същият този изборен кодекс е изготвен от Мая Манолова, по времето на правителството на Орешарски, гласувано единодушно от депутатите на БСП, сега някои от местните ръководни дейци видяха в него заплаха за собственото си добруване в предварително предвидената поредна партийна хранилка. Свикнали да получават всичко като даденост, другарите от ИБ и членовете на предизборния щаб не можаха да се примирят с факта, че не всичко зависи от тях и направиха така, че да ограничат волята на тези, които гласуват по собствена воля и желание, а не по спусната директива.

След всичко казано дотук, членовете на ОПО „Дискусионен клуб на местните социалисти" – гр. Кърджали настояваме за:

Да бъде потърсена персонална отговорност от членовете на ИБ и предизборния щаб, които са отговорни за катастрофалното представяне на изминалите избори;

Да се обсъдят персонално действията и бездействието на членовете на ИБ и Предизборния щаб, отговорни за катастрофалното представяне на изминалите избори;

Да се направи обстоен анализ на състоянието на партийните организации в община Кърджали – членска маса и отчетен членски внос;

Да се предложи извършването на пълен цикъл на отчетни изборни събрания и провеждане на общинска конференция, на която да се избере ново общинско ръководство;

Да се изготви подробен финансов отчет за извършените разходи по време на изминалата кампания.

Крайно време е да се спре шикалкавенето и прехвърлянето на проблеми от здравата на болната глава.

Моментът след това изборно фиаско е особено подходящ да се вземат необходимите мерки това повече да не се повтаря. Там, където е нужно да бъде извършено пълно обновление, а на местата, в които има потенциал за развитие – да се помогне. Само така ще се предотврати свободното падане и ще се създадат условия за противодействие на дясната и опасна за България политика. Единствено с принципната и последователна социална политика можем да се противопоставим на безумията, с които ни заливат ден след ден. Подобен род политика, обаче, се прави от хора, които имат авторитет и се ползват с доверието на населението по места. Такива хора трябва да бъдат в основата на всяка една местна партийна организация. Вече се нагледахме на безапелационни вътрешнопартийни победи, които след това ни носеха само катастрофални изборни резултати. Докато не се преборим с личното си его и не пренебрегнем личните интереси за сметка на обществените очаквания, няма как да искаме да стопим дистанцията с избирателите, на които разчитаме. Същите тези избиратели, които сега имат най-голяма нужда от адекватна социална политика!

„Дискусионен клуб на местните социалисти":

Божидар Стоянов, председател, общински съветник;

Катерина Стойкова, зам.-председател;

о.р. полк. Стефан Стефанов;

Бисер Николов;

Николай Петков;

Даниел Делчев

Бележка на 24rodopi.com:

Снимката към публикацията е по идея на дискусионния клуб. Редакцията е готова за публикува и други мнения по темата