Нашенец вгражда монети в стените, а като хоби вади ножове от… сърцето

И сме по-работливи, и сме по-талантливи

 

Жельо МИХОВ

Една раничка с трионче, пособия по-скоро за битието на Робинзон Крузо и загуба на кухненски нож за 3 лева могат да донесат пари за около един… апартамент. Именно с тези свои „приятели" и загуби, един кърджалиец е открил своето хоби, което му носи удовлетворение, душевен мир и дори пари.

Какво върши един човек със счупен чадър и счупен клон?

Хвърля, подритва или изгаря в камината. А всъщност с тях може да се твори. Да се твори изкуство. Стига да има мерак и много, много скрит талант.

Един бивш полицай от Кърджали успя да пресъздаде Мадарския конник от клон на маслиново дърво, което е на забележителните 1 000 години. Направил го така, както е чел според анализатори-историци какво е представлявал скалния барелеф в самото му начало, така, както го е виждал в представите си и най-важното-с инструменти, направени от самия него…

Началото на едно изкуство със… скопяване на диво прасе

Димо Колев е бивш служител на МВР в Кърджали. Запален ловец, любител на природата. След като напуска структурите на вътрешното ведомство решава да замине на гурбет в Италия заедно със съпругата си. От първото му стъпване на Апенините са минали вече 13 години. Работи в сферата на строителството. Там започва да прави ножове. От парчето стомана, през дървената дръжка, кания, гравюрите…

„Беше зимата. Извикаха ме след един лов. Бях се прибрал за малко от Италия. Трябваше да отрежа тестисите на едно ударено диво прасе, за да може после да се разфасова без да оставя миризма по месото. Не ми се ходеше, но отидох да помогна на дружинката. Беше в едно село до Кърджали. Винаги ходех с един кухненски нож. Струваше 3 лева, но вършеше доста работа", разказва 60-годишният мъж. Въпреки студа, отзовал се в подкрепа на аверите. След като приключил работата, избърсал ножа в снега и го поставил във вътрешния си джоб. Поне така си помислил. Когато се прибрал обаче, ножът липсвал.

„Явно бе паднал когато съм го поставял в якето. Когато се върнах в Италия получих поръчка за ремонт на една много стара къща в района на Рим. Трябваше да се отвори една врата в стената. Къщата сигурно бе на 300 или 500 години. Градена с камъни. Новите собственици искаха да се осъвремени, но и да запази древния си чар. Стената, която разбивах, бе около метър дебела. Сред камъните изпадна едно острие от нож. Счупено, но много старо. Предвид годините на къщата, предположих, че подобна здрава стомана вероятно е била от Дамаск-най-доброто за времето си. Дамаскина. Реших да си направя нож.  И така се тръгна. Никога не съм рисувал, никога не съм се занимавал с дърворезба, но пък имах мерак. Изрязах с шлайф метала, така както искам да изглежда острието на ножа. Намерих корен от череша-страхотно здрава дървесина. Започнах да дялкам и така…", разказва родопчанинът. В дръжката на ножа е използван и рог, елементите са скрепени по удивително здрав начин от един аматьор. Острието е гравирано и всичко е правено… ръчно.

Малката чантичка със счупени остриета от чадър, трионче и дори парфюм

„Тогава реших да започна моето хоби. Много години съм се занимавал с лов. Бродил съм из горите, зная от кое дърво какво мога да очаквам. Виж ми инструментите", казва кърджалиецът и вади на масата дървени клечки с вкарани в тях остри шпици на чадър, част от трион-малкото дърво е сцепено и металните части влизат в него. Здраво ги държи пък изолирбанд. В чантичката има дори малко парфюмче.

„Това са ми инструментите. С тях работя. В раничката си нося трион, подложка за сядане и тази малка чантичка. Където и да съм-в гората или в парка, само да има къде да седна и да започна да работя по тънката част", споделя майсторът. Тънката част е финото „чоплене" на дървото с спиците от чадър, които създават глави на мечка, орел, глиган…

Клиентите - от Бразилия до Турция

„Беше на националния празник на Италия. Седях на пейка край Колизеума. Минаваше парадът. Пълно с хора. Нарочно седнах настрани от тълпата. Извадих си инструментите и започнах да си чопля една дървена кания на нож. До мен се спряха двама чужденци. Оказаха се от Бразилия. Питаха ме първо как да стигнат до определена улица. Докато им обяснявах, мъжът се вгледа в ножа. Попита ме дали го продавам. Казах му, че това ми е хоби, но ако толкова държи, нека той определи цената. Той посочи сума и аз се съгласих", спомня си Димо. Негови произведения вече притежават хора от Бразилия и Аржентина до Германия, Полша, Италия, България, Турция…

„Никога не определям цена. Аз не правя тези неща, за да ги продавам. Правя ги защото това ме успокоява, това е моето хоби. Моята професия в Италия е друга. Затова ги питам: „Колко ще дадеш ти?". Под 200 евро нямам продаден нож", споделя Димо Колев.

Хобито идва от сърцето

Маслина, махаловка, череша, бук. Това са част от най-предпочитаните дървета за изработка на дръжките и каниите от страна на кърджалийския майстор на ножове. Гравюрите по тях са задължителни. Няма нито един дубликат.

„Нямам нож, който да е идентичен с друг. Няма. Има сходство, но винаги ги правя различни. Аз нямам завършени модели. Ако някой човек поиска един, то винаги ще има промяна в него при крайния резултат. Всеки един нож е правен от три различни дървета. Това е естествена красота. Нещо, създадено от природата. Такива нюанси не може да сътвори и най-добрият художник. Канията и дръжката ги правя обикновено с махаловка-дива череша, череша и маслина. Сглобката е толкова яка, че по-скоро може да се счупи, отколкото някой да успее да я разглоби. Обработвам само острието с шлайф. Никакви други машини. Всичко е 100% ръчно. Всеки един човек, който притежава мой нож, знае, че е единствен на земята. Това не може да се направи на машина. Посланията по дървената част и острието винаги са различни", разказва майсторът, показвайки произведенията си.

Уникален нож преди… вечеря

„В Италия съм от 2002 година. Сферата, в която съм зает е съвсем различна от хобито ми. Но аз използвам всяка свободно време, за да го правя. Това ме успокоява, чувствам душевен мир. Вечер, да речем, се прибера в квартирата. Винаги вечеряме със съпругата ми след като тя си изгледа сериалите. Използвам времето, за да започна да си чопля ножовете. Когато почивам пък използвам целия ден, за да работя. Като изляза на разходка, раницата е с мен. Сядам на пейка и пак си чопля. Тази раничка, с всички атрибути и работни дрехи, вероятно е изкарала пари за един апартамент. За един нож от-до ми трябват поне 4-5 дни работа по няколко часа на ден при наличие на подходящи материали", разкрива бившият полицай.

Национализъм във всяка стена, във всяка дърворезба

Ако някога чужденец открие българска монета, зазидана в стената на къщата си, то това ще е дело на… кърджалиец. Майсторът на ножове иска да остави свой подпис във всеки обект, с който се е захванал. Именно поради тази причина вгражда паричка когато строи.

„Аз открих острието за първия си нож в една стена, която разруших, за да направя по-хубава. Така пък създадох нещо ново. Искам някой ден друг майстор, който захване ремонта след години да види, че тук са работили български ръце. И нека и той съгражда", убеден е родопският майстор. Когато няма поръчки, често той се захваща с бране на маслини. Точно там му хрумва идеята да сътвори… Мадарския конник, но от дърво на възраст, близка до тази на едно от безценните ни национални богатства.

„Работих в местност край Мориконе. Там има маслинови насаждения. Собственост са на президента на Асоциацията на биопроизводителите. Всички дръвчета се отглеждаха по абсолютно екологичен начин-без пръскане, без торове, дори с риск за ниска продуктивност. Едно от дърветата бе защитено-на възраст над 1 000 години. Знам, че най-старата маслина е на около 3 000 години и се намира на остров Крит. Станах свидетел как дървото в Мориконе го подрязват. Помолих да ми дадат един от падналите клони. Нямаше проблем. Тогава реших да направя две неща-Мадарския конник и икона на Богородица с Младенеца", разказва Димо Колев и показва произведенията си. Дървото изглежда като мрамор. Цветовете на различните 10-вековни пластове преливат своите нюанси по невероятен начин.

„Това дърво създава най-красивата картина дори без човек да се опита да го обработва. Погледни цветовете. Просто гледай и кажи, не успокоява ли погледа?", пита майсторът.

Направил е Мадарския конник така, както е чел статии за първоначалната визия на скалната гравюра. Иконата пък е плод на негов сън.

„Събудих се една сутрин и си казах, че точно това трябва да направя. Едва ли има някъде икона с такова кандило. Продадох едно копие за 600 евро. Цената бе предложена от самия купувач. Това обаче е единствената, която е направена от дърво на 1 000 години. Мадарския конник смятам да подаря. Италианци искаха да го купят, но им отказах. Иконата е за мен, но Конникът е за приятел. Те ме сметнаха за луд. Казаха ми: „В Италия никой не прави толкова скъпи подаръци, какви хора сте вие? Това е уникално и затова е много скъпо". Те са си те, но ние сме си ние", категоричен е майсторът. Той е бил канен на изложение на занаятчиите в Рим от свой клиент, но е отказал. По думите му, притеснявал се е от „първобитните" си инструменти и от факта, че е чужденец!?

Конникът пък ще остане в Кърджали. Защото там живее човекът, за когото е предназначен…
24rodopi.com

На снимките:

Иконата с кандило, което според майстора не може да се срещне никъде. Материалът е от маслината на 10 века

Ножовете с дървени дръжки и кании и…

...първият-със стомана Дамаскина, острието намерено в стената на средновековната къща

Мадарския конник, издялан с шпиците от чадър. Вижда се дори малка стрела зад гърба на воина. „Ако малко бях сбъркал, трябваше да хвърлям парчето дърво, а нямах друго подобно", казва Димо Колев