И на тези избори всички са победители, няма воля дори за едно, едничко извинение!

Изборите са най-хубавият спорт!? Всеки печели, няма губещ. Поне в България нещата се случват така. Логиката е странна, правилата хич ги няма, спазва се традицията „Ние също имаме ръст".

Никой никога не казва „Представих/ме се зле", „Вината е моя/наша", „Достойно е да подам оставка", „Логиката изисква да се оттеглим и да дадем път на младите" или нещо от този род, пък било то и в по-мек вариант. Така се завъртат нещата, че и най-битият в изборния ден, фокусира вниманието си върху голямата дъска с изборната математика и открива удобното „число на измъкването" или „процентчето, което дава крила за нов полет".

Така действат не само партийните централи, но и структурите по места. Кърджали, Кирково, Ардино… не правят изключение. Няма воля за признание за претърпения провал. Няма и нотка на съжаление за грешки в предизборната стратегия или избора на кандидати. Няма го поне… извинението.

„Извинявайте, че сбъркахме…, че кандидатът ни беше слаб,…. че листата ни с мераклии за съветници беше „Хвани единия, удари другия",… че отново имаше задкусилие,… че словесното ни изхвърляне беше прекалено,… че губим и вината си е наша и е неморално първо да гледаме в чуждата чиния,… че…." - това е малка част от дългия списък с извинения, които избирателят очаква. Не оставки, а извинения!

Големият поет би добавил:

И ако не си готов дори едно,

единствено извинение да поднесеш –

дали е трябвало изобщо на избори да се явиш!

24rodopi.com