Какво се случи на 12 декември преди 25 години край Момчилград

Момчилградчани  поднесоха венци и цветя на паметника край Върбица в памет на войниците, които загинаха в придошлите води на реката на 12 декември 1990 г.

Преди 25 години Българската армия все още е част от Варшавския договор. Танковият и мотострелковият батальони на полка в Момчилград имат планирани контролни стрелби на полигона край село Балабаново. Обичайният път на тежките бойни машини минава през река Върбица. Този ден обаче тя е придошла, нивото й е много по-високо от нормалните 50-60 см.

Към 08.45 ч. поделението напускат 4 МТЛБ - многоцелеви транспортьор леко брониран и 4 танка с 21 души в тях. На около 250 м от въжения мост при с. Седларе първи в реката нагазват транспортните машини. Без да изчакат те да излязат, както е по устав, малко по-надолу по течението навлизат и танковете. В този момент удря приливна вълна.

Около 09.15 ч. машините вече са неуправляеми. Двигателите загасват. В началото 4-ма войници успяват да се доберат до брега и хукват да търсят помощ от поделението.

В 09.45 ч. ситуацията вече е критична. Водата се покачва светкавично, стига 3 м, скоростта на течението надхвърля 30 км в час. Вместо да скачат, докато водата все още била 1,20 м, военните получават друга заповед: да чакат хеликоптер от София, който да ги спаси. Момчетата са скупчени върху корпусите на машините и бясната река ще ги отнесе всеки момент.

Местните режат въжетата от кладенците си, за да ги подадат на бойците, но в повечето случаи напразно. Началникът на подстанцията Лютви Адем и кварталният милиционер Наско Чанков се връзват с въжета, хвърлят се в ледените води и така спасяват трима. Други също имат късмет да се спасят, но за 10 души прегръдката с реката е смъртоносна.

Към 10.30 ч. все още имало живи, които крещели от ужас.В 11.00 ч. в реката са само мъртвите войници.

Два хеликоптера идват около 12.00 ч., когато всичко вече е свършило.

Бивш офицер от българската армия разказва: „Още на 13-ти ходих по бреговете на Върбица, за да търся удавени и да събирам влаченото от реката военно имущество, така че,....ясно ми е какво и как се е случило. Но нека знаят всички, че "висока вълна" е дошла 3-4 часа след началото на трагедията и че нито един от удавилите се войници не е бил млад, т.е. новобранец - те просто са изпълнили заповедта да слязат от машините и да излязат на брега. "Уволнявките" след 3 месеца, те се удавиха, защото са "голяма работа" и не могат да се намокрят до кръста през декември, а пък началниците им - от глупост и солидарност с тях, седейки и те на сухо и чакайки да дойде Годо и ги измъкне на брега. Бог да ги прости всичките, но за мен са жертви на "прехода" и българската глупост, свързана с нея".

Първо и доста важно е да се отбележи, че в основата на голямата трагедия е тежкото природно бедствие от невижданите поройни дъждове над Родопите.

Второто, свързано със „закъснението" на вертолета е изключително тежката метеорологична обстановка, оценката ѝ за предстоящият полет и технологичното времето необходимо за спирането на задействаната вече противо-градова защита над цяла южна България. Тъй като всички полигони се застъпват, а между ракетите няма как да се лети. По тази причина на нито едно от ВВС летищата в южна България не се провеждат полети. Само радарите са работели за осигуряване на безопасното прелитане на вертолета излетял, за да се включи в аварийно-спасителните дейности в река Върбица.

На 12 декември 1990 година от Крумово излита вертолет Ми-17 с екипаж от трима опитни летци-пилоти, Никола Стоилов, Петър Тинов и отговорен пилот Цветан Василев, (последния в две заседания на Военната прокуратура в ДА /Дом на армията/ в град  Пловдив е призоваван, като свидетел по делото). Обяснявал е пред съда за изключително тежката метеорологична обстановка, развити облаци Cb-9, бурни турболентни ветрове, пороен дъжд със силно намалена видимост и гръмотевични мълнии...! Полетът е на пределно малка височина 30-50 м. над ж.п. линията Хасково - Кърджали, за да не се изгуби земята и визуалната ориентировка. С намалена постъпателна скорост, за да се компенсират силната турболентност, но само и само да се доберат до мястото на трагедията в района на село Широко поле полетът напред е бил невъзможен, обратния път е вече зает от гръмотевични облаци и затова с енергичен ляв завой в едва забележимия просвет между релефа и облаците излизат над повърхността на водата на язовир „Студен кладенец". След още няколко секунди, отново енергично завиват на дясно /така заобикалят върха Осман тепе/ и забелязват устието на мътната реката в ляво, която мъкне всичко по пътя си, до средата на язовира! Летейки нагоре по течението на река Върбица в района преди Момчилград, виждат близко до брега един заседнал БТР с няколко войници, които са отгоре върху него. От брега с въжета ги изтеглят спасители. Продължават полета срещу течението в южна посока, за да обследват повърхността на реката. Нивото на водата от придошлата стихия е толкова високо, че е завъртяла два танка на 90 градуса, от курса за пресичане на реката, оръдията сочат посоката от която са форсирали реката, а от тях се виждат не повече от 40-50 сантиметра над повърхността . В последствие става ясно, че при моста на спирка Джебел нивото на водата е 7 метра, а скоростта с която се движи водата е 1,2 метра в секунда.

За съжаление, вече е много, много късно за аварийно спасителни дейности! Но трябва да подчертаем, че екипажът и вертолетът се спасяват в тежките метеорологични условия благодарение на професионализмът на пилотите и с много късмет. Можеше жертвите да са още три.

При добри метеорологични условия за полет с вертолет Крумово-Кърджали по същия маршрут, времето за пристигане в района на Момчилград е 26 минути. От което е видно, че дори вертолета да беше излетял веднага, нямаше да успее да  помогне.

БОГ ДА ГИ ПРОСТИ !!!!

ЗАГИНАЛИТЕ

Лейтенант Илиян Попски

Лейтенант Русин Самуилов

Сержант Ангел Илков

Ефрейтор Велин Хаджиев

Ефрейтор Желязко Христов

Ефрейтор Иван Янков

Редник Красимир Канев

Редник Николай Сандев

Редник Петко Петков

Редник Стефан Стефанов

24rodopi.com