Не мия чинии, творя в евро, как да се върна за 500 лева?!

Не чуха младия, не го разбраха, сега го търсят

Жельо МИХОВ

„Чужди инвестиции" се превърна в заклинание, излизащо из устата на всякакъв калибър политици и чиновници, заемащи постове заради благодатни усмивки в посока първите към вторите. Формулата за излизане от блатото на тинясалата икономика в национален и регионален мащаб. Само дето това не са историите на барон Мюнхаузен, който може сам да се изтегли с ръка за косата, барабар коня си, от мочурището. Всъщност подобно „скалпиране" е изключителен патент на нашенци, поне що се касае за формулировката на битието в посока „оправяй се сам, използвай ръцете си". Родопчани така са влезли в собствената си схема за оцеляване, че дори вече не се оплакват. „Един за всички, всеки за себе си" е оправдано кредо в чисто историко-икономически смисъл през последните две десетилетия. Изоставени на разгула на пазарното оцеляване, нашенци покориха всички нива на западния свят. Те бяха миячи, чистачи, ягодоберачи, строители, намериха си местата в проспериращи компании и вършат всичко в полза на собственото си битие. Дори странят от собствените люде, които биха ги оставили на топло пред родния казан…

Едни закъснели милиони за акъл

„Младите хора в Кърджалийско не са наясно какво да очакват от живота в България, а посредниците, каквито са бюрата по труда, не успяват да ги убедят, че тук могат да намерят реализация. Младежите смятат, че с добро образование и квалификация е по-добре да отидат да мият чинии в чужбина, отколкото да работят в родината си". Думите са на директора на Бюрото по труда по време на презентация на Националния план за действие по заетостта. За настоящата година по него са предвидени рекордните 73 милиона лева, с които да се реализира неназованият всъщност план „Спасяване на нацията". Идеята за обясняването на подобна стратегия е бизнесът да се възползва в максимална степен от възможностите, които предлагат европейските фондове през новия програмен период. Целта е икономически растеж, по-добра среда за бизнеса и по-достъпен пазар на труда.

Родната магистрала винаги е осеяна с добри намерения. В този ред на мисли, стана ясно, че в Кърджали има над 500 свободни работни места, но липсват желаещи да постъпят на съответните позиции. Причината: две трети от младите хора искали да се реализират в Западна Европа. Проблемът с младежката безработица набира скорост през последните 20 години и достига нива до… отказ на инвеститори да разполагат бизнеса си в Родопите именно поради заплахата от „нов внос" на работна ръка от други части на страната или дори чужбина.

„Нашите младежи или ги няма, или с ума и сърцето си са в големите градове и в чужбина",

констатира шефът на Бюрото по труда в Кърджали, като по думите му това е повлияло изключително върху производителността на труда в региона и в страната като цяло.

В същото време трудовите борси в региона „издишат" и от страна на набиране на кадри за ниви и оранжерии в чужбина. Недостиг има и на желаещи да се включат в брането на ягоди и малини по Испания и Португалия. Изискванията-жени на възраст от 20 до 40 години. Жадуваното поприще от предпресъединителния към ЕС период и студентски блян на 2/3 от академичната младеж вече е извън полезрението на родопчани.

„По оранжериите се вадят пари. Спестяват се от една бригада чисто по около от 4 до 6 хиляди евро за няколко месеца. Зависи и от държавата, в скандинавските страни е по-добре, но смачкването от работа и лишенията са доста. Пък и сега възможностите са много повече. Защото англичани, испанци и шведи не си берат продукцията, а трябва да го правим ние? Ситуацията отпреди 10 години е доста по-различна, нашенци се изучиха. Преминават границата с лична карта. По всяко време могат да сменят работата си. Плюс това разбират от много повече дейности в различни поприща, за да се ограничават само в една. Родопчани са майстори, могат да работят всичко и по много", казва 45-годишен мъж от Крумовградско, който от доста лета вече е част от трудовия контингент в Испания.

Чинии мият „прохождащите", нашенци правят фирми

„Рядко е да се видят наши хора да мият чинии или да работят по автомивки. Това е само за гастарбайтери без опит. Като начало и най-вече за студенти, които следват в западни университети и просто гледат да оцелеят", споделя 38-годишен родопчанин, който от години е шеф на строителна бригада в Англия. Студенти стискат зъби и бачкат здраво докато завършат, после за отрицателно време стават „баровци", поне по български стандарти. По думите му, амбициозните младежи от планината на Орфей бързо биват поглъщани от различни компании на Острова.

„Много е трудно, но това са готови на всичко млади хора. Хора, които не ги е страх от труд и които се доказват всеки ден и надминават самите британци. За тях няма връщане назад. Не и в тази ситуация у дома. Няма как млад човек да зареже работа за 3 000 паунда пред перспективата да получава 500 лева, и дори това е съмнително, в родния град. Няма такъв луд млад човек. А на тях им се живее, те искат да си позволяват всичко, не да работят за сметки, хляб, бира и домашна ракия-ако има кой да я направи на село. Чиниите и автомивките са само прохождане и опипване на почвата. Всеки гледа да се измъкне от това и да прави пари. А тук това е възможно, стига да се работи здраво. Правиш строителна фирма, късаш си задника и започваш да караш чисто нов „Мерцедес". У дома… Имаш вуйчо някакъв и той ти дава ключовете за колата. Това е", споделя 38-годишният мъж.

Огледалце, огледалце…

„Искаме да има повече работни места в България. Хората да работят и да живеят по родните си места. Доста наши бизнесмени работят и в България, но се оплакват, че се срещат с различни препятствия. В Бурса имаме 15 промишлени зони и желанието ни е да произвеждаме заедно с вас и да печелим всички". Това казва кметът на милионната турска община Реджеп Алтепе на среща с посланика на България Надежда Нейнски.

По думите му, 50 на сто от населението на Бурса е съставено от преселници от Балканите, в преобладаващата си част – от България. Изселниците имат роднини във всяко кътче на България и затова помагат при всяка трудна ситуация на родната страна, твърди Алтепе.

Никакъв отговор

-Какво ни предлагате?

-Страната се развива във възходяща икономическа посока. Имаме голям процент на чуждите инвестиции само за последната година…

-Аз работя за 2000 евро, какво ще ми предложите в България?

-Ами…

Разговорът е проведен между експерти от Българската агенция за инвестиции и български емигранти по време на тур зад граница с цел „Да върнем младите у дома".

Въпросите казват всичко.

От тариката Том няма никакъв отговор.

24rodopi.com

На снимките:

Куфарите са стегнати за път…

… спане по пода на ферибота…

…и резултатът от здравата работа