Целта на родопския бежанец зад граница: 10 години мъка и лишения за 150 000 лева и нов дом

Жельо МИХОВ

Поне 10 години зад граница, къртовски труд, лишения за цялото семейство. Това е рецептата за нов дом. Тя е изготвена от специалисти-в строителството, земеделието, социалните услуги. От всички родопчани, които са напуснали родния край и са се влели в трудовите пазари зад граница с единствената цел-когато се върнат един ден животът им да е по-добре устроен. Планът се изпълнява от хиляди жители на планината, които вече са експерти в намирането на препитание в Англия, Испания, Италия, Германия, Белгия, Холандия и в коя ли още не от силно развитите икономики в Европа. 80 процента от гурбетчиите ни заминават с мисълта един ден отново да се върнат и установят в региона, откъдето е тръгнал икономическият им воаяж.

Границите винаги са отворени

„Не познавам млад човек, който да е бил в чужбина и да иска да остане там завинаги. Поне не и сред познатите ми. Всички отиват, за да работят здраво и след като се върнат, първата им инвестиция е в дома", разказва 30-годишен мъж от Кърджали. Прекарал е повече от десет години зад граница. Първо заминават родителите му, после той. След това и съпругата му заедно с детето, но за кратко. Сега си е у дома и строи къща. Години по-късно от първото заминаване. Купува парцел и поставя основите на новия си дом. Работи сам със спестените средства, помагат му роднини-всички с опит в строителството зад граница. Сградата е почти готова, като остава единствено да се нанесе. Споделя, че за да се стигне до този момент е необходимо много. Години на труд и лишения.

„Трябва цялото семейство да е навън и да работи. Всеки за минимум 1500 евро на месец. Няма излишни харчове, няма заведения и бири след работа. Здрав труд и силна храна за издръжливост. Така след 10 години човек може да спести достатъчно, за да мисли да строи. И парите отново не достигат. Винаги излизат допълнителни разходи и няма как-налага се отново да се излиза навън. Границите са винаги отворени. В един момент ти е писнало, искаш да се прибереш. В чужбина винаги си чужденец, не си е като у дома. Но разходите притискат и отново се тръгва на път. За по няколко месеца, за да се спестят пак пари и да се вложат в жилището. Много хора в моето село и околните, изобщо в региона, вдигнаха къщи след години на гурбет. Направиха ги като по списания, с всички удобства и лукс. Купуват земи, започват да обработват и искат така да се издържат. Никой не желае отново да заминава, освен ако не е притиснат много. Приятно им е дори да си живеят на село. Спокойно е и затова не инвестират в апартаменти в града. Кандидатстват по европейски програми, занимават се със земеделие, а гурбетът им е помогнал, за да устроят жилището си така, както им харесва", споделя мъжът. Самият той е направил заведение на първия етаж на къщата си. Дава го под наем. Целта е проста-един сигурен доход, всеки месец. По думите му тази инвестиция носи годишен приход между 5 и 6 000 лева.

Парите никога в банка-само в имот

Страната ни е в челото в Европа по лична собственост. 99% от нашенци притежават жилище или някакъв друг имот. Традицията за нашенеца е да създаде семейство около собствено домашно огнище. Влагането в имот от страна на гурбетчии се приема като инвестиция в бъдещето.

„Когато заминах имах малък апартамент в Кърджали. След двадесет години работа зад граница успях да купя още два. Инвестирах в ремонтите им, а сега се дават под наем. Аз отново съм зад граница, просто защото вече съм отвикнала от живота в България", споделя 60-годишна родопчанка. Заминава още в началото на демокрацията първо за Швеция, а после в Израел. Работи също така и в Италия, и Испания. Професията й е гледачка. Най-ниско платената работа зад граница, но с най-чист доход. „Гледането на стари хора на моменти никак не е лесно. Въпрос на късмет като при всяка работа. Шефът е бабата, а тя може да е всякаква. Да не може да се обслужва сама, да е с психични проблеми, да е заядлива или пък просто една добродушна старица. Заплащането е между 600 и 800 евро. В Гърция например вече е около 400-500, но за там е обяснимо. Парите обаче са нето. Хиляди българки се занимават с тази професия. Живеят при човека за когото се грижат-не плащат наем, храна. Съвсем спокойно могат да спестяват цялата заплата. Допълнително се вадят и още пари през свободното време. Може да се чистят къщи, да се гладят дрехи по домовете защото в чужбина и за тази дейност се търсят хора-заплащането е около 15 евро на час. Така че всяка упорита нашенка може да спести достатъчно и да инвестира у дома, където отново да се изкарва доход. Защото един ден, повечето ще се върнат. Който успее да си докара пенсия от чужбина, да има и имот от който да печели, ще си осигури едни достойни старини. Защото ако чака на пенсия от България, просто е обречен на мизерстване. Затова се и натискаме всички. Годините минават, за да можем поне на старини да бъдем спокойни и да не разчитаме на подаяния и 40 лева от държавата по празници", споделя кърджалийката.

Нов град в… селото

Къщи по селата рухват, но край тях веднага изникват нови. Масово нашенци строят нови сгради или стягат наследствените си имоти. Болшинството разчитат на средства, спестени зад граница. Цял нов квартал от градски тип вече е изникнал в Черноочене. Продължава и строителството на още блокове. Според местни, жилищата са изкупени още преди строителството да приключи. Желаещите за апартамент на село са главно изселници от Турция или гастарбайтери, работещи в Западна Европа. Разрастването на селото дори вече влиза в съприкосновение със скалите. Блоковете „крадат" място от тоновете пръст и камъни в покрайнините. Градско „отхапване" в селската агломерация. В същото време с бързи темпове върви и строителството на нови къщи на частни лица. Общината очаква хиляди изселници отново да се завърнат след пенсиониране. Икономически е по-добре обоснован животът в Родопите при размера на турските пенсии.

„Селото се разраства. Не липсват млади хора, които се завръщат и стягат къщите си. Това е радващо. Почти всяка седмица има сватби. Връщат се и хора от Турция. Магазините също се увеличават защото хората харчат. Един ден ще дойде времето когато и Черноочене ще стане град", убедени са местни жители. По думите им обаче все още няма видим икономически ефект от отварянето на „Маказа". „Ние сме на пътя към прохода, но дори не сме спирка. Но и Кърджали не стои по-добре в това отношение", успокояват се търговци.

Освен, че гурбетчии и изселници са най-големите инвеститори в региона, те осигуряват и препитание на съселяни. „Аз чакам само пролетта и лятото, за да работя. Тогава си идват изселниците и започват поредния ремонт на къщата. Кого наемат? Мен и колегата ми", посочва жител на Жинзифово. Води се безработен от 2002 година, но не остава без препитание. „Разбирам от всичко, майстор съм на всичко. Правим покриви, вдигаме дувари, каквото са решили да стегнат хората. И така се докарват пари. Цяла пролет и лято. Зимата само чакаме. На село никой не е умрял от глад", категоричен е мъжът.

***

Милиони евро се наливат в Родопите, но не от Европа, а от родните гурбетчии. Те крепят всяко българско правителство от началото на прехода. Защото ако не бяха ежемесечните транзакции и се заговореше за ножа и кокала, то спокойната властова атмосфера би възприела съвсем различна насока и за овчаря, и за остриганото стадо.

Засега обаче все още има шанс в оцеляването-и за селото, и за града, и за държавата.

24rodopi.com

На снимките:

Новата къща само на метри от порутената

Старата е премахната, гради се нова

Новият град в селото, дилемата вече не е Кърджали или Хасково