(Продължение)

Рудник
Ако намереното от нас находище позволява добив по открит способ, първоначалната инвестиция е по-малка и е в порядъка на 3 – 5 милиона лева, закупуване на земята от собствениците за изграждане на инфраструктура – пътища, площадки , разкривка – изземване на земната маса, за да разкрием запасите, тежка техника – багери, булдозери, камиони за превозване, а  вероятно и трошачка. Взривяването можем да извършваме с външен изпълнител.
Ако обаче находището не позволява добив по открит способ, инвестицията е доста по- голяма и много зависи от дълбочината на запасите. Започва изграждане на инфраструктурата и минните изработки, по които ще стигнем до запасите, за да ги добиваме. Един линеен метър хоризонтална изработка – галерия струва не по-малко от 1500 – 2000 лева, а един линеен метър вертикална изработка – комини струва не по-малко от 700 – 1000 лева. Разбира се, цените са в пряка зависимост от терена, като това са минималните.
Общата инвестиция за изграждане на инфраструктура, минни изработки, машини и съоръжения ще бъде не по – малка от 10 – 15 милиона лева. Ако дълбочината на запасите налагат изграждане на шахта, инвестицията се увеличава с още минимум 5 милиона.
Времето за изграждане на рудника е от 6 месеца – при открит способ, до две години – за подземен.
Или годините вече са станали 11 от първоначалната инвестиция.

Фабрика
Тук се започва с определяне на терен за строителство, закупуването му и  изграждане на инфраструктура. Колкото по – близо е теренът до находището, толкова по-ниски ще са  разходите за транспорт на рудата. Следва строителство на сгради, закупуване и монтаж на машини и съоръжения. Каквато и технология да сме избрали за преработка на рудата ще са ни необходими трошачки, мелници, транспортни ленти.
Общата минимална инвестиция за изграждане на преработвателни мощности е над 15 милиона лева.

Хвостохранилище
И тук се започва с определяне на терен за строителство, закупуването му и  изграждане на инфраструктура. Колкото по – близо е теренът до фабриканта, толкова по-ниски ще са разходите за транспорт на отпадъка. За да се определи теренът обаче отново са необходими детайлни геоложки проучвания, за да се определи стабилността на пластовете и хидрогеологията.
Изграждането на хвостохранилище е много отговорна и също скъпа инвестиция.
Въвеждане в експлоатация
Годините от първоначалната инвестиция вече са станали 14 – 15. Похарчили сме вече над 50 милиона и все още нямаме продукт.
Тук следва да отбележим, че изброените по-горе инвестиции, в порядъка на 50 милиона лева, са минимални и не зависят от количеството открито от нас злато. Тоест и един тон да сме открили, това е минималното, което ще вложим, ако решим да го добием.
Текущите ни разходи по добиването и преработката на златото, за да получим продукта, който ще продаваме – концентрат или кюлче са:
•Разходите, вътре в рудника  за добив, ще ни бъдат в рамките на 5 – 15 лева при открит способ и 25-50 лева на тон – при подземен;
•Транспортирането от рудника до фабриката е в зависимост от разстоянието и ще ни струва около 0,2 лева на тон километър или за превозването на 1 тон на 10 километра ще платим два лева;
•Разходите по преработка на рудата, в т.ч. и транспорт на отпадъка, са между 15– 25 лева на тон.
Общата сметка показва, че разходите за обработването на 1 тон руда са около 40 долара на тон  Отчетите на мината в Челопеч за 2013 г. показват, че там разходите са малко над 36 долара на тон руда, като това е без концесионната такса и с вероятно по-ефективни процеси от предполагаемите в нашия рудник. Текущ разход от 40 долара на тон руда означава, че при днешните цени на златото ти трябват поне 2 грама чисто злато на тон, за да оцелееш финансово. За да бъдеш на печалба и да си покриеш инвестицията, вече ти трябват поне 3-4 грама чисто злато на тон. В тези рамки някъде са и рудниците в България.

Заключение
Ако съпоставим пътя на златото с този на съвременните пари, няма как бързо да не разберем колко крехка е съвременната финансова система. В единия случай имаме група хора, които просто решават, че трябва да има повече пари и те са факт след няколко електронни операции – няма нужда дори от печатна машина. В другия имаме изключително рисково начинание, което в родните условия отнема над 10 години и струва над 50 млн. лв. още далеч преди да се добие първия грам злато.

Бележка: Статията е написана след провеждането на пространствени интервюта с експерти в областта на добива на злато. Използваният пример е хипотетичен, но описаната история кореспондира с опита у нас от последните 10-20 години.
Tavex

24rodopi.com
Share To:

24rodopi

Post A Comment:

1 comments so far,Add yours

  1. Анонимен13/3/16 09:25

    Na kvadraten metar zastroeni nadzemni i podzemni teritorii li plastat taksi smet?!:-):-):-)

    ОтговорИзтриване

Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Важно: Ползвайте материалите в 24rodopi.com, но ако уважавате труда на репортерите ни, които търсят новините на терен, цитирайте сайта. Ако поставите и линк към 24rodopi.com, нищо няма да загубите.

Администраторите на форума на rodopi24.blogspot.com пък призовават за толерантност и спазване на добрия тон под дописките. Те запазват правото си да ограничават или блокират публикуването на мнения.