Фермер №1 в Източните Родопи успява без стотинка помощи

Най-добрият овощар в Кърджалийска област се е учил от европейския опит. Трябва ни стратегия в земеделието и защита от държавата за бг производството, твърди Антон Петров

В Източните Родопи няма производител, който да не познава и да не е ползвал услугите и съветите на Антон Петров. За инженера агроном, станал „Фермер на годината" за 2015 г. в област Кърджали, няма тайни по веригата от производството до реализирането на продукцията. Колегите му казват, че присъства стабилно в областта на земеделието в Източните Родопи и служи като пример и модел за предприемчивост и интелигентен подход, пише „Стандарт".

Антон Петров е завършил Висшия селскостопански институт в Пловдив през 1993 г. със специалност „Растителна защита". Работи няколко години в тази област, трупа опит и самочувствие и към 2000 г. създава собствена фирма – „Агрокомерс" ЕООД, която търгува с растителнозащитни препарати, торове, посадъчен материал и семена. Преди години засажда 13 дка праскови, а после и 14 дка сливи. Купува техника, прави задълбочено и професионално подборка на сортовете, като отчита почвените и климатични условия, период на зреене и т. н.

Инсталирал е система за капково напояване, разполага с трактор и пълен набор прикачен инвентар, пръскачки, косачки и друга земеделска техника. Следи и прилага на практика новостите в селскостопанската наука.

Овощната градина е върху собствена земя, отглежда три сорта сливи, сред които „Йо-Йо", от традиционния сръбски сорт „Чачанска лепотица" и няколко сорта праскови – „Елегант Лейди", „Файет, както и три дка нектарини. Фермерът казва, че в Кърджали неговата продукция има добър пазар и не среща проблем с реализацията й. За региона на Източните Родопи 30 дка е сравнително голям масив. В тази част на планината най-голямото парче земя е 50 дка и само на 1-2 места има стопани с по 100 дка.

В семейната му ферма са наети 7 души, които сега, през февруари и март, има много работа. Затова Антон сам участва в резитбата на дърветата. „Това е един много важен технологичен процес, от който зависи добивът", обяснява фермерът. Затова ножиците са сред най-важните му инструменти. „Някои имат в дома си каси за съхранение на лично оръжие, а Антон там заключва ножиците си", шегува се съпругата му, която също е агроном.

„Най-красиви са градините през пролетта, когато цъфтят дърветата, и разбира се, когато са отрупани с плод", споделя Антон Петров. Според него формулата на успеха е постоянство, много работа, отчитане на всички реалности и прилагане на добрия опит.

За всичко, което е постигнал през годините в агробизнеса си, Антон Петров не е ползвал нито стотинка субсидия или пари от еврофондове. Техниката, с която разполага – трактор, шасита, плугове, дискови брани, пръскачки – е купувал през годините. Не смята да кандидатства и по новите схеми на европейските програми, защото всичко, по думите му, става доста трудно, а попълването на многото документи и голямата бюрокрация отнема време и нерви. И най-вече – никой не отчита какво и колко си взел и какво трябва да произведеш и реализираш накрая.

За сметка на това Антон познава добре земеделието в Европа. Специализирал е в Англия. „Занимавал съм се с ягоди, отговарял съм за 2000 дка ябълки във ферма", разказва агроном – инженерът от Кърджали. Според него на Острова успяват, защото има перфектна организация. „Всяка ферма в Англия е свързана с централна организация, която държи връзка с големите търговски вериги. Всички мениджъри на фермите обявяват в общ бюлетин за сезона какво предлагат – вид, сорт, количество от даден продукт. Така потребителите, например големите супермаркети, виждат коя ферма какво продава и пускат заявка. Производителят прави организация по брането, пакетажа и разфасовката по унифицирани стандарти. В определения ден тировете пристигат във фермата, продукцията се товари и експедира, като плащането става автоматично", обяснява Петров. И недоумява защо в България нещата стават по най-трудния начин.

„При нас призовават: „Правете такъв масив, заложете на тази култура" . Но никой не казва къде ще се продава продукцията. Не може един производител да е и търговец. Производителят трябва да произвежда и да кара продукцията до кантара на изкупчика. И оттам нататък не би трябвало да се занимава. Изкупчикът е длъжен да организира експедицията, т.е. всичко, което е свързано със складови бази, съхранение, палети, кашони и т. н. Или тази дейност да се поема от звено, каквото беше някогашното предприятие „Булгарплод", казва Петров. В това не влага никаква носталгия по соца, но не може да разбере защо нещо, което е доказало, че работи добре в практиката, трябва да се отхвърля категорично.

Като реалист, който отчита законите на пазарната икономика, смята, че в момента у нас всичко е стихийно. Например тази година зелето върви добре и на следващата всички сеят зеле, пазарът се пренасища, цената се срива и стопаните са на загуба. Догодина по слухове се преориентират към друга култура.

„Нужно е да се прогнозира. Навсякъде, където съм бил в Европа, хората добре обмислят и планират" , обяснява Петров и допълва, че и в Англия, и във Франция е ясно кой район за какво е специализиран. Някъде това се определя даже с държавен указ. Хората имат стратегия за развитието на земеделието 50 години напред и я следват стриктно, така е в Турция, така е и в Гърция", обяснява още Петров.

Според него на българските производители им е трудно да изнасят. Наистина се дават европейски плащания за какво ли не – за необлагодетелствани райони, за мелиорации, за междуредова обработка, за биопродукти и т. н. Но никой не пита колко е произведено и какво е реализирано . Фермерът е на мнение, че парите и субсидиите трябва да се дават на база произведена продукция . От европейските фондове само 8% от земеделците, и то крупните производители от Северна България, прибират всички средства. Но земеделието не е само жито, слънчоглед, царевица и рапица, което е почти изцяло механизирано. Т рябва и по-дребните земеделски производители, особено тези, занимаващи се със зеленчукопроизводство и овощарство, където 80% е ръчен труд, да усетят подкрепа. „Тук е мястото на държавата, иначе в България 90% от зеленчука ще е внос от Македония, Гърция, Турция", подчертава Антон Петров.

Той е категоричен, че българите могат да произвеждат, да задоволяват не само своите нужди, но и да изнасят. „За последните години статистиката показва, че нашите български почви са чисти, нямат замърсяване с пестициди . Но нашите селекционни стопанства и институти се разбиха, включително и генетиката в животновъдните ферми. Стигнахме дотам, че днес 95% от семената да са внос от Холандия, Франция и от други страни. Тук е ролята на държавата да защити земеделския производител", категоричен е Фермер номер 1 на 2015 г. в област Кърджали.

Снимка: „Стандарт"

24rodopi.com