Няма социално слаби в… гурбетчийските села

Стандартът е европейски, хвалят се кметове

Николай Михайлов

Работещите в чужбина българи продължават да са най-големият инвеститор у нас.  Статистиката на БНБ сочи, че в края на миналата година емигрантите са изпратили в България над 510 млн. евро. Изкарващите прехраната си зад граница превеждат парите  на своите близки и роднини. Реално сумата, която гурбетчиите са налели у нас, е доста по-голяма от отчитаната от БНБ, тъй като в нея не се включват донесените пари на ръка. Това прави емигрантите един от най-стабилните източници на свежи пари в страната ни. Според експерти обаче над 80% от парите, пратени от гурбетчии, отиват за сметки за вода, ток и вноски по заеми. Само около 1% от тези суми се инвестират в някакъв бизнес. В Родопите обаче, емигрантите предпочитат да ремонтират и обновяват домовете си, някои инвестират и в молитвени храмове. Нова джамия в доспатското село Касъка беше открита на 17 май миналата година. Молитвеният дом е издигнат с дарения от около 200 хил. лв., събрани от местни жители.

 

Село от гурбетчии вдига стандарта

Дарителите са предимно семействата на гурбетчии от селото, работещи из Европа. Село Касъка е място, където гурбетчиите се връщат и харчат парите си. Добрият стандарт е осигурен от гурбетчиите, а жителите имат претенции, че живеят като европейци. Младите хора също не бягат от родното си място. Като се завърнат от чужбина хората си строят нови къщи, а други извършват съществени подобрения по тях. Всяко семейство има поне един роднина зад граница, който обаче като спечели пари се завръща и ги инвестира в родното си място. Кметът на селото Джамал Шалганов посочва, че тук няма социално слаби, нито безработни. През 2015 година са се родили 9 деца, а преди три години новородените са били 14, дори има положителен естествен прираст в селото. Повечето от хората работят зад граница като шофьори на тирове. Сребрин от Касъка споделя, че си е докарвал 1500 евро на месец от тази работа, но като е спечелил достатъчно се е завърнал в родното си село, а и е искал да е по-близо и до семейството си. Хората са щастливи и живеят нормално. 

Доста  села от Доспатска община по това време на годината се обезлюдяват. Стотици тръгват на гурбет в Гърция, Испания, Потругалия, САЩ, но мощна група от почти 400 души се насочват към Англия. Във Великобритания отиват предимно млади хора – ученици в последен курс, студенти или семейства, които оставят малките си деца на баби и дядовци.

Родопската ферма в Кент

Близо 70% от 600-те работника в английската ферма Оукдън фарм в Кент са родопчани, което прави почти 400 човека от всичките, посочва  мениджърът на фермата Салих Ходжов, който е родом от село Бръщен. Стопанството на английския собственик Тим Чамбърс е разположено на 2 455 декара площ и е дало препитание на хиляди родопчани. Няколкостотин от тях са от родното му село. По-голямата част от работещите са записани по препоръка на свои приятели и роднини, които вече са работили във фермата. Те са най-вече от Бръщен, Барутин, Любча, Црънча, Доспат и Смолян. Най-трудно за  гурбетчиите е преди самото заминаване, когато трябва да се разделят със семействата и децата си за период от 6 месеца. Иначе те са свикнали на селскостопанска работа и тя не може да ги уплаши, напротив – мотивира ги да показват по-добри резултати, а и със сигурност доброто възнаграждение ги мотивира.

Освен да ремонтират и строят къщи, основна цел на гурбетчиите е да погасяват кредитите си. Младо семейство от Смолян вече трета година е в Лондон и се хвали, че е успяло да погаси кредита си от 50 хиляди лв., взет за жилище от банка. Ще поработят още, за да си изкарат пари, защото искат като се роди детето им да не се чудят как да го гледат, а да имат заделени средства. Смолянчанката Веска, която 15 години е работила като готвачка в Испания, освен, че получава солидна пенсия като се завърна в родния си град, строи къща за синовете си. И те са в чужбина, но рано или късно ще се приберат. Никога не е излишно да се инвестира в недвижимо имущество, категорична е 64-годишната жена.  

Заминаването за гурбет не е лесна работа. Освен, че отиваш на напълно непознато място, разделяш се с близките си, трябва да пресметнеш и всички рискове, които крие този избор.  Но повечето заминали са напълно категорични, че си заслужава да рискуваш, вместо просто да вегетираш в България, да живееш ден за ден и да се мъчиш. Това се доказва и от хората от Доспатско и Смолян, които са избрали риска пред мизерията.

24rodopi.com

На снимките:

В Бръщен ремонтите не свършват

Гурбетчийската джамия

Деца без родители 6 месеца в годината