Родопчани в Брюксел – уреденият град на студените хора
Примерите на Марина за нашенци, които са дошли в Белгия за по-добър живот сякаш нямат край. След всяка разказана история се сеща за нова, която се оказва по-стряскаща на фона на уж по-доброто общество.
„В началото и аз казвах, че във всеки белгийски град можеш да се чувстваш по-сигурна от което и да е населено място в България, но бързо се уверих, че не е така. Не можете да си представите колко много българи са жертва на престъпни схеми. Основно попадат на черния пазар на труда.
Пристига Осман от Кърджалийско и понеже знае турски език отива да търси работа при турци или кюрди.
И се завърта схемата „Толкова ще ми даваш за квартира, толкова ще ти удържам от надницата", разказва Марина.
Често срещана схема е новодошлите да бъдат излъгани да подписват документи на фламандски език с уверение, че това е трудов договор, а то всъщност е друго. Така Сабри Юсеин от Момчилград научил, че е получил по белгийските правила 4000 евро, че е станал съдружник с местен бизнесмен, а реално той му дал едва 40 евро. Друг станал собственик на фирма без да подозира. Че е „патрон" научил по-късно, когато на негово име започнали да пристигат глобите за служебната кола на фирмата, която той никога не е карал.
Навлизайки по-дълбоко в спецификата на емигрантството в Белгия, Марина ни предоставя журналистически материал за преживяното от Цветанка, която разказва за някои аспекти на имитацията или казано с други думи, честата употреба на лъжите.
Първоначално намерението тя и съпругът й да заминат е взето заради ипотечен кредит на жилището, в което живеят. Те решават, че в чужбина по-бързо ще го погасят. Първите две години прекарват в Брюксел. За този период от живота си, нашата героиня казва, че е най-страшният в живота й. „В България бях една самостоятелна личност, която се справя сама с всичко, но тук се наложи да стана това, което не съм".
Тя смело разчупва мита, че българите се обичат да си помагат в общата си емигрантска съдба.
Още с кацането на летището остава поразена от драстичната разлика между България и Белгия. „В Брюксел е красиво, ако си турист, но ако живееш там, за теб се превръща в затвор". Странни за нея се оказват еднаквите високи сгради, еднаквите улици и къщи – ако не познаваш града, шансът да се загубиш е огромен. Цял месец тя се вози с метрото из огромния град, докато го опознае.
Голяма пречка за адаптацията й се оказва езикът - „Дойдох тук без да знам никакъв език, но домъкнах със себе си учебници и сега си благодаря заради предвидливостта си!". Нейният съпруг говори свободно турски, а там турскоговорящите много лесно и бързо се ориентират в обстановката.
Колко е различен светът!
Разликата в неговото възприемане е резултат от събирането на различните националности на едно място. Българските и турски кафенета са точките, в които най-лесно можеш да намериш работа. Посещавайки ги, срещаш съответните хора. Проблемът е, че там има само … мъже.
„На мен като християнка това не ми направи впечатление. Отивах в кафетата, опитвах се да се сприятеля със сервитьорките, но това се изтълкува съвсем зле и проблемите не закъсняха". С други думи, Цветанка преживява класически културен шок. „Навсякъде гледаш негри, мароканци, цигани и турци, няма какво да си кажеш с тях". Изолацията я поставя вкъщи пред българската телевизия, която я успокоява. Системата на живот там кара хората да разпределят времето си, всичко се планира предварително и за него се организират срещи.
„Циганите тук правят какво ли не…мъжете си намират работа по строителството, но не работят добре. Събират желязо, занимават се с кражби, сводничество, ужас! А жените.. понякога казват, че чистят къщите, но нали разбирате за какво чистене става дума? Извършват секс услуги за по 20-30 евро. Вечер обикалят кафенетата и търсят клиенти. Улицата на проститутките в Брюксел се намира на „Gare De Nord", т.нар. джамове, където проституират българките от Сливен. Е, каква българска общност да има в Брюксел?".
„Джамовете" станаха хит в България преди години. Нали помните мургавия чалгапевец. Но животът тук не е „Гъци, гъци", „джамове" и „Лидъли". Едни са щастливи с пазаруването на евтини храни в „Лидъл" или зяпайки голи жени в „Джавовете", но за хората с критерии културният шок е неизбежен", казва Марина, визирайки „Белгийски вечери" в изпълнение на певеца Амет, който е бил гурбетчия в Брюксел.
За финал ни разказва за клип на крайната националистическа партия "Влаамс беланг" (Фламандски интерес), излъчен по местните телевизии. „Брюксел не е добро място за живеене на чужденци – постоянно е студено и вали, мръсно е, а месото, което се сервира, често не е съобразено с "някои традиции" и е свинско", гласи посланието на националистите.
24rodopi.com/Брюксел
На снимките снимките:
Забързана белгийка и…
…отчаян имигрант в Брюксел
В предишната част:
Дядо е бил гурбетчия в Исчеке, аз ще съм в Брюксел, а нашето село ще умре!
Четете тук
Българите крадат, проституират, мамят в чужбина.
ОтговорИзтриванеТурците и ромите работят. Това е разликата.
Вярно е с оригинала...от българина в чужбина само лошо може да видиш,докато от турци,кюрди,араби или местни полза.....българина по кръв е престъпник
ОтговорИзтриванеNe sim vijdal ciganin da raboti ka4estveno
ОтговорИзтриване09:50
ОтговорИзтриванеТАКА СИ МИСЛИШ ТИ, ЗАЩОТО АКЪЛА ТИ Е ГОЛЯМ КОЛКОТО ПОЛОВИН АСПИРИН ! "ТОВА" Е РАЗЛИКАТА !!!!!!!!!! ПЪЛЕН БУНАК !!!!
стига сте се плуели взаимно. Турци , българи или каквото и да е? в Белгия ако имаш роднини си добре до колкото да ти помогнат за квартири , след което даже здравей няма да ти кажат. Това е положението там. Многократно отивах и се връщах без резултати. Поне в България като си знаеш правата даже и да не си българин си намираш работа, която е ниско платена, но поне си в сигурни ръце.
ОтговорИзтриванеne e taka ne ste pravi ot 4ovek do 4ovek ima golqma razlika az rabotq vav avstria sas grupa balgari i vsi4ki si pomagat i se ovajavat i zatova rabotata spori i vseki e predovolen taka 4e ima takiva balgari koito 6te gledat samo da te oberat no ima i dosta dobri koito mnogo mnogo pomagat
ОтговорИзтриване