Летящ боклук за „Добър ден!”, „красива” алея за нова булка!

С пари или без пари нека бъдем по-добри!

Жельо МИХОВ
„Евала на момчето, ще се жени и преобрази входа! Преди какво беше? Същинска джунгла! Тц-тц, браво". Оценката е на живеещи в панелна кооперация в кърджалийския квартал „Възрожденци". Насочена е към техен комшия, който нае работници, които изкорениха храсталаци и треви, направиха алеи и поставиха нови плочки пред входа на блока. Само за дни визията бе „Брех, можело значи!".
Действията са продиктувани от важно семейно събитие. Млад мъж от Кърджали ще сключва брак с чужденка. Германката обаче едва ли би се възхитила от състоянието на семейното жилище, използвано от майката на младоженеца и брат му решава да извърши ремонта. Всичко е за „Отличен", а примерът остава.
„Значи ако всеки задели средства и потърси съдействие от своите съседи, нещата могат да станат по-добри или поне такива за окото. Колко струва това да живееш в по-добро място? Малко пари, малко единство, малко и собствен труд. Защото и да не се плаща-няколко съботи поред, ако се събират комшии, и могат да променят околната си среда", коментират съседи на инициативния, но с повод, кърджалиец.

Защо „Направи си сам" е последната надежда на нашенеца?

Хиляди боклуци „красят" „небостъргачите" на Кърджали. Районът около блокове 14, 15 и 16 във „Възрожденци" се е превърнал в сметище поради две неща-мързел и височина. Стотици найлонови торбички с отпадъци са изхвърлени от терасите на сградите с един вход и пръснали съдържанието си из тревата и клоните на околните дръвчета. „Всеки си прави пас, никой не знае кой точно е извършителят. Обикновено се хвърлят вечер. Ако асансьорът е развален и го мързи да слезе, просто хвърля боклука през терасата. Просто и ясно, както и много отвратително. Под блоковете има дюшеци, бутилки, торбички, каквото му дойде на ума на човек да изхвърли. В къщи да е чисто, а навън-нали е на държавата, може и да е кочина", коментират хора от въпросните блокове. Гледката е ужасяваща. Там няма сезони. Има боклук, който не може да бъде скрит нито от снега, нито от зеленината-нищо не прикрива манталитета на мързеливеца. В същото време всички се възмущават. Сякаш виновните не са сред тях. Не, отговорността е само една-на фирми, община, държава, марсианците…

„Плащаш 1500 лева за саниране, но става за дни"

„Не чакаме програми. Цял живот сме чакали, стига толкова, събираме пари и всичко се случва". Думите са на жена, чието жилище е било санирано, въпреки мащабно прокламираната програма за безплатна енергийна ефективност. Кърджалийката е заделила средства и апартаментът й вече е кръпка в олющената панелка. Отпечатък, показващ на комшиите „Вижте как щеше да е всичко ако бяхте се включили!". Много собственици на жилища в кооперации обаче са били единни и са наели майстори, които да дадат нов шанс на овехтелите сгради. Парите се събират от домоуправителите, избират се изпълнители и… работата е свършена за дни.
„Вземаме по 30 лева за квадрат, при положение, че материалите са от нас. Вдигаме скелето и започваме работа. Аз съм само с един помощник. Скелето е мое и затова печалбата ни е по-голяма. По принцип наемът на скеле е в порядъка на около 150 лева на месец в зависимост от квадратурата, дори обаче и ако го ползваш за седмица. За да е твое обаче, парите са 160 лева за две рамки, които покриват 5 квадратни метра. Трябва и помещение, в което да се съхранява, също и транспорт. Иначе клиенти винаги има. Надницата ми със собствено скеле е 120 лева на ден, за помощника-50 лева", споделя един от майсторите при санирането с дълъг стаж в региона на Източните Родопи.

„Даваш пари, ама все капе вода"

„Преди години целият вход приготвихме пари за ремонт на покрива. Беше станало нетърпимо-на последния етаж събирахме буквално вода в кофите при проливен дъжд. Пиеш си ракията в хола и гледаш мач, а отгоре „кап-кап", ту по главата ти, ту в чашата", разказва Светлин от кърджалийския квартал „Възрожденци". Той е бил и един от инициаторите за ремонт на покрива. „Повикахме една бригада. Тия разчистиха баластрата, започнаха да лепят, приключиха и си заминаха. След време отново същото. Кап-кап, течовете продължиха. Отново събрахме пари, щяхме да търсим други майстори и си останахме с търсенето. Аз така и не разбрах какво се случи с парите. Един комшия обясняваше, че са дошли други момчета, направили някакви процедури, а промяна така и не стана. Парите ги няма, нищо не е свършено качествено, а водата вече достига и до по-долните етажи. Аз местя кофите у дома при проливни дъждове и не искам да правя нищо заедно със съседите ми. Някой тарикат се възползва от парите и отново се доказа, че заедно не можем да свършим нищо качествено. Сега някакви нови програми, безплатно това-онова. Не мисля, че ще стане нещо. Аз съм си свикнал с водата, другите надолу да му мислят, защото рано или късно тя ще достигне до тях. Животът ми мина с кофите, време е и те да усетят как е да си на открито пък макар и с покрив над главата", смята 60-годишният кърджалиец.
„Направихме сдружението на собствениците буквално за дни. Вечер обикаляхме от етаж на етаж и от врата на врата разяснявахме на всички, че ще е безплатно, че няма да дадат и стотинка и т.н. Някои веднага подписваха, питаха с какво друго могат да бъдат полезни, има обаче и дървени глави", обяснява Сабрие. „Част от съседите отказваха дори да чуят за саниране. „Това е измама. Някакви некадърници ще дойдат и нищо качествено няма да свършат. Няма да подписваме, изобщо не искаме да се занимаваме, не ни интересува", бяха отговорите. Казваш им, че каквито и да са фирмите, всичко е безплатно и 100 пъти ще е по-добре след тяхната намеса отколкото в момента в състоянието, в което се намира кооперацията. Те обаче си държат на своето. Когато събирахме пари за саниране на входа, също не пожелаха да участват, а когато е безплатно се оправдават с некадърни фирми-изпълнители. Това не може да се проумее.
Готови са да продължат да живеят в нещо, което се разпада, без дори да си мръднат и пръста, за да се промени нещо. Когато всичко приключи, едва ли отново ще са доволни, едва ли ще кажат и едно „благодаря" за усилията на съседите си всичко да е точно с документацията и всички тези мерки за енергийна ефективност да се случат", споделя жената, инициатор за учредяване на сдружението на собствениците.

44 „тарикати" искат нова визия за блока, но без пари

54 са сдруженията на собствениците, които са регистрирани в Кърджали, сочат данните на Общината. 44 от тях кандидатстват по програмата за енергийна ефективност. Десет пък са били готови да поемат 25% от разходите само и само да бъдат „енергийно ефективни". Те обаче вече са прехвърлени към новия вариант „100 на 100 без пари". Недоверчивостта на родопчани за „безплатния обяд" е победена от три кооперации, които вече са завършени. Две от тях са въведени в експлоатация.
29 са одобрените сдружения на собствениците при кандидатстване по програмата за м.г. в община Кърджали. Три са тези през 2016 година. В момента тече процедура са окончателното им влизане в режим „Безплатно саниране". Договорът първо се сключва между сдруженията на собствениците и Община Кърджали като следва одобрение впоследствие от Министерството на регионалното развитие, което прави контракта с фирмите-изпълнители. Към момента обаче нито една кърджалийска не е на „дневен ред" при изпълнението на дейностите по саниране.
24rodopi.com
На снимките:
Това е резултатът от метода „Оправи се сам"
Саниране за милиони…
… и саниране за хиляди