Защо всяка година хиляди се събират на площада в Джебел

От 1989 г. насам на 19 май очевидци и участници в събитията си припомнят как погребение се превръща в невиждан протест в Джебел. На този ден по традиция се припомня не само началото на съпротивата срещу насилствената смяна на имената на българските турци, но и този на т.нар. „Голяма екскурзия" към Турция, предшествана от репресии в милиционерските участъци на Кърджалийска област.

Всяка година ДПС провежда възпоменателен митинг. На 19 май 2016 година ще има две мероприятия на един площад…

В средата на май 1989 година в Джебел е заловен главатарят на местните противници на „възродителния процес" Исмет Панишев-Паниша. Държавна сигурност пък е узнала за готвени на 22 май протести в страната. От седмица текат и безсрочните гладни стачки на над 100 души. В Джебел също се организират за 22 май, но…

На 18 май в родопското градче умира един от най-уважаваните възрастни турци, Местан Агата. Погребението трябва да бъде на следващия ден. Паниша е в ареста на милицията.

„На 19-и сутринта го връщат у дома. Междувременно през нощта ние обикаляхме от къща на къща и в Джебел, и в селата на общината, за да обясняваме, че всички трябва да бъдем на погребението на Местан Агата и, че погребението е само претекст за струпването ни всички на едно място", разказва кметът на Джебел Бахри Юмер, участник в събитията. Така на 19 май в центъра на Джебел се събират хиляди жители на града и околните села, а погребението се превръща в първия масов мирен протест на турците.

„Тогава ние, джебелчани, първи скочихме с исканията да ни бъдат върнати незабавно рождените имена. Огромното шествие мина да поздрави гладуващите в революционния квартал „Изгрев", а и пътят към гробището минава оттам. Научихме, че войската и милицията са получили заповед да стрелят на месо", продължава спомените си Бахри Юмер. Водачите на протеста са разпоредили вечерта всички да се приберат по домовете си, а на следващия ден към 10 ч. отново да излязат на площада. Същата нощ Джебел е блокиран. Има много задържани и бити.

„Много мъже получиха инфаркти. Други ги увиваха в пресни овчи кожи, за да зараснат раните им от побоищата. На лекарите беше забранено да дават първа помощ на пострадалите и да се грижат за тях", спомня си Бахри Юмер. Тогава е експулсиран председателят на Дружеството за подкрепа на Виена 89 Авни Велиев.

На 21 май България отваря границите си – не за свободно пътуване и туризъм, а за принудително екстрадиране на „враговете на народната власт и генералната линия на БКП". Паниша е качен на първия влак за Виена. След 29 май пък започва така нар. „Голяма екскурзия".

24rodopi.com