Тъжната действителност за младите: Желание има, идеите „увисват”, а „искам промяна“ става в чужбина

Николай Михайлов

„Не виждам смисъл да остана в България". Тази реплика ще я чуете не само от по-възрастни родопчани, а и от току-що завършили млади хора. Абитуриентските балове преминаха и тази година, както и суматохата около тях. Сега порасналите ни деца се стягат за чужбина или университетите в големите градове. Така е всяка година, нищо ново под слънцето, както се казва. Много вече са приети в университети в Холандия, Германия, Англия и други европейски държави.

Една от тях е Росица, която завърши смолянската ПМГ „Васил Левски" с отличие. Тя вече е приета в специалност „Компютърни науки и софтуерно инженерство" в Германия. „Там ще получа един много добър старт в кариерата си. Стандартът на живот е много висок, а дали ще се върна, не мога да кажа. Със сигурност ще идвам, за да виждам семейството си, но след като завърша не мога да кажа", споделя момичето. На въпроса какво трябва да се подобри в родния край, за да останат младите хора и да се завръщат тук, Росица се замисли и посочи, че градът не е привлекателен за младите хора.

Светът е глобален, искаме да живеем в европейски градове

Младен пък се ядосва на този въпрос и апострофира. „В кой век живеете, светът е глобален, искаме да се развиваме и да живеем в развити европейски градове и най-важното да печелим добре, а не като моята майка. Тя висшистка с 26 години трудов стаж на едно и също място и получава 500 лв. и то не чисти. Ние не искаме да търпим и да се мъчим как да свържем двата края, да живеем на кредит и да създаваме деца мъченици. Изборът си е наш-в чужбина, може да е трудно, но си заслужава", категоричен е Росен.

Повечето от младите хора изобщо нямат идеи какво трябва да се направи, за да останат в Родопите. Как да се подобри животът им, за да не напускат родното си място. Те живеят с инерцията от годините, натрупана от родителите. Те са израснали с мисълта, че за да просперират трябва да се махнат от планината. Информационните технологии им дадоха

възможност да опознаят света, да контактуват и да осъзнаят, че родният край е тесен за техните души. Те виждат, че който и да дойде на власт бедният си остава беден, а богатият става по–богат. Виждат, че колкото и да работиш не можеш да получиш повече, а още по-страшното „търпи, защото можеш да останеш без работа, радвай се и на нищожните пари, които получаваш, защото ако останеш без работа няма да имаш и тях". Това са чували и чуват децата ни, докато растат, а Милка най-точно казва: „ В нашата държава живееш живот на кредит. Нищо няма да се оправи, ще става по-зле".

Да, децата ни нямат идеи какво да се направи, за да стане регионът по-привлекателен и те да не го напускат. Не трябва и да им се сърдим. Те нямат идеи, но по-възрастните и то от времето на соца имат.

Постановление №43 срещу „IT село"

Бивш кмет от онези години е категоричен, че Постановление №31 на МС е било уникално за времето си и признато като стратегия дори и на Запад. „Преференции за хората, които живеят в планинските райони, по-високи заплати, по-евтини жилища, създаване на инфраструктура в селата и градовете. Помните ли и така наречените младоженските заеми? Ако вземеш 10 хиляди лева и в рамките на три години родиш две деца, държавата ти ги опрощаваше. Какво да говорим повече! Но сега местната и централната власт работят на парче, четири години мандат и толкова. Гледат дотам, а не в перспектива", посочва с болка бившият кмет.

Наистина е така, всичко се върши на парче и само на думи. Наскоро бизнесът се оплакваше, че няма кадри в машиностроенето и за шивашките цехове. В същото време, същият този бизнес дава по 300-400  лв. заплати. Популизъм. Всеки гледа да се изяви на дадени форуми и всичко си остава там, където се е изявил.         

Висяща остана и преди три години лансираната идея на младия програмист Иван Куков за „ИТ село". В обезлюдените села да се настаняват специалисти по програмиране, разработчици на софтуер и хора с професии, които могат да се упражняват дистанционно. Тази идея е била сред най-обсъжданите в конкурса „Купи село, създай по-добро място за живеене в България", който е бил част от кампанията в социалните мрежи на „Купувайте повече български стоки". Професията на програмист дава възможност за работа, от която и да е точка на света. Необходим е само достъп до интернет и стабилно електрозахранване. В ИТ село програмистите могат да съчетаят с професията си пчеларство и градинарство. Младите хора трябва да си закупят къщи на село, като всеки работи от къщи или от импровизирана офис сграда. Плюсовете на идеята са, че при заселване на голяма група от ИТ специалисти, по естествен път се създават работни места за хора с други професии, поради нужда от детска градина,  начално училище, лекар, частна охрана, кафенета, ресторанти и др.

Реализацията на идеята за ИТ село обаче зацикли поради някои проблеми – липсата на добра интернет връзка, нуждата от стабилно електрозахранване, добри медицински грижи за хората с по-малки деца и разбира се уреждане на собствеността.

Млади хора се заселиха преди години в родопското село Гудевица и се занимават със земеделие. В обезлюденото селце вече са се пренесли почти за постоянно тридесетина младежи, сред които италианка и испанец. Отглеждат ценни билки, мурсалски чай, касис, зеленчуци, опитват и с животновъдство.

Ученици зарязаха компютрите и хванаха мотиките

Широк отзвук в цялата страна получи стартиралата инициативата „Минало и бъдеще сега" на група смолянски ученици Bright Future (Светло бъдеще). Изоставената градина на възрастна жена от „Райково" вече е напълно неузнаваема след намесата на тийнейджърите. До момента в „Светло бъдеще" са се записали 44 доброволци на възраст между 15 и 18 години. Те ще изкарат времето от средата на април до края октомври като на малки групи посещават възрастни хора веднъж седмично. Целта им е засадят различни зеленчуци в градините им, да пазаруват вместо тях и чистят домовете им. Те ще садят картофи, домати, краставици, цветя и ще възстановяват изоставените градини. Едната част от реколтата ще дарят на възрастните, а другата ще продадат. С парите от продажбата ще купят нови семена, за да не се прекъсва инициативата. Единственото, което искат в замяна е възрастните да им разкажат местните легенди, забравените традиции и обичаи. „Така младите ще направим нещо смислено, вместо да се чудим какво да правим през лятото, което ще е полезно и за нас", коментира ръководителката на групата Натали Папучарова.

Единици ентусиасти се мъчат да правят нещо, за да върнат живота на селата и града. На идеите на младите хора тромавата бюрократична машина по администрациите обяснява как не може да стане, а не какво трябва да се направи, за да се получи.

Има и европейски програма за младежката заетост и програмата за Развитие на планинските райони, в която за съжаление Смолян не попадна, отново заради недомислието на политиците. Възможностите не са много за хората останали тук. Време няма и трябва да се действа, защото Родопите ще станат като резерват–красива природа и обезлюдени къщи. А дотогава ще звучи рефренът: „Не виждам смисъл да остана...".

24rodopi.com

На снимките:

Младежите в Гудевица;

Учениците с мотики