Колкото искате лъжете Турция и лапайте парички, но имайте срам поне от сълзите на децата!

Първа новина.

След арестуването на най-страшния мъж на планетата – Булдозера от „Ислямска държава", кърджалийска транспортна фирма открива линия от Източните Родопи до Сирия. Идеята е стара, но едва след като сирийската армия задържа 130-килограмовото страшилище на „Ислямска държава в Ирак и Леванта" – Булдозера, прочул се с бруталните екзекуции на пленници на групировката, се дава зелен сигнал за пътя на луксозните ни автобуси към някогашната столица на Умаядската империя.

Втора новина.

В Кърджали се състоя шестият Национален етнофестивал „Кърджали-столица на толерантността 2016".  Изпълненията на 300 танцьори и певци от различни региони на страната щяха да „срутят" Дома на културата. Голямата зала се „пръскаше" по шевовете от многобройна публика.

Това са двете топ новини от уикенда в Кърджали.

*

Глупости.

Нито ще има автобуси от Кърджали през североизточните територии на Сирия, контролирани от „Ислямска държава", за Дамаск, нито е имало Национален фестивал в града край Арда. Това за Булдозера и кърджалийските автобуси до Сирия, а скоро и до Ирак, е попадение на местните зевзеци. Втората „новина" пък е творението на организаторите как без да се прави нещо могат да се усвоят внушителни средства, стига да го оформиш документални и да пробуташ на медиите режисирани снимки.

Адмирации за народния фолклор и първата „новина". Ще си позволим повече изречения за втората „новина".

Какво се случи в събота?

Вбесени родители позвъниха в редакцията. „Измамници правят някакъв фестивал. Детето ми плаче, че е пяло в празна зала. Десетина минути имаше някаква церемония, участниците бяха накарани да седнат в залата, за да бъдат направени снимки, а после 2 часа столовете бяха празни. За първото изпълнение на читалището – организатор на фестивала, имаше двайсетина родители. Те си тръгнаха заедно с представителя на Общината. Дори водещият не издържа и нахока организаторите за празната зала", гневеше се родителят.

Друго дете пък изрекло смутено „Тате, фестивалът беше за празни столове!".

Родители ни изпратиха снимки и видео за това, което се е случило в Дома на културата на 4 юни 2016 година. Определят го като „Какофония", „Гавра", „Пародия"….

Да твърдиш пред спонсори, че си организирал Национален фестивал е пресилено дори за нагласено на книга. Все пак на сцена са били само групи от Стремци, Кобиляне, Чилик, Островица, Широко поле, Енчец, Миладиново, Рани лист и други населени места в област Кърджали.

Понеже фестивалът не е по принцип с конкурсен характер, всички били отличени с грамоти за участие.

Няма лошо, но раздайте наградите накрая. Защото най-голямата награда за децата са аплодисментите на публиката. Някой заблуден батко или кака може да бъде заблуден с хартийката „Грамота", но децата искат своето, истинското, а това са усмивките на зрителите.

*

Може би турските дипломати този път трябва да погледнат по-внимателно на случващото се в Кърджали с финансиране от Анкара. Не конкретно за съботния "фестивал", защото в залата нямаше представители на турската държава, а за всичко, което се е случвало в последните години и ще се случва по отношение на турската култура.

Мамят ви, Ваше Превъзходителство г-н Генерален консул на Република Турция! На книга Ви свалят звезди, но реалностите са тъжни, Ваше Превъзходителство!  Като се започне от усвояването на средства за турски фолклор, турско читалище, турски вестник, турски сайт, турски сдружения на култура и партньорство, поставянето на „златни" керемиди на покривите на джамии и месчити…

Ако се правеше какво трябва, „Адам гиби" – както казват възрастните турци, в Кърджали щеше да има турско радио, а не кърджалийци да слушат радиото на Хюсеин от Ксанти; щеше да има вестник на турски език, но с реални читатели; щеше да има турски театър; щеше да има групи за турски песни и танци, а не отбиване на номер със стари изпълнения; залите щяха да се пълнят без команда „под строй след работа, защото консулът ще дойде"…

Не е работа на една медия да се бърка в работата на турските дипломати, нито на Анкара на кого, как и по колко да дава. Не ни интересува и защо един от подпомаганите мрънка „Взимаме, ама и от нас взимат!".

Когато обаче се подиграваш със стотици деца заради „уйдурма фестивал", това ни задължава да кажем на висок глас: Колкото искате лъжете Турция и лапайте парички, но имайте срам поне от сълзите на децата!

24rodopi.com
Бележка на редакцията: Ще повторим - не е важно кой колко лева е платил за съботния фестивал. Сълзите на децата ни карат да повдигнем въпроса за ревизия на проведените мероприятия през годините и да се вземат мерки за бъдещите фестивали, концерти и други инициативи за популяризиране на турската култура. Да се видят, аджеба, съорганизаторите дали пък не са фантомни.