След „Ти защо не знаеш български, бе?”, Сдружение пита: Какви са мерките за допълнително усвояване на български в детските градини?

Кога и какви мерки ще се предприемат за създаването на допълнителни условия за усвояване на български език от децата в Детските градини в община Кърджали, за които българският език не е майчин? Какви мерки ще бъдат предприети за нормализиране на бройката на децата, които посещават Детски градини в областния център?

Тези въпроси задават от Сдружение „Алтай" в писмо до кмета на Кърджали Хасан Азис и министъра на образованието Меглена Кунева. Питането е във връзка със създаването на допълнителни условия за усвояването на българския език и 200-процентовата  пренатовареност на детските градини в Кърджали.

„Както добре ви е известно преобладаващата част от населението на община Кърджали е етнически турско. Респективно за повечето деца в предучилищна възраст българският език не е майчин език. Въпреки това прави впечатление, че в повечето случаи децата от етнически турските семейства, още от детските градини се третират като такива, за които българският език е майчин, и преподавателският персонал в повечето детски градини, администрирани от Вас, често изисква и натяква на родителите на тези деца, че трябва да си научат децата на български в семейството, като често се дава и съвет вкъщи да се говори на български език, което по същество представлява и вмешателство в семейния живот на гражданите /Чл. 8 от ЕКЗПЧОС/.

Още при първоначалното си постъпване в детска градина на 3, 4 или 5-годишна възраст, често самите деца, за които българският не е майчин език, биват навиквани и укорявани на български т.е. на напълно неразбираем за тях език, като често този укор е и от рода на „Ти защо не знаеш български, бе?". Така се получава няколкомесечен въвеждащ тормоз върху психиката на най-малките, които не са етнически българи.

В Чл.16 на ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ ясно е записано следното:„За децата и учениците, за които българският език не е майчин, се създават допълнителни условия за усвояването му с цел подпомагане на образователната интеграция при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за усвояването на българския книжовен език". Подобно изискване за създаване на допълнителни условия за усвояване на български език от децата е отразено и в други подзаконови нормативни актове.

Ясно е, че тези допълнителни условия трябва да включват и възпитателки, владеещи едновременно и двата езика. Ясно е и това, че такива допълнителни условия не може да се създават в детски групи от по 38-40 деца, каквито са всички в гр. Кърджали например. Същевременно наред с описания проблем, броят на децата в групите, в повечето Детски градини в Областния център е между 38 и 40, т.е. двойно надвишава законовата норма за водене на нормален учебен процес, което също е уникално за град от провинцията, като Кърджали.

Съчетанието на описаните два проблема създава директен психологически тормоз върху крехката психика на децата от етнически турските семейства, като в голяма степен отнема шанса за равен старт в образованието на тези деца", мотивират питането си от „Алтай", посочвайки и примери за подобно отношение в детските градини „Чайка" и „Вяра, Надежда и Любов".

24rodopi.com