Шефът на полицията и издирваният главатар Мехмедали пиели ксантийска ракия, другите разбойници въртели чеверме в двора на управлението

Учителят Мухаремов също търсеше Знака на Орфей, твърди изследователят Христо Красин

Малцина знаят, че някога издирването на съкровища е било свободна стопанска дейност и в България, така както днес е в западния свят. Имало е, разбира се, закон, който е нормирал предприемачеството  в тази насока, но той никак не е бил толкова рестриктивен, колкото е приетият след 1944 година и който и до днес, но  с леки корекции, по-скоро, създава предпоставки за престъпност отколкото да противодейства. Днешните нормативи в по-голяма степен подтикват към нарушаването им, от колкото да действат регулиращо и превантивно.

В следосвобожденска България иманярството не е било престъпна работа и е  организирано  така, че нито държавата да губи, нито пък издирвачите на антики  да бъдат обезкуражавани, оставайки с обидно ниско възнаграждение.Така, свободни и не притеснявани от властта,  на 3 септември 1923 година в Пловдив се провежда първият сбор (конгрес) на иманярите. Това е и поводът да потърся за разговор писателя, изследователя на историята и историческите процеси, както  и анализатор и познавач на иманярството, Христо Красин.

-Какво се знае за този конгрес и защо не се е създала традиция иманярите периодично да си организират срещи!

-Сведенията са оскъдни, няма запазени „конгресни” документи. Сборът се е провел в Пловдив в салона на някогашното кино „Балкан”, на старата главна в Центъра. Било е избрано ръководство и разискванията са продължили  цял ден. Но когато се е отворила темата за районирането на държавата на „търсачески зони”, тогава се изпокарали. Идеята е била всеки кой от където е, да търси в близост до местоживеенето си, а не всички да кръстосват из цялата държава. Целяло се е създаване на някакъв порядък със запазване на възможността различните райони да се подпомагат с информация и други средства, нужни за дейността.

Следващ опит за събор се е провел в Габрово през 1927 година, но и той е останал без резултат. Когато през1944 година властта се сменя, бива приет изцяло забранителен за личната иманярска инициатива закон. Легализират се само случаите на непреднамерено откритите съкровища, при което държавата изплаща някакъв мижав процент възнаграждение на „съзнателния гражданин”, така както е и сега.

-И какво излиза, законът просто те тласка към „тъмната археология”, както наричат иманярството!

-Ами да! За либерализма на закона, действащ  през първите десетилетия на миналия век говори и следния факт! На конгреса в Пловдив присъства и човек от Ардино, кой мислите, че е той? Това е заместник началникът на местното Полицейско управление, Минко Караминдов. Човекът си е имал иманярски увлечения и се е занимавал с това, спазвайки закона. Имал е и много приятели в иманярските среди. На сбора в Пловдив се е знаело кой е, но това не правело впечатление никому. Никой не го е смятал за шпионин, който може да им навреди.

-До колкото знам законите  в държавите на запад от нас  по-скоро стимулират към частна издирваческа инциатива. Имам познат българин, който е уж емигрант, а се занимава с търсене на  съкровища от което печели съвсем легално страхотни пари…

 -В държавите с истинска демокрация  от археологията се печели, в тази насока са впрегнати и държавната и личната инициатива…облечени в модерни нормативи!

-Скоро разговарях с един ардински „ценител” на артефакти. Не пожела да споменавам името му от „съображение за сигурност”. Та той спомена за златната лира на Орфей, издирвана по света, както и при Орловите скали край Ардино. Разказа легендата за това как орли били донесли вещите на певеца след разчленяването му от фуриите и как те били скрити в някаква пещера. Оставили и знак някакъв, надпис по скалата… Вие какво мислите за тази легенда-през последните години усилено се говори за нея?

-Има някакви древни сведения , че е възможно Орфей да е роден, да е живял определено време в този край на планината или че само е минавал по тези места. Но историята не ни казва нищо конкретно. Освен легендите. И аз съм чувал за това как орли донесли златната лира на Орфей… Другаде се твърди, че крилати коне-пегаси са долетели с арфата, всъщност лирата е вид арфа…

Темата има и такава вариация - златният инструмент е намерен в подземие под Орлови скали, но след като е бил изнесен, „ценителите” предизвикали изкуствено свличане на  каменните сипеи наоколо и така входът на пещерата е бил затрупан. Останал обаче знакът, издялан  някъде по камъка. Другаде се говори, че арфата си е в подземието, но при всеки опит да се вземе, някъде от горе се спускал орел и прогонвал натрапника!

-Само това ли се знае като народни предания?

-Няма засега открити достоверни исторически извори, няма база за проучвания освен мълвата. Някога се бях впечатлил от това, че този знак се търсеше и от един мой учител, Мухаремов. По специалност беше историк, но ни преподаваше по физкултура, може би поради липса на учителско място по основната му специалност. В средните гимназиални класове той беше организирал група от ученици в кръжок по история! Обикаляхме по махалите и селата и събирахме различни старинни предмети, главно от бита… Така в гимназията ни се появи първата историко-етнографска сбирка в района. Та този историк, струва ми се, съвсем професионално издирваше знака на Орфей в това число търсеше ги и по Орлови скали…

В района на Ардино има и много други грамади носещи имена, повечето от тях популярни сред иманярите. Такива са Кечи кая (кози камък), Хамбар кая (камъкът-хамбар), Куру кая (сухият камък), Кара кая (черният камък) и така нататък… Та покрай който и камък да минехме при нашите „исторически походи”, както ги наричаше учителят Мухаремов, все заръчваше да гледаме за знака на Орфей. На въпроса, какво представлява този знак, историкът малко се затрудняваше, но отговаряше, че сигурно това е струнен инструмент „лира” и някакви допълнителни фигури, може би букви. Казваше го като предположение. И ни рисуваше на лист от тетрадка какво представлява този музикален инструмент. Както във всяка друга легенда и в тази има някакво зрънце истина. Убеден съм!

За Орфеевата арфа говореше и Михаил Иванов, журналист и историк, сега покойник, който също допускаше някаква връзка със Скалата… Знанията му в тракологията бяха впечатляващо задълбочени. Но Мишо беше по-скоро изследовател, теоретик от колкото търсач.

-А не може ли да се поиска държавата официално да обяви издирването на лирата!

-При сегашното законодателство касаещо културно историческото ни наследство, е доста рисковано!

-Рисковано!?

-Да не мислите, че всичко което се извади от земята вижда „бял свят”, че постъпва в държавните музеи. За морала на тези, които би следвало да вземат държавнически решения в това число и относно  историческите ни обекти и съдбата на ежедневните  археологически находки, ще дам пример отново с полицейския началник Минко Караминдов. Тогавашният закон не възпрепятствал Караминдов да се увлича по издирването на съкровища. И търсенето, и легализирането след намиране на „нещо”, и печалбите за държавата и за издирвача били строго регламентирани. Били изгодни и за двете страни. Отделно от това, Караминдов и неговия началник на Полицията в Ардино Маринов,  имали „топла връзка” с именития разбойник от село Чам дере, Мехмедали! Често се случвало тримата - Караминдов, Маринов и Мехмедали в сградата на полицията да се черпят с Ксантийска ракия, а останалите разбойници заедно с редовите полицаи  да въртят чеверме в задния двор на полицейското управление. И всичко това при положение, че разбойникът Мехмедали  и други главатари като него били обявени за издирване, а държавата давала за главите им (за убийството им) по двадесет хиляди лева.. Вие мислите ли, че Караминдов не е давал „извадени” артефакти на разбойника Мехмедали, който да ги пласира из Солунските пазари? Нещо да ви напомня за сегашните времена…

-То май ще  е по-добре лирата на Орфей да си остане под земята, ако вече не е извадена, като направим връзката с онези разбойнически години и сега?

-Така изглежда…

Разговорът води: Руди Сливнев

24rodopi.com