Шансът на Крумовград: От средата на 70-те години в България не е откриван нов рудник, на Ада тепе ще се използват най-модерните технологии (видео)

От средата на 70-те години на миналия век на територията на България не е откриван нов рудник. „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД има възможността след 40 години да разработи открит рудник в страната и то като ползва най-модерните технологии, не само по отношение на производството, но и във връзка с дейности за опазване на културно-историческите дадености на региона.

Уникален поздрав и признание за дружествата на Дънди Прешъс Металс в България

Силно емоционално въздействие за всички служители на Дънди Прешъс Металс Челопеч предизвика тазгодишният поздрав от ръководството на минното дружество. Специален поздрав към всеки от работещите в рудник „Челопеч“ прозвуча на 600 м под земята. В изпълнение на гайдарски състав „Петко войвода“, звукът на 18 гайди се разля в дълбините на рудник „Челопеч“ и се понесе в душите и сърцата на хиляди хора, заети в минния бранш.

Освен трогателен, тъй като насълзи очите на много от участниците, поздравът беше уникален с това, че беше излъчван директно по фейсбук, включително и излъчен на екран в залата, където Българската минно-геоложка камара започваше официалното честване на Деня на миньора в присъствието на над 400 гости и официални лица. Тази жива връзка с хиляди хора в България, свързани с добивната промишленост, стана възможна благодарение на wi-fi свързаността в рудник „Челопеч“ и иновациите, които екипът на Дънди Прешъс Металс Челопеч е разработил и въвел в работа.

Възнаграждаващо за екипа на Дънди Прешъс Металс Челопеч беше признанието, което компанията получи по време на националното честване. Българската минно-геоложка камара раздаде традиционните си награди и изпълнителният директор на българските дружества на Дънди Прешъс Металс два пъти се качи на сцената, за да получи награди.

Дружеството в Челопеч беше удостоено с наградата в категория Безопасност и здраве – за постигнат нулев травматизъм, а крумовградското дружество получи най-високата оценка в категория Корпоративна социална отговорност. Проектът „Как в диалог минният бизнес и археолози дадоха начало на модерната дисциплина Минна археология“ получи признанието на журито, а наградата беше връчена лично от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков и от председателя на БМГК проф. дтн Николай Вълканов.

Името на Дънди Прешъс Металс прозвуча и когато проф. Вълканов раздаваше персонални награди на ръководители на дългогодишни и активни членове на БМГК – Ричард Хаус, президент и главен изпълнителен директор на Дънди Прешъс Металс, получи награда за своята годишнина.

Проект „Как в диалог минният бизнес и археолози дадоха начало на модерната дисциплина Минна археология“

 Минният бизнес е предизвикателен бизнес и реализирането на един проект изисква дълго време - от първите стъпки на проучването до осъществяването на реалния добив. Макар златото да има своето важно място в човешкия бит от близо 7000 години и неговото значение в живота на хората и развитието на обществото да продължава да е голямо до днес, добивът на този метал не винаги се асоциира с положителни емоции.

„Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД повече от тринадесет години инвестира в разработването на открит рудник в участък „Ада тепе“ на находище „Хан Крум“ край Крумовград. Благодарение на подхода, основаващ се на диалог и открито обсъждане на намеренията на дружеството и притесненията на общността, реализирането на проекта стана възможно, а в края на 2016 г. беше дадено начало на строителните дейности.

В хода на подготвителните дейности, важна стъпка в процеса на получаване на разрешителни, беше провеждането на спасителни археологически проучвания. Именно на този етап, възможността да се води диалог и да се чуват добрите препоръки даде резултат, който прерасна в дългогодишно партньорство и развитие на новата за България научна дисциплина минна археология. 

Осигурявайки финансирането на спасителните археологически проучвания на Ада тепе „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД съдейства за съхраняване на важна за културно-историческото наследство на страната ни информация и осигури възможност за популяризиране историята на региона и на минерално-суровинния бранш. Множеството събрани досега данни, над 20 тона керамика, показват колко тясно свързани с историята на нашите земи са рударството и металургията. Партньорството между „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД и Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН), показва пътищата, по които минен бизнес и наука могат да вървят заедно и да си сътрудничат.

Историята на археологическите проучвания на Ада тепе води началото си още от 2001 г., когато на върха се проучва малко тракийско светилище. През 2005 г. започват първите проучвания на следите от стар златодобив, откривани по склоновете на върха. През цялото време „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД финансира и подкрепя тези археологически проучвания. Резултатите от това партньорство показват, че златодобив на върха е имало още в средата на ІІ хил. пр. Хр. – времето на Микена и на Троя.

Днес част от находките са изложени в Регионален исторически музей Кърджали, а ценни артефакти от историята на рудодобива в района са изложени в специална тематична изложба в Музея на историята на изкуството (Kunsthistorisches Muzeum) (http://www.khm.at/) във Виена. Изложбата „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“ е част от проекта “Златният път на Балканите през бронзовата епоха – Златото от Ада тепе: производство и разпространение“ между Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ) при БАН) и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (OREA) (http://www.orea.oeaw.ac.at/), по който през последните две години български и австрийски археолози, и интердисциплинарни специалисти, анализират съвместно резултатите от дългогодишните проучвания на златодобивния рудник Ада тепе близо до гр. Крумовград. Благодарение на изследванията на Ада тепе понастоящем България предоставя и най-ранните в Европа доказателства за добив на злато от коренно находище – от Ада тепе.

Благодарение на съвместната работа на инвеститор, институциите, призвани да опазват културното наследство, и местната власт се получават положителни резултати, от които полза имат голям брой заинтересовани страни, включително науката, а работата се върши с максимална обществена и професионална отговорност и спазване на най-високи стандарти. За България проектът Ада тепе е водещ и новаторски в реализирането на проучвания в областта на минната археология и тяхното социализиране и популяризиране на археологията.

Изброени накратко ползите са:

-           Съществен принос за развитието на съвременната българска археологическа наука, вкл. развитие на иновативно за нашата страна направление – минна археология;

-           Съществен принос за изграждането в български условия на специалисти, компетентни в модерно, интердисциплинарно научно направление;

-           Популяризиране на България с новаторски проекти в сферата на опазването и съхраняването на културно-исторически ценности в хармония с производство;

-           Популяризиране работата на българските специалисти и развиване на българската наука и в международен план.

Всички изброени ползи произлизат от зрялото разбиране за диалог, за търсене на възможности за развитие, за намиране и реализиране на партньорство в полза на обществото.

24rodopi.com