Съединението, другият поглед: Безсилието на една кауза в… почивния ден

„Един сбъднат български идеал, тържество на дипломацията, една наша победа…”. Подобни послания ще се чуят днес, в Деня на съединението. В поредния почивен ден, дошъл десетилетия след поредното тържество на една кауза. Много хора ще кажат едни много красиви думи, в които обаче и те самите вероятно са загубили вяра. Защото на следващия ден е седми и има някакви си 16 дни до поредния празник и припомняне на забравените мигове на национална гордост. През това време-всичко постарому. А идва и първия учебен ден. Ще има тон за нова порция „гордост”. Този на издатели, родители и чиновници, които ще спорят за цветните картинки в учебниците. Никой няма да отвори и дума за написаното под тях. Както няма и помен за акции срещу разпространението на дрога (на всяка крачка в Слънчака и останалите по-големи битаци), но пък за шума и продавачите на гащи и шапки-виж, това е проблем.

Страната ни е на последно място по всякакви икономически показатели, за размера на възнагражденията да не говорим. Отвсякъде се носи усещането за властваща корупция. Липсват лекари, няма учители, полицаите са на протест. Родители не искат евтини учебници щото в днешно време децата си мерили „маратонките, телефоните, дрехите”, и, о боже, каква дискриминация ще настъпи, ако едните гледат шарени картинки, а другите-черно-бели! Там някъде, под илюстрациите, ще пише и за Съединението. Но на кого му пука, то се пада в почивен ден. В държавата на шаренията, шума и „цепнатите гащи” е така.

Каузата и мечтите са винаги в почивен ден. Още малко и ще настъпи Независимостта, пък и иде с 3 дни айляк. Шарения и дандания да има…

24rodopi.com