Вежди Рашидов: Майка ми е създала кърджалийския театър, на 32 години имаше над 300 песни

„Ако я нямаше съпругата ми, нямаше да съм жив“, твърди народният представител

„Майка ми е създала кърджалийския театър. На 32 години момиче имаше над 300 песни. Красива жена, синеока руса, за разлика от мене. Тя постоянно пееше. Уникален човек“, разказа сутрешният блок на бТВ Вежди Рашидов.

Кадрие Лятифова (родена на 30 май 1928 година в село Големанци, починала през 1962 година) е най-известната певица на турски песни в България. Работила е в Турския театър в Хасково, после в театрите в Момчилград и Кърджали и в националното радио. Почива млада при трагични обстоятелства. Вежди Рашидов е нейният по-малък син.

Читалище „Кадрие Латифова“ има в Хасково, а в Кърджали през 2008 г. бе създаден драматичен театър „Кадрие Лятифова“, който обаче бе закрит при първия мандат на Рашидов като министър на културата.

„За щастие и нещастие, млада почина. За щастие я помня само млада. Тя катастрофира с един „ЗИЛ“ и умря в ръцете ми. Бяха я докарали в болницата. Със спукани далак, череп, таз. Посред нощ в 3 часа отидох в болницата. Търсиха спешен екип. Беше в съзнание, поиска ми вода, в един момент водата започна да се разлива и разбрах, че е умряла. Имам лош късмет баща ми и брат му починаха в ръцете ми. На 10 години останах сирак“, разкри в интервюто още почетният гражданин на Кърджали. Говорейки за годините в дома за деца, останали без родителски грижи, Рашидов разказа, че сиропиталището е една школа. „То е тип малък затвор. Пускат те само събота и неделя. Биехме се, трепехме се , карахме се. Само една малка част от там се образоваха, а по-голямата част отиваха в ТВУ-то в Казичене“, каза още той. „Най-важното е, че занаятът ми е свързан с много емоция. Целия ми живот мина като честен човек. Не можах да изляза от емоционалността, от чувствителността. Това е тежката ми битка. Навсякъде има по света завист, но тук е начин на живот. Не се научихме като народ да кажем добра дума за другия – историята за казана, която напоследък разказва Бойко. Винаги сме комплексари пред света, това ни дърпа назад“, коментира Рашидов положението в страната. Бившият министър бе категоричен, че никога не е сътрудничил на службите. „Аз съм единствения, който отказва да стане доносник. Имам документи за това. „Накрая полковника каза: Махнете го този идиот, той и по време на война е негоден“. Другите ставаха, за да правят кариера и на нещастието на другите, строяха своето щастие… Ще си отида прост художник“, разказа още Рашидов.

Рашидов се обяви против идеята на лидера на ДОСТ Лютви Местан за признаването на национални малцинства в България.

„Лютви Местан говори глупости. Аз съм за българската страна. Всеки, който е гражданин на тази демократична държава, е български гражданин и после има право да бъде който си иска. В момента е толкова демократично, че който не е съгласен с държавата, заминава другаде и плаща другаде данъци. Това са тъпи политически игри. Ако това предаване го правехме в Кърджали, щяхте да видите колко добре живеят българи и турци“ , каза Рашидов.

Скулпторът говори и за властта, какво му е причинила тя, и как е успял да пребори рака.

„Властта не ме промени, но ме разболя. Точно от тези неща. Обидно е да излязат едни добре нахранени хора с чужди пари, грантаджии. Аз никога не съм бил грантаджия, забравили са, че съм викал срещу Костов и Жан Виденов. Страх ме е от смъртта. Кой не го е страх от смъртта. Лудият не го казва, а се самоубива. Да отречеш себе си, значи вече, че не разсъждаваш. Аз съм виждал смъртта в очите, а последния път го преживях. Бях на ръба да си отида“, призна Рашидов.

„Ако я нямаше съпругата ми, нямаше да съм жив. По време на втория месец аз свалям килограми, хранех се с маркучи. Тя виждаше как гасна. Тя е лекар, 30 години в Пирогов. В един момент идва плаче. Защо плачеш? Показа ми снимка с дъщеря ѝ с тежка екзема и каза: „Не мога да ѝ помогна, не мога да я видя“. Два месеца бе в страна, която не знае езика. Казах ѝ да си отиде за 3-4 дена. Отиде си, но на следващия ден дойде и каза, че няма да ходи никъде. Каза: "Аз ако си тръгна ти ще умреш". Това забравя ли се? Всеки ден бе с мен. Облъчваха ме с радиация и ме тровиха с платина“, разкри той. За парите – бил е беден и богат. „Богат е Цветан Василев и КТБ. Аз съм само спонсор. В края на живота си успях да си направя къща с ателие, за които съм си мечтал цял живот“, твърди Вежди Рашидов.

24rodopi.com