На „прага на мизерията” в страната на щастливите кокошки, прасета и политици!

Половината от населението в Родопите в риск от бедност

„Видиш ли тез баири? А таз къща? Покажи ми сега къде е тая Европа!”, казва 73-годишен родопчанин. Костеливата му ръка сочи полурухнала постройка, служела някога за обор. Къщата, в която живее, не е по-различна от нея. Поне покривът е здрав. Все още, защото няма кой да го поправи ако нещо се случи.

Възрастният мъж гледа две крави и няколко овце. Помага му жената и снахата. Синът му е в чужбина. Съпругата му също ще го последва, но все някой трябва да помага, а внуците и те са зад граница.

„Виж къде живеем. Няколко животни ни свързват все още с тази земя. Без тях сигурно щяхме вече да сме под нея, разбираш ли? Ние тази Европа нито сме я виждали, нито ни е помогнала. Давали пари, но имали един куп неща, дето ги искат. Аз не мога да ги разбера и да се оправя. Ето ги животните. Ако искат да помагат, нека да дават. По-щастливи от това няма да ги направя. Цял ден са по тези красиви баири. Нито документите им разбирам, нито нищото. Ние Европа не видяхме, децата и внуците я видяха и сега ги няма. Е, това е. Тука всичко ще си замине с нас, а вие ходете да строите на другите хора”, изрича родопчанинът, а погледът му е вперен в камъните на обора. За миг се отделя и започва да гали ту баира отсреща, ту небето над него. Следва просто една дълбока въздишка.

45 000 овце са били отглеждани в средата на петдесетте години на миналия век само в Доспатско. В момента техният брой е… около 3000. Данните се пазят в архивите на ветеринарната служба. Соцът превзе стадата на животновъдите, увеличи ги, а в субсидираща с милиарди отрасъла Европа няма вече стопани, а животните се отглеждат като в частен зоопарк-по няколко глави добитък от всеки вид. Лаят на дръгливото куче пък на места е единствено доказателство за живот.

Това са Родопите, седемнадесет години след началото на новия век.

Страшните цифри – 36 000 трудно си плащат тока

Мизерията е влязла и е вече като мебел в домовете на 155 000 родопчани. 47.9% от

населението в област Кърджали битува в тежки материални лишения, докато близо 59 на сто от жителите на региона са в риск от бедност и социално изключване.

Това показват последните анализи на Националната статистика за региона на Източните Родопи.

По време на последното проучване линията на бедност в Кърджалийско е най-ниската в страната – 189.17 лв. средно месечно на лице oт домакинство, докато общо за страната цифрата е 325.83 лв. Под прага на бедност в област Кърджали са били 34.2 хил. лица. или 22.5% от населението, сочат анализите.

Малко над 36 000 смолянчани изпитват затруднение всеки месец при заплащането на сметките за ток, вода и отопление. 59 000 от жителите на региона пък не могат да си позволят месо или риба на семейната трапеза дори през ден. За 70 000 души в Смолянско едноседмична почивка е лукс, който е непостижим.

Това са страшните индикатори за бедността в област Смолян, изнесени от статистиката на база данните за м.г. Под прага на бедност, чиято стойност е 299.33 лв. за региона, живеят над 22 на сто от населението на областта. Броят на хората, търпящи лишения, обаче е далеч по-голям. 71% или над 80 000 родопчани не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи като неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на хладилник или пералня, внезапно заболяване и др.

14 636 смолянчани посочват, че не притежават автоматична перална машина, 1657-цветен телевизор, а 794-телефон.

375 хляба и 300 кофички мляко, най-голям кредитор – кварталният магазинер

Около 375 хляба и 300 кофички кисело мляко може да си позволи средностатистически родопчанин с месечната си заплата. Средните възнаграждения, които присъстват в докладите на Националната статистика обаче будят недоумение сред потребителите на информацията, които обикновено окончават с всеобщото мнение „Няма такива пари тук”.

„Невъзможно е един човек да живее нормално с една заплата, ако няма странична помощ. Това е най-голямата мистерия на нашенеца-оцеляването с минимални средства. През месец цените скачат, независимо дали говорим за храни или услуги. Заплатите не мърдат. Затова всеки квартален магазинер се е превърнал и в кредитор. Списъци с длъжници има във всеки малък търговски обект за хранителни стоки. В противен случай търговията е невъзможна”, коментира шивачка от Кърджали. Справя се единствено с помощта на съпруга си, който е зад граница.

Най-голям инвеститор – гурбетчията

Привличането на чужди инвестиции е любима мантра в устите на всякакъв калибър политици. Недъгавостта на възприятията им обаче винаги е била проблем. Истината е, че всяка година стотици хиляди нашенци в чужбина насочват финансови потоци в размер на около милиард евро към страната. Това са парите на спасението за семействата им. Тайната на оцеляването както на смачканите роби у дома, така и на импотентните държавници. Тези средства все още ги държат на власт, все още не са допуснали звярът на недоволството да изгризе мантрите им до кокал.

„Получавам 560 лева заплата. Имам две деца, на които всеки ден трябва да дам пари за училище. Сметки и храна. Нищо ново не е влязло в дома ми. Дрехите са втора употреба, уредите. Всеки ден се лишавам от нещо в полза на друго. И ако нещо, не дай Боже, се повреди, край! Животът ни е в мизерия. Тя е в работата, по улиците, където те срещат прегладнели кучета, у дома, където усещаш по погледите на децата, че и те искат всичко да им е по-ново, но няма как да стане. Справяме се заради еврото от мъжа ми, който е наврян в квартира с десет души в Холандия, за да спестява пари и да ни праща. Иначе сме просто за никъде. Нека да търсят работници. Скоро един да не им остане! Животът ни е подигравка”, с огромна болка в очите и изкривени в тих гняв устни казва 46-годишна жена от Кърджали. Работи в завод.

Страната на щастливите кокошки, прасета и политици

Близо милиард лева внася България средногодишно в ЕС, а членският внос за „клуба на богатите” се увеличава от година на година. Ние сме с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението, най-бедни, с най-ниска производителност на труда, конкурентоспособност, най-високо усещане за нива на корупцията и изобщо всичко с най в най-отрицателните краски. А такова всенародно веселие бе при посрещането на 1-ви януари 2007 година! Щастието 10 години по-късно остана само за политиците, кокошките и прасетата. Понеже отглеждаме най-радостните и щастливи екземпляри от видовете. На който не му харесва-да поема пътя към осветения със зелена светлина „Еxit”.

У дома останаха пенсионерите, гласуващите цигани, политическите кърлежи и производните им, „казармите” за подготовка на бъдещи нашенци за износ, а статуквото се поддържа от парите на тези, които вече минаха през Exit-а.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

Дрямката на бедняка върху пейка, поставена с европейски пари;

Дори в града се подготвя домашна зимнина, въпреки промоциите в големите вериги;

Пенсионери на пазар-много навъртяни километри в търсене на евтина стока и почти празни чанти