Видях сълзите в очите на Джофи! С него демокрацията дойде в малкото градче

28 години от началото на демократичните промени, започнали с пленума на 10 ноември 1989 година и свалянето на Тодор Живков

На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет на БКП Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на партията, след като е управлявал еднолично в продължение на 33 години. Само часове по-рано в Германия е паднала Берлинската стена.

Със свалянето на Тато от власт започват политическите промени в България и преходът на страната към демокрация и пазарна икономика.

Писателят Христо Красин е от първите опозиционери в Кърджалийско. За него и съратниците му промяната започна по-рано от 10 ноември…

В първата част: Христо Красин: Държавна сигурност ни следеше и притискаше, но удържахме!

Вече е ноември 1989-година. Вие сте създали СоциалДемократически съюз, а в София вече има Съюз на демократическите сили. СДС в Кърджалийско, СДС в столицата! Как ще коментирате, имало и стиковка, разговори…

-В София беше създаден  Съюз на Демократичните Сили( СДС), а ние в Ардино учредихме  СоциалДемократически съюз (СДС).  Първото е съюз на няколко "неформални организации", както ги наричаха тогава. Такива бяха Комитетът за защита на Русе (Светлин Русев, Нешка Робева),  Движението за гласност и демокрация (Румен Воденичаров) и други. Те се обединиха в Съюз с първи председател Жельо Желев. Докато в Ардино ние учредихме чиста партия, която по конспиративни съображения нарекохме "съюз".  Ние тогава си нямахме дори и хабер, че скоро в София ще възникне обединение от няколко демократични движения, наречени СДС. Двата факта са независими един от друг. По-късно, в края на ноември 1989 година, доктор Москов и доктор Дертлиев вземат решение да да се възстанови дейноста на БСДП (Българска социалдемократическа партия). Тогава аз се запознах с Дертлиев в София и естествено нашият малък социалдемократически  съюз (партия) в Ардино, се присъедини към голямата БСДП.

-Да се върнем в Източните Родопи, където, г-н Красин, сте започнали да създавате по-малки партийни структури… Не казвайте, че сте останали невидими за родната милиция в малкия град?

- Паралелно с това отново започнаха неприятностите ни с Държавна сигурност (ДС). По това време шеф на ДС в Ардино беше Валери Митков. Един ден той ме извика в кабинета си в сградата на Милицията и доста вежливо ми каза, че в службата имали данни, че аз насила съм вкарал в групата на учредителите на нашата организация отделни лица. Посочи ми името на Захари Чаръкчиев от село Жълтуша. Този мъж наистина бе сред учредителите. Стана ми обаче смешно, Захари беше по-млад от мен , по висок и по-як. Запитах Митков, как той си представя, че аз мога да вкарам „насила” този човек да присъства на учредяването на партията. „Не знам как“, отговори ДС-шефът, но имам оплакване от него. Казах на Митков, че изглежда интелигентен човек и ми е чудно, че се връзва на такива приказки… По-късно стана ясно, че Черъкчиев, когато го избирали за дребен Комсомолски шеф по линия на научно техническото развитие, е бил приласкан и за „ухо и око” на ДС.

И какво се случи после с този уплашен съучредител?

-Какво, на поредното събрание на учредителите в художественото ателие на Банкови, аз разказах накратко каква среща съм имал с ДС. И точно в този момент Чаръкчиев, който беше закъснял, отвори вратата за да влезе при нас. Джофито се изправи и се спусна към него. Бях сигурен, че ще му зашлеви шамар, въпреки че беше по-дребен. Успях да го изпреваря и застанах между предателя и Дургут. А на Захари казах, че повече не е желан сред нас и захлопнах вратата под носа му. Всички останали в ателието мълчаха в знак на съгласие. Дургут обаче ми се скара, че съм го бил възпрял…

След като изхвърлихте „очите и ушите на тайната милиция“, приключиха ли неприятностите?

-Нищо подобно. Два дни по-късно с Джофито минахме през деня в художественото ателие, за да уточним с Банкови следващата ни партийна сбирка. Какво се оказа обаче… Двамата братя доста смутено и с определено неудобство ни съобщиха неприятна новина. Били предупредени от Общината, че ако не се преустановят партийните събрания на новата ни партия в ателието, то художниците ще бъдат изгонени от там. Сградата беше на Общината и братята реално можеха да останат на улицата. По-късно се разбра, че тогавашният Първи секретар на Градския комитет на БКП в Ардино провел съвещание със служители на Общината и с местни служители от ДС относно това- как да се разправят с нас.

Първият в партията е бил първи във всичко!?

-Да, така беше в онези времена. Всички първи секретари на градски комитети на БКП и на Окръжни комитети на БКП бяха задължително офицери от ДС.

И какво ви обясниха братята художници?

-Че ако продължим събранията си при тях, те ще бъдат изпъдени от сградата и ще останат без „хляб”. А те наистина си вадеха хляба от приложното рисуване, и двамата имаха семейства, деца. Чувстваха се смутени, изпитваха крайно неудобство.

Как реагира Джофито? Това, което ни разказвате за този изключителен човек, сме чували и от други ардинци. Разбираме, че в града под Белите брези трябва да почитат Джофито не само заради създаването на школата по тенис на маса, но и за демокрацията!

-Това беше забележителен момент. Дургут Адемов-Джофито тропаше с крак, плюеше и ругаеше всички - от „любимата партия”, през местният първи секретар и другаря Карабашев, до най-дребният комунист. След като се поуспокои, той се обърна към мен, погледна ме в очите и каза: ”Бате  Ицо, от днес и занапред продължаваме събранията долу, при мен в моя офис, във физкултурния салон. Нека да дойдат мен да ме изгонят!”.

Както е известно, Джофито беше отличен тенисист, популярен и обичан треньор по тенис. С Ардинските тенисисти той разнасяше славата на общината из България и Европа.

Джофито често привечер се отбиваше в дома ми - обсъждахме ардинското ежедневие и политиката. Пиехме бира, но той не си позволяваше повече от чаша. Не се чувстваше добре здравословно!

Същият ден, когато разбрахме как ДС е притиснала художниците Банкови, Дургут по обичая си се отби вкъщи. Наред с множеството теми, той ми сподели следното: „Бате Ицо, ако не обичах толкова много жена си, щях да я изгоня!”. Аз онемях! Запитах го, „Защо бе, Джофи?”,  а той отговори: „Срам ме е че нейният брат го наричат „касапинът на турците”. Дургут имаше предвид Селяхидин Карабашев. И младото ми приятелче се просълзи. Придърпах главата му на рамото си, разроших русолявата му коса и му отвърнах:  „Виж какво, по-важното е че се обичате с жена ти, уважавайте се, раждайте си деца и гледайте напред. А че любимата ти жена е сестра на Карабашев - това забрави. За престъпленията на Карабашев, отговорността си е лично негова. Него Господ ще го съди! Той, Джабраил гледа от горе и си знае работата”…

Тогава дори и не допусках, че не след дълго Дургут Адемов-Джофи ще се пренесе в небесните селения… И често, когато се разхождам през крайния квартал на Ардино - „Любовна чешма“, ще минавам покрай гроба му…  Ще поспирвам и на мен ще ми става тъжно както и на него му беше мъчно и си поплакваше на рамото ми…Дано отвъдните сили да са му подредили един по-добър живот „оттатък”!...

-В Ардино казват, че ако Джофито беше жив, сигурно щеше да е първият демократично избран кмет?

-Щеше да бъде същият демократ. Искаше по-стойностен живот за семейството си, за приятелите, за земляците си. Искаше свободата! Аз видях сълзите в очите на този човек, с когото демокрацията дойде в Ардино. Днес щеше да бъде отново в първите редици на хората, които са против пороците в управлението.

(Следва)

24rodopi.com